КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 30 МАРТ

• 
  2015
  Земетресение с магнитуд 7.6 е регистрирано край бреговете на Папуа-Нова Гвинея с епицентър на 48 км югозападно от град Тарон.
  

• 2014 г.

  Социалистката Ан Идалго спечелва изборите за кмет на Париж.

• 2013 г.

  Новото правителство на Йордания полага клетва.

• 2012 г.

  Сенатът на САЩ одобрява единодушно резолюция, осъждаща „репресивните политики срещу тибетци“, и призовава Китай да „облекчи рестрикциите срещу тибетците, да освободи затворниците и да позволи достъп на чуждестранни журналисти и дипломати след вълна от самозапалвания в знак на протест“.

• 2012 г.

  В град Куета на провинция Белуджистан в Пакистан мотористи откриват стрелба по автобус в резултат на което са убити четирима шиити и още седем души ранени. На 40 км южно от града са убити двама местни служители на агенцията на ООН за храна и земеделие в Мастунг.

• 2012 г.

  Скандалният политик от лявата политическа партия Respect Джордж Галоуей се завръща изненадващо на политическата сцена, спечелвайки депутатско място в Камарата на общините на Обединеното кралство.

• 2012 г.

  От Байконур стартира последната ракета-носител Протон-К с военен спътник на борда. Няма информация за предназначението на спътника. До този момент са изстреляни общо 300 ракети от този тежък клас.

• 2011 г.

  НАТО започва операция „Обединен защитник“ и взема контрола над военните операции в Либия.

• 2011 г.

  В резултат от наводнение в Намибия загиват 62 души. Около 10 000 човека остават без покрив. Това е едно от най-големите природни бедствия, връхлетели Намибия.

• 2011 г.

  При наводнения в южната част на Тайланд загиват 38 души. В курортните комплекси на страната са блокирани хиляди туристи поради силния вятър, вълнението и дъждовете. Около 1 млн. човека са засегнати от наводненията и свлачищата, в южната част на страната.

2009 г. – Атака срещу полицейската академия в Лахор .

2006 г. – Маркос Понтес става първият бразилски и лузофонски космонавт, излитайки с руския космически кораб Союз.

2005 г.

Умира българският певец Емил Димитров.
Роден е през 1940 г. в Плевен в семейство на артисти-илюзионисти. Негов баща е Димитър Димитров, известен като Факира Мити, a майка му е французойката Анастасия Димитрова (по мъж), асистентка на Мити, с артистично име Мадам Сиси, рано развела се с баща му и завърнала се във Франция, тя често бива посещавана в родината си от Емил.
През 1970 г. излиза един от най-големите му хитове „Моя страна, моя България“ , който по-късно става песен на столетието. Общо за целия си живот издава близо 30 албума, като 55 милиона копия са продадени само в Русия. Емил Димитров става известен във Франция, запознава се с Шарл Азнавур и Далида. Песента „Моя страна, моя България“ под названието „Моника“ е записана на френски, немски, италиански, испански. Водещи европейски звукозаписни компании сключват договори за записване и издаване на негови песни през 70-те години. Пее заедно, на една сцена, с Джани Моранди, Рики е Повери, Йосиф Кобзон и Алла Пугачова. Във Франция го очаква блестяща кариера, но той тъгува по родината и се завръща обратно в България.
Женен е за кратко за Грета Ганчева през 1967 г. От брака си с Мариета Димитрова през 1968 г. има син – Емил Димитров-син.
От 1999 година Емил Димитров не се занимава активно с музика заради влошеното си здраве след прекаран мозъчен инсулт.

2002 г.

