Днес разнообразието от кръстословици е наистина изумително (Снимка: serato, лицензирано под Shutterstock.com)
Смята се, че първата кръстословица , съответстваща на съвременните представи за този вид пъзели, която по-късно става популярна в световен мащаб, е публикувана в неделния брой на американския вестник „Ню Йорк Уърлд“ на 21 декември 1913 г.
Този пъзел е получил името си от принципа на конструиране, който включва запълване на празни клетки, подредени в пресичащи се линии, с букви. Редовете от празни клетки са били номерирани, а под пъзела са били дадени значения на думи, които е трябвало да бъдат написани в празните клетки. Всяко значение на думата е съответствало на собствен номер. Поради пресичащите се линии от празни клетки, пъзелът е бил наречен „кръстословица“. Това име произлиза от две английски думи: „cross“ (дума) и „word“ (буква). По-късно руският писател В. В. Набоков предлага руски вариант на името за този пъзел: „krestoslovitsa“.
Книгата на рекордите на Гинес посочва 21 декември 1913 г. като дата на раждане на първата кръстословица, въпреки че американският журналист Артър Уин, който създава пъзела си за New York World, не е единственият човек, който претендира за правото да бъде смятан за изобретател на световноизвестния пъзел .
Твърдението на Съединените щати, че са създателите на кръстословицата, се оспорва от Великобритания и Южна Африка. Британците твърдят, че подобни пъзели са били публикувани в „Таймс“ още в края на 19 век. Южна Африка има своя собствена версия за произхода на пъзела. Те твърдят, че в началото на 20 век мъж на име Виктор Орвил, докато излежавал присъда в затвора, изпратил пъзел, подобен на кръстословица, до вестник в Кейптаун. Пъзелът бил публикуван във вестника, като набрал популярност сред читателите.
Говори се, че Орвил е измислил пъзела си, докато е бил затворен в килията си, където е написал букви в квадратните плочки на пода, за да образува припокриващи се думи. След това е присвоил значения на тези думи, преписал ги е на хартия и е изпратил идеята си до вестника. Заслужава да се отбележи, че на гроба на Орвил има кръстословица и надпис, който косвено му приписва изобретяването на световноизвестния пъзел.
Съществуват и доказателства, че през 1875 г. първата кръстословица е публикувана в американския вестник „Свети Никола“. Италия, между другото, бидейки наследница на Древен Рим, също може да претендира за родното място на кръстословицата, тъй като са оцелели илюстрации на древни игри, които са много подобни на добре познатата и популярна кръстословица.
Така или иначе, няма окончателен и еднозначен отговор на въпроса кой всъщност е изобретил кръстословицата. Претенцията на Артър Уин за тази титла е по-документирана от други. Твърдението му се подкрепя и от факта, че кръстословицата на Уин е по-близка по структура до съвременната класическа кръстословица, отколкото която и да е друга. Следователно, 21 декември 1913 г. остава датата на публикуване на първата кръстословица в света.
През 20-те години на миналия век кръстословицата придобива невероятна популярност в световен мащаб. Много вестници и списания започват да я публикуват. По-късно се появяват специални сборници с кръстословици. За мнозина кръстословиците се превръщат в начин за полезно прекарване на свободното време или времето на път, а за други – в начин да прекарат самотните вечери. Някои хора целенасочено се занимават с кръстословици, разширявайки своя кръгозор и речник, своята интелигентност и мислене.
Има дори първенства и състезания за създаване и решаване на различни видове кръстословици. А разнообразието от кръстословици е наистина изумително: американски, японски, скандинавски, унгарски, английски, естонски, ключови думи, верижни думи, циклокрословици и 3D кръстословици. Кръстословиците дори са намерили своето място в образователната система, където учителите ги използват като начин за изучаване и затвърждаване на академичния материал.
