КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1204 г. Балдуин Фландърски е обявен за латински император 1717 г. Волтер е хвърлен в Бастилията заради сатиричните си произведения 1804 г. – Наполеон се провъзгласява за император на Франция 1929 г. – Проведена е първата церемония по връчване на филмовите награди „Оскар“ 1971 г. Провежда се референдум за приемане на нова конституция на Народна Република България 1975 г. Японката Юнко Табеи става първата жена, покорила Еверест.
ПРАЗНИЦИ:
- Малайзия – Ден на учителя (Хари Гуру)
- ООН – Международен ден за мирно съвместно съществуване
- Организация на обединените нации (ЮНЕСКО) – Международен ден на светлината
- Ден на биографите (в чест на срещата на Сам Джонсън с неговия биограф Джеймс Босуел през 1763 г. ).
- Каймановите острови – Ден на Британската общност.
2018 г. – отворен Кримски мост (за леки автомобили и обществен транспорт)
2015 г.
Египетският наказателен съд произнася смъртна присъда срещу бившия президент на Египет Мохамед Морси.
2014 г.
При стълкновение между ислямисти и правителствените сили в Либия загиват 40 души.
2014 г.
Депутатите на върховния съвет на самопровъзгласилата се Донецка народна република утвърждават за министър-председател Александър Бородай.
2014 г.
Умира световноизвестният български оперен певец, бас Никола Николаев Гюзелев. През 1954 година Гюзелев завършва средно образование в София, а 4 години по-късно завършва Художествената академия със специалност живопис. От 1955 г. започва да учи пеене при оперния певец Илия Йосифов (тенор), а от 1960 г. — при баритона Христо Бръмбаров. Докато следва, участва като солист в Академичния хор „Георги Димитров“ и в Ансамбъла за песни и танци при МВР. От 1960 е стажант, а от 1961 г. — редовен артист в Народната опера, където прави своя дебют на 27 юни 1961 г. с ролята на Тимур в операта на Пучини – „Турандот“. През 1966 г. жъне големи успехи със Софийската опера в Париж и при турнето си в САЩ.
През 1962 г. Гюзелев е удостоен със златен медал от международния младежки фестивал в Хелзинки, а на следващата година — с първа награда и златен медал от II международен конкурс за млади оперни певци в София за ролята си на Филип II в „Дон Карлос“.
През 1968 г. за пръв път участва в постановка на сцената на театър „Реджо“ в Парма и има огромен успех с ролята на Атила от едноименната опера на Верди. През 1973 г. в Техеран Гюзелев застава на една сцена със своя вдъхновител Едмонд Косовски. Този път в ролята на Борис Годунов е Гюзелев, а Косовски изпълнява Пимен.
През 1994 г. отново в Парма Гюзелев получава наградата „Златен Верди“, отличие, с което малцина в света са удостоени. Сред отличията, с които басът е награден, са орден „Кирил и Методий“ — I степен, орден „Стара планина“ — I степен, Димитровска награда, призовете „Златна лира“, „Златна муза“, „Златно перо“, „Комендаторе на Република Италия“ и други.
2013 г.
Армения става председател на Комитета на министрите на Съвета на Европа.
2012 г.
За временен министър-председател на Гвинея-Бисау е назначен Руи Дуарте Баруш.
2012 г.
Новият министър-председател на Гърция Панайотис Пикраменос встъпва официално в длъжност.
2011 г – STS-134 : Космическата совалка „Индевър“ излетя за последния си полет.
2011 г.
След 11 месеца безвластие в Белгия крал Албер II натоварва лидера на Валонската (френскоговорящата) социалистическа партия Елио ди Рупо да състави правителство, с което е преодоляна опасността Белгия да се раздели на две отделни държави. На парламентарните избори на 13 юни 2010 г. социалистите получават 26 места в парламента, а Новофламандски алианс – националистическата партия от Фландрия, където говоримият език е фламандски (холандски) получават 27 и в тази връзка Алиансът иска разделение на Белгия.