Умира Елизабет Анджела Маргарет- кралицата майка на Великобритания; дъщеря на граф

оус-Лайън, съпруга на принц Албърт (от 12.05.1937 г. – крал Джордж VI). През Първата световна война доброволно става медицинска сестра. Адолф Хитлер я нарича „най-опасната жена в Европа“. Съпругът й умира на 6 февруари 1952 г., но тя отстъпва трона на дъщеря си Елизабет II. Прозвището „кралица майка“ получава при визитата си в САЩ и Канада през 1954 г. На 9 май 1995 г. произнася прочутата си реч по повод 50 годишнината от победата над фашизма. През 2000 г. Великобритания празнува 100-годишния й юбилей. Погребана е в семейната гробница в Уиндзор.

Бившият премиер на Армения Роберт Кочарян е избран за президент на страната.

В Брюксел започва сесия на Европейския съюз, която решава въпроса за разширяването на общността. България е сред аутсайдерите заради недостатъчно развитата си икономика.

Филмът “Мълчанието на агнетата” печели пет награди “Оскар” – за най-добър филм, режисура, главна мъжка роля на Антъни Хопкинс, главна женска роля на Джоди Фостър и адаптиран сценарий.

На публичен търг в Лондон картината на Ван Гог “Слънчогледи” е продадена за 50 млн. долара.

Приет е Закон за допитване до народа (референдум).

Умира Михаил Александрович Леонтович – руски физик-теоретик. Завършва Московския университет през 1923 г. Създател е на научна школа по радиофизика и физика на плазмата. От 1946 г. е член на АН на СССР . Автор на научни трудове по статична физика, разпространение на радиовълните, теория на антените.

Президентът на САЩ Роналд Рейгън е ранен от 25-годишния Джон Хинкли. При стрелбата е ранен и прессекретаря му Джеймс Брейди. Куршумът пропуска сърцето на президента с не повече от 3 сантиметра и уцелва белия му дроб, което и спасява живота му. „Надявам се, че сте републиканци. ” казва той на хирурзите, макар, че те не са, но доктор Джиорандо му казва „Днес всички сме републиканци, г-н президент.”

Умира Димитър Попниколов (Д. П. Янев) – деец на македоно-одринското революционно движение, педагог. Роден е на 7 декември 1880 г. в с. Карахадър, Лозенградско. Завършва мъжката педагогическа гимназия в Одрин, след което работи като учител в Бургас. Включва се в дейността на местното дружество на ВМОРО и е избран за негов секретар. За революционна дейност е осъден задочно от Одринския военен съд. Взема активно участие в Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. След неговия разгром се установява в София. Следва философия и педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“, а по-късно продължава образованието си в Женевския университет. Специализира в Швейцария, Белгия и Франция. След завръщането си в България работи в Министерството на народното просвещение, а от 1921 г. е директор на училище „Т. Минков“ в София. Прокарва редица новаторски идеи – факултативно изучаване на западни езици, създава училище за родители, въвежда ученическо самоуправление и др. Член е на международна комисия за домашно възпитание в Брюксел и на международната организация „Майката и семейното огнище“. Димитър Попниколов е сред учредителите на дружество „Одринска Тракия“ (1914 г.), а по-късно и на Тракийската организация (1918 г.). Изработва мемоара за Тракия, представен на делегатите на Парижката мирна конференция 1919–1920 г.). Главен редактор е на в. „Тракия“ (1921–1935 г.) и на в. „Народен зов“ (1930 г.). Публикува книгите „Одринска Тракия“, „Преображенското въстание“, множество учебници и брошури.

Проектът на нова конституция на Народна република България е публикуван за всенародно обсъждане – идея, предложена от пленум на ЦК на БКП през март същата година. По „официални сведения“ за по-малко от месец са проведени 30 000 събрания с участието на над 3 000 000 граждани, направили 14 000 предложения за допълнения в текста на конституцията.

