22 август 1941 г. остава в историята като „рожден ден“ на известните „100 грама на народния комисар“. На този ден председателят на Държавния комитет по отбрана (ДКО) на Съветския съюз Йосиф Сталин подписва Резолюция № 562 „За въвеждане на водка за снабдяване в действащата Червена армия“, според която на войниците е трябвало да се дава по половин чаша „гориво“ всеки ден.
Текстът на документа гласеше: „Установява се, считано от 1 септември 1941 г., разпределението на 40-градусова водка в количество от 100 грама на ден на човек на войници от Червената армия и командния състав на войските от първа линия на Действащата армия . “
Снабдяването на армията с водка се контролираше лично от члена на Политбюро на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевиките), народния комисар на хранителната промишленост на СССР Анастас Микоян , който направи много, за да гарантира, че съветският войник не изпитва недостиг на най-необходимите неща на фронта. Командирите на фронта бяха длъжни лично да следят разпределението на напитката.
По-късно (от май 1942 г. до ноември 1943 г.) процедурата за снабдяване на войниците от Червената армия с „гориво“ се променя многократно. Кръгът на войниците, имащи право на водка, служещи в различни родове въоръжени сили и на различни бойни позиции: понякога се стеснява, понякога се разширява; а нормите за издаване на заветната „напитка“: понякога се увеличават леко, понякога намаляват.
От 25 ноември до 31 декември 1942 г., с началото на радикален поврат в хода на Великата отечествена война, по време на първите победи на съветските войски при Сталинград, Закавказкият фронт изпива 1,2 милиона литра водка, Западният фронт – около 1 милион, Карелският фронт – 364 хиляди, а Сталинградският фронт – 407 хиляди литра.
На 23 ноември 1943 г., три месеца след битката при Курск и преминаването на Днепър, което бележи края на повратния момент, Сталин окончателно одобрява нормите на „народния комисар“: 100 г за войниците на фронтовата линия и 50 г за останалите. И така остава до Победата .