2010 г.
Умира американският джаз пианист и композитор Хенри (Ханк) Джоунс. Той е роден на 31 юли 1918 г. във Виксбърг, Мисисипи. Започва кариерата си като пианист през 1944 г., когато се премества в Ню Йорк. През 1948-1953 г. често акомпанира на Ела Фицджералд, включително при нейните турнета в чужбина. През следващите години работи с други известни музиканти, а от 1959 до 1975 г. е щатен пианист в телевизията Си Би Ес. През 70-те години започва редовно да издава собствени албуми. През 2009 г. получава „Грами“ за цялостен принос.
2007 г.
На тази дата Ал-Каида организира атака в Казабланка, Мароко, в която 33 загиват, а над 100 души са ранени след нападения срещу ресторант и кафене, често посещавани от чужденци.
2006 г.
Софийската районна прокуратура (СРП) предлага на главния прокурор Борис Велчев да направи искане до Народното събрание за снемане на имунитета на депутата Павел Чернев. Поводът е побоят на Павел Чернев над членове на Български национален съюз пред централния вход на телевизия СКАТ на 7 февруари тази година. Чернев е категоричен, че няма да се откаже от имунитета си, защото “всеки втори на улицата може да реши, че е бил бит от мене и ние трябва всеки ден да си сваляме имунитетите”.
От Български национален съюз заявяват, че Павел Чернев е “един объркан човек”, защото постоянно сменял версиите си по случая и давал лъжливи показания.
2006 г.
Общата оценка (General Evaluation) на окончателния вариант на мониторинговия доклад на ЕК за България има три разлики спрямо предварителния проект.
Разликите са: вместо “осезаеми резултати” в разследването и съдебното преследване срещу мрежите на организираната престъпност, новата формулировка е: “по-видими доказателства за резултати” в същата област.
Втората разлика е: вместо “Засилен финансов контрол върху структурните и кохезионни фондове”, в окончателния текст се казва: “Засилен финансов контрол за бъдещото използване на структурните и кохезионни фондове”.
Третата разлика е: вместо “по-ефикасно и систематично” прилагане на законите за борба срещу измамите и корупцията, в окончателния текст се казва: “по-ефективно и ефикасно” прилагане.
Шестте проблеми зони са в три глави – две в глава “Земеделие”, три в “Правосъдие и вътрешен ред”, една във “Финансов контрол”. Те предвиждат:
Създаване на съответната интегрирана система за администрация и контрол в земеделието (Глава 7);
Създаване на условия за събиране и обработка на животински субпродукти (Глава 7);
По-видими доказателства за резултати в разследването и съдебното преследване срещу мрежите на организираната престъпност (Глава 24);
По-ефективно и ефикасно прилагане на законите за борба срещу корупцията (Глава 24);
По-интензивни мерки срещу прането на пари (Глава 24);
Засилване на финансовия контрол върху структурните и кохезионни фондове (Глава 28).
Забележките по Глава 24 са тежки. По Глава 28 забележката е свързана с това, че порочните практики, свързани с корупцията и прането на пари, могат да опорочат и усвояването на европейските фондове.
Към момента датата 1 януари 2007 г. за присъединяване на България към Европейския съюз остава да е актуална. Европейската комисия /ЕК/ оставя окончателното си решение за месец септември.
1987 г.