Умира Густав Брюнинг – германски политик. Учи философия и политически науки. Участва в Първата световна война като офицер от пехотата. Католик, монархист и националист по убеждение. Членува в Партията на католическия център. От 1924 г. е депутат, а от 1929 г. оглавява фракцията на Центъра в Райхстага. На 30 март 1930 г. е назначен от Хинденбург за канцлер, ръководи правителството до 30 май 1932. Довереник на райхспрезидента, в управлението си преследва 3 цели – окончателна ревизия на Версайската система от договори, реставрация на монархията и установяване на режим, при който ролята на партиите и на парламента в политически живот да е ограничена. Губи подкрепата на Райхстага и управлява с извънредни укази. За да разреши икономическите проблеми на Германия, предприема непопулярни дефлационни мерки. По време на първите Хитлерови чистки през 1934 г. емигрира в САЩ, където е преподавател в Харвардския университет (1939-1951 г.). За кратко време се връща във ФРГ и преподава в Кьолн (до 1954 г.), след което окончателно се установява в САЩ.

В София завършва Първият конгрес на ТКЗС и се създава Съюз на ТКЗС. Приет е нов Примерен устав на ТКЗС и решение да се обединят в единен съюз Съюзът на ТКЗС и Централният кооперативен съюз.

Умира Александър Александрович Харкевич- руски учен в областта на електросъобщенията и електроакустиката, от 1964 г. член на АН на СССР . През 1930 г. завършва Ленинградския електротехнически институт, от 1929 до 1932 г. работи в централна радиолаборатория . След което до 1938 г. преподава в Ленинградската военна електротехническа академия, а от 1938 г. до 1941 г. и в Ленинградския електротехнически институт по съобщенията, и в други институти. В периода 1941 г. – 1944 г. ръководи научно-изследователски работи в Московския физико-техническия институт, а четири години по-късно и в Киевския физически институт. От 1962 г. е директор института по проблеми на предаването на информацията. Основните му трудове са по теория и изчисления на електроакустични апарати, теория на спектрите, теория на електрическите трептения. Автор е на повече от 100 научни труда, сред които 10 монографии, на “Очерци по обща теория на съобщенията” (1955 г.) и фундаментален труд по теория на информацията.

С указ Президиумът на Народното събрание утвърждава нов Устав на БАН, според който нейната задача е да развива науката и техниката „с цел да се обогатяват народното стопанство, държавната организация и културата с нови научни постижения, открития и изобретения, които да съдействат за изграждане на социалистическото общество… и за укрепване мощта на Републиката“.
Българската академия на науките е създадена през 1911 г. на основата на съществувалото дотогава Българско книжовно дружество (БКД) (основано през 1869 г. в Браила). Според приетия същата година устав членовете му се обединяват по науки, обособени в три клона: историко-филологически, философско-обществени и природо-математически. Печатен орган на академията е „Списание на БАН“, което излиза от 1911 г. до 1945 г. и през 1950 г., 1951 г. и от 1957 г. Други нейни издания са „Летопис на БАН“, „Сборник на БАН“ и пр. През 1947 г. се приема нов устав на БАН, който и придава нови функции съобразно новата политическа система в страната. До 1946 г. е възглавявана от: Ив. Евстр. Гешов (1898–1924 г.), Л. Милетич (1924–1937 г.), Б. Филов (1937–1944 г.) и Д. Михалчев (1944–1947 г.).

Умира Георги Георгиев Губиделников – представител на едрата буржоазия, един от ръководителите на финансовата група ок. Българска търговска банка. Следва право във Франция, след което работи като адвокат. Взема участие в създаването на застрахователно дружество „България“ в Русе. Участва в Управителния съвет на Българската търговска банка, а от 1905 г. до 1941 г. е неин главен директор. Едновременно с това е акционер и член на управителните съвети на дъщерните предприятия на банката – АД „Бъдеще“, АД „Адрее“, АД „Бяло море“ и др. Представител на Народната партия в ХV и ХVIII ОНС.

