В продължение на много години, от 1966 г. насам, целият свят отбелязва Международния ден на шаха на 20 юли. Този празник се провежда по решение на ФИДЕ, Международната шахматна федерация (ФИДЕ), основана на този ден през 1924 г.
ФИДЕ е международна неправителствена спортна организация, която обединява националните шахматни асоциации от различни страни – днес 201 национални федерации са нейни членове (към 2025 г.). Дейностите на ФИДЕ са насочени към разпространение и развитие на шаха по целия свят, както и към популяризиране и повишаване на нивото на шахматната култура и знания.
ФИДЕ има правомощията да установява правилата на шаха, условията за провеждане на световното първенство и всички други международни шахматни състезания, както и да присъжда международни шахматни титли. В момента под егидата на ФИДЕ се провеждат над 40 официални първенства за младежи, мъже, жени и възрастни.
Признавайки, че спортът, изкуството и физическата активност могат да променят нагласите и поведението и да помогнат за преодоляване на предразсъдъците, както и да вдъхновяват хората, да разрушават расовите и политическите бариери, да се борят с дискриминацията и да изглаждат конфликтите, Организацията на обединените нации обяви 20 юли за Световен ден на шаха на своето Общо събрание през 2019 г.
Обявяването на Световния ден на шаха от Организацията на обединените нации признава важната роля на Международната шахматна федерация за насърчаване на международното сътрудничество в областта на шаха и в стремежа за разширяване на приятелската хармония между всички народи по света.
В края на краищата, шахът е една от най-старите интелектуални и културни игри, съчетаваща спорт, научно мислене и елементи на изкуството. Като достъпна и приобщаваща дейност, тази игра може да се играе навсякъде. Шахът може да се играе от всеки, преодолявайки езиковите бариери, както и разликите във възрастта, пола, физическите способности или социалния статус. Това е глобална игра, която насърчава справедливостта, приобщаването и взаимното уважение. В тази връзка трябва да се отбележи, че шахът може да допринесе за създаването на атмосфера на толерантност и взаимно разбирателство между държавите и народите.
Между другото, името на играта идва от персийски език: шах мат – владетелят е мъртъв. Родното място на шаха е Индия. Там, през V век, се появява предшественикът на шаха – играта чатуранга. Името „чатуранга“ се превежда като „четиричастна“ и вероятно се обяснява с факта, че първоначално чатуранга се е играла от четирима души.
Чатранг, а по-късно и Шатран, е името, дадено на играта, когато тя пристига в Сасанидска Персия около 600 г. След това се разпространява по Пътя на коприната до други региони, включително Арабския полуостров и Византия. През 900 г. абасидските шахматисти ал-Сули и ал-Лайладж пишат трактати за техниката и стратегията на играта, а до 1000 г. шахът става популярен както в Европа, така и в Русия, откъдето идва от Великата степ.
Първият международен турнир в историята на съвременния шах се провежда в Лондон през 1851 г. и е посветен на Световното индустриално изложение, а през 1924 г. в Париж е основана Международната шахматна федерация (ФИДЕ).
Шахът е настолна игра, която се играе на дъска с 64 квадрата с 32 фигури (16 бели и 16 черни). Играят двама играчи. Целта на играта е да се матира царят на противника. Смята се, че играта на шах помага за развитието на паметта, умствените способности, творческото и логическото мислене.
С появата на компютъра, шахматистите също започнали да го овладяват – появили се компютърни шахматни програми, започнали да се организират турнири сред компютри.
Според ФИДЕ, днес шахът като спорт е признат в 107 страни по света, играе се от десетки милиони играчи на всички континенти, като средно се играят над 60 милиона партии всеки ден, а 605 милиона възрастни играят шах редовно.