Умира Георги Митрев Марков – литературен критик. Той е роден 9 февруари 1927 г. в Тополовград. През 1951 г. завършва българска филология в Софийския университет през 1951 г., където от 1967 г. е доцент, а от 1975 г. -професор в Катедрата по теория на литературата в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Печата за първи път във вестник “Стожер” през 1947 г. Сътрудничи на централния литературен печат. Работи като редактор в списание “Септември”, отдел “Критика”. За периода 1970-1972 г. Марков е лектор по български език и литература в университета в Гьотинген.Става директор на Центъра за литературни проучвания при Съюза на българските писатели. Автор е на проучвания за българска литература между двете войни, за литературна критика и съвременната българска литература. Някои негови съчинения са “Въпроси на литературни. анализ” (1962 г.), “Д. Дебелянов” (литературен очерк, 1962 г.), “Гео Милев” (творчески портрет, 1964 г.), “Литературни етюди” (1969 г.), “Методологически въпроси на литературната история” (1971 г.), “Неспокойна критика” (1975 г.), “Битка за литературните принципи” (1987 г.), “Творби и критика” (1987 г.), “Неспокойни пътеки” (1990 г.) и др. Съставител е на “Литературен архив. Т.2. Гео Милев” (1961 г.), “Българска възрожденска критика” (1982 г.), “Българска литературна критика за Гео Милев” (1985 г.), фототипното издание на списание “Пламък” (1987 г). |
1975 г.
|
1971 г.
|
1970 г.
|
1957 г.
Политбюро на ЦК на БКП решава да се спрат изселванията на „неблагонадеждни лица“ от София. Те започват в края на 1956 г., когато властта, стресната от събитията в Унгария, нарежда специални комисии при кварталните партийни организации да изработват списъци с предложения за изселване, в които са включени 3796 семейства. До края на април 1957 г. са изселени 384 семейства на бивши собственици на фабрики, търговци и „кулаци“ и се подготвя изселването на още 532, когато с новото партийно решение акцията е прекратена. |
1955 г.
|
1955 г.
|
1953 г.
Още през 1986-а година му предлагат за пръв път да изиграе Джеймс Бонд, но 9 години по-късно, той става новият агент 007 в „Златното око“ (Goldeneye, 1995 г.). Филмът се радва на изключителен касов успех и със спечелените $ 350 млн. се нарежда в топ 10 на най-касовите филми в историята на киното. Броснан основава и собствена кинокомпания „Irish Dreamtime, Inc.“, която е кoпродуцент на успешния римейк на „Аферата Томас Краун“. През 2001-а Броснан се снима заедно с носителя на Оскар Джофри Ръш във филма „Шивачът от Панама“ на режисьора Джон Бурман. През 2001 г. се жени за журналистката Кейли-Шей Смит, от която има двама сина. Живеят в Малибу Бийч, Калифорния. Още 45-годишен Броснан става дядо, след като дъщеря му Шарлот от първия брак ражда. |
1947 г.
|
1946 г.
|
1942 г.
|
1941 г.
Калфов е роден в Калофер на 16 октомври 1883 г. Той завършва Военното училище в София, след което специализира във Военната академия в Торино, Италия. Взема участие в Балканските войни 1912–1913 г., след това е включен във военната свита на цар Фердинанд I. Обучава на военно дело княз Борис III, а след неговото възкачване на престола продължава да му служи като личен адютант. През 1922 г. Калфов напуска Двореца и се включва в организирането на държавния преврат на 9 юни 1923 г. Той е министър на външните работи в правителството на Ал. Цанков за периода 10 юни 1923 – 4 януари 1926 г. От 1923 до 1931 г. е депутат в ХХI и ХХII Обикновено народно събрание. След разцеплението на Демократическия сговор през 1932 г. той преминава в крилото на Ал. Цанков. От 1941 до 1944 г. e председател на ХХV Обикновено народно събрание. След 9 септември 1944 г. е осъден на смърт от Народния съд. Умира през февруари 1945 г. |
1938 г.
|
1934 г.
|
1928 г.
|
1921 г.
В Търново е учреден воден синдикат „Янтра“ за производство на електроенергия. |
1920 г.
