По онова време този нов продукт беше истинска сензация (Снимка: Йезепчик Олександър, лицензирано от Shutterstock.com)
Първите устройства за запис и възпроизвеждане на звук са били подобни на механизмите на музикални кутии. Те са използвали цилиндър, а по-късно диск, който при завъртане е позволявал възпроизвеждане на звук.
Най-разнообразните механични музикални механизми (ковчежета, кутии за емфие, часовници, оркестриони и други подобни) обаче не са били в състояние да осигурят на човечеството най-важното – да направят възможно възпроизвеждането на човешкия глас. Този проблем е решен от американеца Томас Алва Едисон , който дава на света фонографа .
Фонографът работел чрез предаване на гласови вибрации към повърхността на въртящ се цилиндър, покрит с калаено фолио. Вибрациите се произвеждали от върха на стоманена игла, единият край на която бил свързан със стоманена мембрана, която улавяла звуците. Цилиндърът трябвало да се върти ръчно със скорост от едно оборот в секунда.
Фонографът създава международна сензация. Дизайнът му обаче не позволява висококачествено възпроизвеждане и въпреки най-добрите усилия на Едисон и неговите последователи да усъвършенстват устройството, фонографът се оказва задънена улица в развитието на индустрията за звукозапис и възпроизвеждане.
Фонограф, грамофон, грамофона, магнетофон… Плочи, касети… За малко повече от век човечеството е извървяло дълъг път от фонографа до компактдиска.
Бързото развитие на компютърните технологии в края на 70-те години на миналия век доведе до възможността за съхраняване и четене на всякаква информация в цифров вид от подходящи носители.
Един от тях е компактдискът, представен във Великобритания на 2 март 1983 г. от Philips, Sony и Polygram. По онова време тази иновация е истинска сензация.
Демонстрираният компактдиск е с диаметър 12 сантиметра. Той съдържа демо запис на Деветата симфония на Бетовен . Записът, гравиран с лазер и възпроизведен на лазерен плейър, е с продължителност 74 минути – същата продължителност, колкото най-популярното изпълнение на симфоничния оркестър по това време.
Постепенно оптичните дискове престанали да се използват изключително за аудио записи. Появили се CD-ROM, след това CD-R и CD-RW, способни да съхраняват всякаква цифрова информация. CD-R можели да се записват веднъж, докато CD-RW можели да се записват и презаписват многократно, използвайки съответните устройства.
Информацията на компактдиск се записва като спирална следа от вдлъбнатини, притиснати в поликарбонатна подложка. Данните се четат и записват с помощта на лазерен лъч.
Алгоритмите за компресиране на данни са помогнали значително за намаляване на размера на цифровите аудио файлове, без това да е в ущърб на човешкия слух. Най-широко използваният формат е MP3.
Развитието на флаш технологията в началото на 21-ви век доведе до това аудио компактдисковете да бъдат забравени, както се случи с плочите и касетите.
