Световният ден на рибата тон , отбелязван на 2 май, е обявен с резолюция (№ 71/274) на Общото събрание на ООН през декември 2016 г. с цел повишаване на осведомеността на световното население относно стойността на този вид риба, заплахите, пред които са изправени популациите на риба тон, и икономическите и социалните ползи от устойчивото управление на запасите от риба тон. Проекторезолюцията беше подкрепена от 93 държави.
Рибата тон е група морски риби от семейство скумрии (лат. Scombridae). В природата има около 40 вида риба тон, които се различават значително по размер и тегло. Най-малкият представител е скумрията тон, с дължина приблизително 50 см и тегло 1,8 кг. А най-големият представител на рода си, обикновената риба тон, може да достигне до 4,5 м дължина и да тежи повече от 600 кг.
Рибата тон живее в тропическите и субтропичните води на Тихия, Атлантическия и Индийския океан, както и в Средиземно море. Но те могат да се срещнат и в по-умерени географски ширини. Тези пасажни пелагични риби пътуват на дълги разстояния в търсене на храна. Диетата им се състои от ракообразни, мекотели и риба. Освен това, те са способни да ускоряват до 90 км/ч.
Рибата тон е важен търговски вид и е ценена и от любителите рибари. Според ООН, повече от 96 държави в момента участват в индустрията за улов на риба тон, като хиляди кораби за улов на риба тон оперират във всички океани, а най-бързо нарастващият капацитет е в Индийския и Тихия океан. Всяка година в световен мащаб се улавят около 7 милиона тона риба тон.
Риболовът на риба тон е насочен към задоволяване на нуждите на консервната промишленост и кулинарната индустрия. Рибата тон се превърна в един от най-обичаните и търсени морски деликатеси в наши дни. Месото на тази риба, консумирано сурово, пържено и консервирано, е ценено заради деликатния си вкус, пълната липса на чужди миризми, високото съдържание на протеини, минерали, Омега-3, витамин В12 и огромна гама от полезни свойства. В този случай се използват различни видове риба и се прилагат различни механизми за контрол на качеството и производствени процеси.
Освен това много страни, както развиващи се, така и развити, разчитат в голяма степен на ресурсите от риба тон не само за продоволствена сигурност и хранене, но и за икономическо развитие, заетост, държавни приходи, начин на живот, култура и свободно време.
Въпреки това, поради прекомерния риболов, предизвиканите от човека екологични заплахи и последиците от изменението на климата, популациите и местообитанията на рибата тон са намалели значително през последните десетилетия, което е довело някои видове риба тон до ръба на изчезване.
Следователно, ООН, и по-специално Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), осигурява контрол върху морския риболов и предприема мерки за защита и опазване на ценните ресурси на Световния океан. В края на краищата, 16% от световните рибни запаси в момента са свръхловени, а 8% са значително изчерпани. А най-активно експлоатираните резерви са рибата тон. Според последните данни, 33,3% от седемте основни вида риба тон се ловят в нарушение на биологичните изисквания.
Така през 1995 г. е приет Кодексът за поведение за отговорно рибарство. Той определя стандарти за риболов, които не трябва да вредят на флората и фауната на моретата и океаните. Препоръките включват изоставяне на риболовните методи и риболовни съоръжения, които вредят на екосистемите на моретата и океаните, ограничаване на риболова и предприемане на мерки за възстановяване на рибната популация. Например, едно от решенията в тази ситуация е аквакултурата, тоест изкуственото отглеждане и угояване на риба тон в специално създадени за тези цели кошари.
Днешната дата, Денят на рибата тон, е причина да обърнем внимание на опазването на рибните ресурси на планетата и да споделим напреднали разработки в тази област. ООН кани всички държави-членки на организацията, както и други международни и регионални организации, както и гражданското общество като цяло, да отбележат този ден по подходящ начин, в съответствие с националните приоритети, за да повишат осведомеността за стойността на рибата тон, заплахите, пред които са изправени популациите на рибата тон, и икономическите и социалните ползи от устойчивото управление на запасите от риба тон.
