На днешния ден всички ще говорят за Цар Фердинанд I и за министър-председателя Александър Малинов – държавниците, които имаха мъжеството и дързостта да обявят България за свободна и независима държава.
Мисля си обаче, че трябва да почетем една историческа личност, която незаслужено е пренебрегвана – Царица Елеонора. Тази силна жена изиграва изключителна роля в моралното възпитание на българското общество. Участва като самарянка на бойната линия на няколко войни. Строи и дарява сиропиталища и болници, подпомага Българския червен кръст, покровителства Македоно-одринското опълчение. По нейно настояване в родината са създадени институти за глухи и слепи деца. Запазването на Боянската църкваа се дължи изцяло на нея. В началото на 20 век боянчани решават да си построят нова голяма църква на мястото на старата средновековна постройка. Царицата закупува с лични средства парцел в селото и го дарява за нова църква, при условие да се запази старата църква на Севастократор Калоян. Така уникалният паметник е съхранен. След смъртта си царицата е погребана в двора на църквата. На 22 септември 1908 г. тя става първата Царица на българите в новата ни история.
Иван Вазов посвещава стихове на нея:
„Жена венценосна,
сестра милосърдна,
сестра на героите из боя жестоки,
Царице, ти любов си победна,
душа изтъкана от чувства високи.“
Девизът на царица Елеонора е „Вярност и постоянство“.
На ден като този трябва да отдадем дължимото на истински стойностните неща от миналото и да намерим пътя да ги надграждаме в настоящето.
За да живее свободна и независима България!
