На 19 септември 1990 г. по инициатива на добричлии председателят /президентът/ на Република България подписва Указ № 87, с който Толбухин се преименува на Добрич. Указът е обнародван на 25 септември същата година в брой 77 на Държавен вестник и прочетен от акад. Николай Тодоров – председател на Седмото Велико народно събрание, на многохилядния тържествен митинг на пл. „Свобода“, проведен по повод 50 години от подписването на Крайовския договор и възвръщането на Южна Добруджа към България.

На 27 февруари през 1882 година, с указ на княз Александър Батенберг, град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван на Добрич. Прието е името на българския владетел Добротица, управлявал Добруджанското деспотство. Най-старият документ свързан с началото на нашия град с който разполага РИМ Добрич, е един съкратен регистър от 1521 г., т. нар. иджмалъ регистър, каза за радио “Добруджа” Дияна Борисова директор на музея. По онова време в Османската империя при преброяване на населението са са се изготвяли два вида регистри-муфалъ и иджмалъ регистри. Първият е пълен, а вторият –съкратен. В този регистър нашият град е споменат като село Хаджиоглу. В навечерито на Освобождението градът е наброявал около 12 000 души, които са живеели в 9 махали- 4 турски, 1 татарска, 2 български, 1 арменска и 1 циганска. Освобождението на града, а и самата Руско-турска освободителна война е довела до голяма миграция на населението. Много от османските жители тогава напускат пределите на града и неговите околности. В същото време българи от Северна Добруджа, Мала азия и Тракия се заселват в Добруджа. През 1894 година града наброява 12 000 жители- 6 000 българи, 3 000 турци, 2 700 тататри, евреи, арменци, цигани и други. Според легендата, основаването на града е свързано с името на богат търговец на име Хаджиоглу. Историческата истина е друга, коментира Дияна Борисова. Според проф. Страшимир Димитров името на нашия град е свързано с преселването на оглуски род, който е носел името Хаджиоглу. Преселванията през онези години са били нещо нормално. Вътрешността на Добруджа е била пустееща и Османската империя е имала за цел да я засели. През 1881 година на Шадраван площад е организиарано събрание, на което жителите на града избират новото му име. През 1949 година град Добрич е преименуван в град Толбухин. На 25 септември 1990 година, когато официално бе отбелязана 50-годишнината от присъединяване на Южна Добруджа към България, с Указ № 1 на президента на Република България Жельо Желев бе възстановено старото име на града – Добрич /тогава Толбухин/. Указът бе връчен от председателя на Народното събрание академик Николай Тодоров.