…Една мечка си проправя път
през мъртвата гора.
Птичките започнаха да пеят песни,
а кокичето разцъфна!
Приказка от С.Я.
„Дванадесет месеца“ на Маршак
Всяка година на 19 април много страни по света празнуват станалия традиционен красив пролетен празник Деня на кокичето . Историята му започва в Англия, където е основана през 1984 г.
Като цяло в целия свят, в зависимост от климатичната зона, кокичетата цъфтят от януари до април. Във Великобритания те цъфтят в средата на април, така че този празник беше съобразен с този период – началото на пролетта и топлите слънчеви дни, а днес той стана любим и в други страни.
Струва си да се каже, че в Англия кокичетата са много популярни цветя и отношението към тях е много благоговейно. Смята се, че това е свързано със старо английско поверие, че кокичетата, засадени около къщата, ще пазят обитателите й от зли духове. Но преди всичко кокичетата са първите цветя, които се появяват след зимния студ и съответно символизират началото на пролетта, победата на топлината над студа и дават надежда за най-доброто. Те украсяват много градски цветни лехи, а на отглеждането им в Обединеното кралство се обръща толкова внимание, колкото например на отглеждането на лалета в Холандия.
Латинското наименование на кокичето е „галантус” (лат. Galanthus) – „млечно цвете”. Това растение е известно от 1-во хилядолетие; през Средновековието е бил почитан като символ на чистота и започва да се отглежда навсякъде през 19 век. Днес кокичетата растат в много части на земното кълбо; има общо около 20 вида, но почти всички са включени в Червената книга. Най-популярният вид е кокичето, но има и гръцко, византийско, кавказко… Те се различават по форма и цвят и дори аромат, но всички са много популярни.
Това цвете се нарича различно в различните страни. Англичаните го наричат снежна капка или снежна обеца; Чехи – снежинка; Германците го наричат снежна камбанка, а руснаците – кокиче. Руското име вероятно идва от способността на това пролетно растение да пробие снега и да цъфти с първите топли лъчи на слънцето. Интересното е, че всяка местност има свое име за кокичето – цветята, които цъфтят първи в тази област, се наричат кокичета. Например в района на Нижни Новгород думата кокиче се използва за обозначаване на цветето паска или, с други думи, отворената пасква . В Русия кокичето расте предимно в предпланински и планински гори или във високопланински ливади, а също така се отглежда като декоративно растение.
В края на краищата, самият факт, че това красиво пролетно творение на природата е скрито под снега, вече прави образа на кокичето пълен със загадки и тайни. Ето защо е съвсем естествено той често да става герой на различни легенди и приказки. Например една древна легенда разказва, че когато Адам и Ева били изгонени от рая, валял сняг. На Ева й стана студено и се разплака, спомняйки си топлите райски градини. За да я утеши, Бог превърна няколко снежинки в цветя кокиче. Виждайки цветята, Ева се развесели и се надяваше на най-доброто. Ето защо кокичето се смята за символ на надеждата.
Според друга легенда богинята Флора дала на цветята костюми за карнавала, а на кокичето дала бяла рокля. Но снегът също искаше да участва в карнавала, въпреки че нямаше право на костюм. Тогава той започна да моли цветята да му помогнат, но те се уплашиха от студа и не се съгласиха и само кокичето го покри с бялата си пелерина. Заедно те се завъртяха в хоро на цветя и така се привлякоха един към друг, че са неразделни и до днес.
В Русия имаше легенда, че един ден старицата Зима и нейните спътници Мраз и Вятър решили да не допуснат Пролетта в земята. Всички цветя се изплашиха от нейните заплахи, с изключение на кокичето, което изправи стъблото си и успя да се измъкне изпод снежната покривка. Слънцето видя листенцата си и стопли земята с топлината си, отваряйки пътя на пролетта…
Но, за съжаление, днес кокичето е станало жертва на „човешката любов“. Тези цветя са красиви, но само в природата, защото набраните цветя „живеят” само няколко дни. И по вина на хората, които варварски „събират“ кокичета, всяка година на Земята има все по-малко и по-малко. Не толкова отдавна те растяха в много страни, но цъфтящите растения бяха подложени на масово унищожение за букети, а луковиците им бяха хищнически изкопани. Ето защо в момента повечето видове кокичета са включени в Червената книга като застрашени видове и не могат да бъдат събирани. Еколозите се застъпват за по-строги мерки срещу „събирачите“ на кокичета, като призовават всички да се отнасят към тези цветя с повишено внимание и внимание и дори в навечерието на пролетните празници да не ги дават на жени.
Но всяка година с пристигането на пролетта в градовете отново се появяват продавачи на кокичета, а не само тези, отглеждани в оранжерии. Така че, ако искате да си купите куп от тези красиви цветя, не забравяйте, че като ги купувате, вие насърчавате бракониерите да ги събират още повече през следващите години. Откажете се от това малко удоволствие, като по този начин помогнете за опазването на дивата природа. Така че нашите потомци имат възможност да видят това чудо на природата в реалния живот, а не само да научат за него от приказки и легенди. За това ни напомня днешният празник Кокиче.