След сливането на Либералната партия (радослависти), Народнолибералната партия и Младолибералната партия е образувана Националлиберална партия (НЛП). Тя изразява интересите на търговско-промишлената буржоазия, едрите земевладелци и дребните стокопроизводители. Ръководството на НЛП се осъществява от Централно бюро. Поради своя разнороден състав и съществуващите групи в различните политически партии, от които е създадена, фракционните борби в НЛП не престават през целия период от нейното съществуване. Опасността от изчезване на партията от политическия живот на страната забавят нейното разцепление. Тя е в опозиция по време на управлението на БЗНС (1920–1923 г.). След отказа на останалите буржоазни партии за съвместна борба срещу земеделското правителство НЛП установява единодействие с част от запасното и действащото офицерство. Чрез своите съмишленици във Военния съюз взема участие в държавния преврат на 9 юни 1923 г. и се включва със свой представител в правителството на проф. Ал. Цанков (1923–1926 г.). В средата на септември 1923 г. групата на д-р Н. Генадиев напуска НЛП и образува нова политическа организация Народно единство. След излизането на нейния представител (Б. Смилов) от сговористкото правителство НЛП минава в опозиция. През юли 1925 г. Д. Петков заедно с група свои съмишленици обявява възстановяването на НЛП. През ноември 1926 г. група дейци начело с бившия министър Б. Смилов се отцепват и образуват своя самостоятелна политическа групировка под името НЛП. Тази група е за сближение със сговористкия режим. Тези действия дават отражение върху организационното състояние на НЛП и довеждат до отслабване на нейното политическо влияние в страната. След слабото представяне на партията в общинските и окръжните избори през 1926 г. и в парламентарните през май 1927 г. националлибералите пристъпват към обединение. През септември 1928 г. се сливат със стамболовистите, а през юли 1929 г. и с крилото на Б. Смилов. Извършеното обединение е нетрайно, защото през 1930 г. смиловистите се откъсват като самостоятелна политическа групировка и вземат участие с двама свои представители в кабинета на А. Ляпчев (1926–1931 г.). НЛП се включва в образуването на Народния блок. След спечелването на парламентарните избори през юни 1931 г. участва в коалициония кабинет. Недоволните от участието на партията в блоковото правителство начело с П. Н. Даскалов напускат нейните редове през септември 1932 г. През март 1933 г. лидерът на партията Г. Петров заедно със своите привърженици образува нова политическа формация също под името НЛП. Към НЛП през април 1934 г. отново се присъединява групата на Б. Смилов. След държавния преврат на 19 май 1934 г. партията е забранена. С това се слага край на нейното съществуване. Печатен орган на НПЛ е в. „Независимост“. |
1920 г.
|
1915 г.
В началото на Първата световна война България все още не се е стабилизирала след погрома в Междусъюзническата война. Поради това цар Фердинанд I и правителството на д-р В. Радославов декларират, че страната заема позиция на неутралитет спрямо двете воюващи групировки- Антантата и Тройният съюз. Все пак още в първите месеци на войната започва да личи благосклонната позиция на управляващите среди към държавите от Тройния съюз. През пролетта и лятото на 1915 г., когато потребността от нови съюзници е изключително голяма и за двете военни групировки, България става обект на желанието им да я привлекат към себе си. Сред българското общество няма единно становище за позицията на страната към военния конфликт. Мнозинството от българския народ е против участието на страната в него. Изразител на тази позиция са земеделците, радикалите и широките социалисти. Тесните социалисти заемат още по-крайна позиция, като издигат лозунг за изграждане на балканска федерация като най-доброто средство за разрешаване на българския национален въпрос. Друга част от българското общество е за участие на България в световната война, но на страната на Съглашението – демократи, народняци и прогресивни либерали. И трета част, значително по-малка, също е за намеса на България във войната, но като съюзник на Австро-Унгария и Германия – радослависти, част от стамболовистите и тончевисти. Възползвайки се от големите правомощия, които му дава промененият през 1911 г. чл. 17. от Търновската конституция, цар Фердинанд I предприема тайни дипломатически ходове с управляващите кръгове на Виена и Берлин. Той и неговото правителство отклоняват направените предложения от Антантата и още повече активизират контактите си с Австро-Унгария и Германия. На 24 август 1915 г. е сключен българо-германски договор и тайна спогодба, допълнена с военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България. Съгласно тези документи България поема задължението да се намеси в световната война, като в замяна и се предоставят земите, отнети и от съседните балкански държави след поражението и в Междусъюзническата война. Паралелно с тези спогодби е сключена пак на 24 август 1915 г. и още една – с Турция, уреждаща поправката на границата между двете страни по долното течение на р. Марица. |
1912 г.
