19.02.1882 г. – 19.02.2026 г. – 144 години от издаване на указа на княз Александър I за преименуването на град Хаджи Оглу Пазарджик на град Добрич.

Историята за създаването на нашия град е обвеяна в легенди и предания, това се отнася и за неговото име. Най-популярната легенда е за турския търговец Хаджиоглу Бакалина. Пътувайки с керван, той спрял на този своеобразен кръстопът, построил къща и с течение на времето около нея възниква селище. За съжаление няма никакви доказателства в подкрепа на тази романтична история. За първи път срещаме името на града в данъчен регистър, който е датиран към 1526 – 1527 г. Населеното място е наречено Хаджиоглу и е малко село – описаните домакинства са 14. През 1557 г. полския посланик (пратеник) в Османската империя Отвиновски пътувайки за Цариград, в своя дневник нарича града Малък Базарджик[ В ранните източници, с които разполагаме, градът е наричан Базарджик в съответствие с персийския корен на думата. За улеснение на читателя използвам наложилото се име Пазарджик, чието значение е същото.]. Самата дума Пазарджик, съдържаща в себе си умалителното „джик“, ни дава значението „малък пазар“.

През 1569 г. друг полски посланик – Тарановски отново споменава града. Интересен документ е регистърът на джелепкешаните[ джелепкешани: скотовъдци, осигуряващи овце за армията и столицата на Османската империя.] от 1573 г. Там е упомената „касабата Пазарджик“. Този списък прибавя нов нюанс по темата за името на града. Това е исторически период в който градът е населен предимно с мюсюлмани. Прави впечатление, че от 39 джелепкешани 23 са хаджии. Изключено е в тези опасни времена толкова много хора да са ходили до Мека. През 60-те години на двадесети век Руси Стойков изследва имената и установява, че те са с арабски произход за разлика от имената в същия регистър на хората от Провадийска и Шуменска каза, които са с тюркски произход. Най-вероятно тези „хаджии“ или техни предци са преселвани от арабския полуостров след походи на султаните Селим и Сюлейман Великолепни. Може да допуснем, че не само сред джелепкешаните, а и в други обществени прослойки е имало от тези хора. Арменските пътешественици Саркис Апеха и Самуел Лехаци, преминали през града, съответно през 1591 и 1608 г., го наричат Пазарджик.

През 1620 г. в препис на султански ферман за първи път се появява името Хаджиоглу Пазаръ. Хаджиоглу в пряк превод означава „сина на Хаджията“. Но с оглед на изнесените по-горе факти можем да предположим че прибавеното Хаджиоглу към вече оформеното определение за пазарен град „Пазаръ” всъщност не е лично, а обобщаващо нарицателно име, още повече че до момента не е идентифициран реално съществувал човек с име Хаджиоглу, който да е оставил следа в местната история. Друга гледна точка ни предлага Евлия Челеби – турски пътешественик от средата на XVII век. В своя пътепис той разказва, че градът е основан от Хаджиоглу, който е бил военачалник на Муса Челеби. Муса Челеби е един от синовете на Баязид, участник в междуособична война за престола и в крайна сметка султан за около три години. Епохата е началото на XV век – важен период, свързан с утвърждаването и стабилизирането на османската власт на Балканите, но няма данни, потвърждаващи тезата на турския пътешественик. Не е за пренебрегване и факта, че събитията са с 260 – годишна давност, отглас от едно почти митологично за османските турци време.

Според документите с които разполагаме към днешна дата от началото на XVII век до неговата втора половина градът се казва Хаджиоглу Базаръ. Според Страшимир Димитров – учен превел над 600 документа от кадийския регистър от XVIII век, в посочения период името е Хаджиоглу Пазарджик. Специалисти работили с местни архиви от XIX век използват името Хаджиоглу Базаръ, а други Хаджиоглу Пазарджик, но е факт че градът посреща Освобождението като Хаджиоглу Пазарджик. Изписването на името се променя по обективни причини в новата епоха. Между 1878 г. и 1882 г. то е Хаджи Оглу Пазарджик. Нашия град е може би единственото населено място чието име се състои от три думи.

1881 г. е годината, в която жителите се организират, желаейки турското название да бъде заменено с Добрич в памет на деспот Добротица, легендарен местен владетел от XIV век. Изпратено е прошение до варненския окръжен управител, който на свой ред го препраща до министъра на вътрешните дела Григор Начович. На 19 февруари 1882 г. княз Александър Батенберг дава своето одобрение, а бр.22 на „Държавен вестник“ поставя на картата на България новия град Добрич. Следващите десетилетия са време на подем и развитие, но след Междусъюзническата война и подписването на Букурещкия мирен договор на 28 юли 1913 г. Южна Добруджа става част от Румъния. Само няколко месеца по-късно на 14 април 1914 г. бива приет „Закон за организацията на Южна Добруджа“, чиято цел е да промени коренно облика на областта. Една от формите на асимилация е промяната на имената на някои населени места – Добрич става Базарджик. Новите реалности водят до желание за реванш от страна на България.

Първата световна война е подходящ повод за промяна на статуквото като не само Добруджа е повод за нашето участие в този гигантски конфликт. В късната есен на 1915 г. нашата армия се включва в бойните действия, а през месец септември 1916 г. Трета армия започва да води сражения на т.н. Добруджански фронт. На 4 септември 1916 г. градът е освободен и отново приема името Добрич. Но радостта е кратка. Въпреки спечелените победи на бойното поле войната е изгубена. Ньойския договор, подписан на 27 ноември 1919 г., присъжда Добруджа на Румъния. Добрич е отново преименуван на Базарджик. Новите стопани правят всичко възможно да колонизират областта. Въвеждат се закони и всякакви видове правила, които да ограничават и унижават българите. Освен това в периода 1922 г.– 1940 г. от различни краища на Румъния, а и извън нея, в Добруджа са преселени над 100 000 румънци.

Тридесетте години са време на промяна в международния политически климат. Доминацията на нацистка Германия и СССР води до благоприятно стечение на обстоятелствата, при което Добруджа отново се връща в пределите на Родината. Подписаният на 7 септември 1940 г. Крайовски договор слага край на една несправедливост, а градът след почти двадесет и една годишно прекъсване отново се казва Добрич. Новата администрация полага сериозни усилия за стабилизиране и укрепване на държавността, но епохата е превратна. Втората световна война е в разгара си и скоро настъпват промени, които разтърсват обществото из основи. В началото на месец септември 1944 г. съветските войски навлизат в България. Командващ на Трети украински фронт е маршал Толбухин. Неговото име тепърва ще се свърже трайно с града. Извършеният на 9 септември 1944 г. държавен преврат води до сериозни промени в устройството на страната. След един своеобразен „междинен период“ България се превръща в социалистическа република. Такава остава до политическата промяна през 1989 г. В тази епоха ролята на СССР в обществения ни живот е водеща, руските войски, навлезли в страната през 1944 г., са обявени за освободители. Към много военни и политически фигури е засвидетелствано уважение под най-различни форми. Такъв е и случаят с маршал Толбухин. През 1946 г. той е обявен за почетен гражданин на Добрич, а на 20 октомври 1949 г. няколко дни след смъртта му Великото народно събрание с указ №871 преименува града на Толбухин. Указът е обнародван в Държавен вестник на 25 октомври 1949 г. Името на съветския маршал бележи цяла една епоха – социалистическата, но тя свършва през 1989 г. след така наречените „демократични промени“, а на 19 септември 1990 г. с указ №87 Председателят на Републиката Желю Желев възстановява старото име на града – Добрич. Указът е обнародван в Държавен вестник на 25 септември 1990 година.