|
1908 г.
Умира книжовникът Димитър Василев Манчов. Той е роден през 1824 г. в Батак. Образованието си получава в родния си град и в Пазарджик, след което работи като учител. В Цариград през 1854 г. Манчов издава първата си книга “Църковно песнопение”. През 1862 г. открива книжарница в Пловдив с клонове в Свищов, Солун, Битоля. След Старозагорското въстание през 1875 г. той емигрира в Румъния и там открива своя печатница. Печатницата му “Стара планина” в Букурещ наследява материалната база на Ботевите печатници “Знаме” и “Кръг”. При него И. Вазов издава първата си книга “Пряпорец и гусла”. Манчов успява да издаде общо около 80 книги преди Освобождението, печатани в Цариград, Браила и Виена. След Освобождението продължава издателската си дейност в Пловдив, където основава и своя вестник- “Народний глас”. Той издава предимно учебници и помощна учебна литература, както и произведения на И. Вазов и К. Величков. |
1899 г.
|
1898 г.
Родена е Мария Милкова Золотович – оперна певица, сопран. Тя учи пеене при Хр. Морфова и Е. Илкова, след което специализира във Виена , Париж, Милано и Рим. Дебютира в Софийската народна опера през 1919 г. с ролята на Зибел във „Фауст“ от Ш. Гуно. До 1941 г. е изпълнителка на сопрановите партии. Золотович е една от певиците, които формират българската певческа школа. Умира на 3 януари 1983 г. в София. |
1883 г.
|
1853 г.
Руският адмирал е адютант на Александър I през 1812 г. Заема и длъжности те вицеадмирал, губернатор на Финландия през 1831 г и министър на войната през 1836 г. В началото на Кримската война (1853-1855 г.) княз Меншиков е назначен за губернатор на Крим. Войските му търпят поражение в битките при Алма и Акерман. |
1830 г.
|
1823 г.
Роден е германският езиковед Хайман Щайнтал. От 1863 г той е професор в Берлинския университет. Последовател е на В. фон Хумболт, един от основателите на психологическото направление в езикознанието. Концепцията на Щайнтал за езика е субективно-идеалистическа и чрез нея се стреми да разреши проблемите на етническата психология. Той отделя особено място на езика в етнопсихологията. Възгледите му оказват голямо влияние върху ранните трудове на А. А. Потебня и върху младограматиците. Езиковедът защитава ономатопоетическата (звукоподражателната) теория за произхода на езика и създава основите на т. нар. културна антропология. Популяризатор е на типологическата класификация на езиците и през 1860 г. внася някои промени в нея. Щайнтал умира на 14 март 1899 г. в Берлин. |
1770 г.
Луи XVI е крал на Франция от 1774 г. до 1793 г. По време на неговото управление финансите на Франция се влошават още повече и кралят свиква Генералните щати, които се събират във Версай през 1789 г. Луи XVI, пълен с добри намерения, но слабохарактерен и намиращ се под влиянието на кралицата, губи популярност. Той не съумява да предотврати революцията и е отстранен от власт. Хвърлен в затвор Луи XVI е осъден като „виновен за съзаклятие срещу свободата на народа и за посегателство срещу общата сигурност на държавата“. Заедно със кралицата е екзекутиран на 21 януари 1793 г. |
1717 г.
|
1204 г.
|