Церемонията по връчване на наградите “Оскар” за първи път се предава по радиото. Оскар е филмова награда, присъждана от Американската филмова академия от 1928 г. Дава се за американски (и англоезични) филми във всичките им компоненти (вкл. за анимация и документалистика), както и за най-добър чуждоезиков филм, чиято премиера по екраните на САЩ е била до края на предходната година. Условието за номинация на филм е да бъде прожектиран поне 1 седмица в Лос Анджелис. Наградите се печелят в 5 категории („най-добър филм“, „режисура“, „сценарий“, „актьор“ и „актриса“). До 1944 г. не съществува ограничение за броя на филмите, номинирани в 1 категория (дн. са 5). Филмът с най-много награди до 2001 г. е „Титаник“. Най-много номинации за актьор има Дж. Никълсън (11). През 1963 г. С. Поатие е първият чернокож актьор печелил “Оскар”. Дж. С. Скот и М. Брандо са единствените, които отказват наградите заради несъгласие с експанзията и аморалността на филмовата индустрия. Статуетките „Оскар“ се произвеждат от „RS Owens“ в Чикаго (САЩ); съдържат 90% калай и 10% антимон, покрити са с мед, никел, сребро и злато, лакирани са с епоксид. Носителите на „Оскар“ връщат статуетките си в Академията, за да им се добавят метални табелки с имената. Наградите се връчват в края на март на пищна церемония, излъчвана по екраните от над 80 тв компании по света.

Умира Боян Секулов (псевд. на Йордан Иванчев Йорданов) – български писател, литературен критик. През 1901 г. Завършва петокласното мъжко училище в град Враца. Поради липса на средства е принуден да се самообразова. През 1903 г. е ученик в Търговско-индустриалната камара в София; едновременно завършва и стенографски курсове във Висшето училище. Работи в редакцията на сп. “Демократически преглед”, където се сближава с Т. Г. Влайков. Чиновник в Дирекцията на статистиката в София (до 1912 г.). Участва в Първата световна война. Редактор е на сп. “Книжовен преглед” , в което обнародва рецензии за книги на български писатели. Десет години е редактор на в-к “Врачанско слово”, в който Ал. Муратов публикува рецензия за стихосбирки “Моторни песни” от Н. Вапцаров (бр. 223, 29 юни 1940 г.). В “Страница за младите” на вестника привлича за сътрудници Ст. Ц. Даскалов, Асен Босев, В. Воденичарски, Д. Аджарски, Кр. Григоров, П. Стъпов, Г. Авгарски и др. Негови съчинения са: “Васил Кънчов” (1909 г.), “Нашите правителства и министри от Освобождението до днес” (1911 г.).

Роден е Ерик Клептън – английски рокизпълнител и един от най-добрите блускитаристи. Професионално с музика се занимава от 17-годишна възраст. Свири в групите “Рустърс” (1963 г.), “Ярбърдс” (1963-1965) г. и “Блусбрейкърс” (1965-1966 г.), свързани с негърския блус и ритъм енд блус. Популярността му в средата на 60-те години е огромна – по лондонските улици се появяват надписи “Клептън е Бог”. Основател е на суперформацията “Крийм” (1966-1968 г.), заедно с Дж. Брус и Дж. Бейкър. До края на 60-те години работи и в др. супергрупа – “Блайнд Фейт”. В началото на 70-те години създава групата “Дерек и Доминос”. Под влияние на интензивния живот и опиатите от 1971 г. до 1973 г. изпада в творческа депресия. От 1970 г. до края на 80-те години успява да издаде около 15 албума, а много от песните му заемат челни места в класациите. Негови албуми с “Ярдбърдс”: “Five Live Yardbirds” (1964 г.), “For Your Love” (1965 г.), “Eric Clapton & The Yardbirds” (1972 г.); с “Блусбрейкърс”: “Bluesbreakers with Eric Clapton” (1965 г.); с “Крийм”: “Fresh Cream” (1966 г.), “Wheels of Fire” (1968 г.), “Love Cream” (1970 г.), “The Very Best of Cream” (1983); с “Мадърс ъф инвеншън”: “We’re Only In It for the Money” (1968 г.); с “Блайнд фейт”: “Blind Faith” (1969 г.); солови: “Wric Clapton” (1970 г.), “461 Ocean Boulevard” (1974 г.), “No Reason to Cry” (1976 г.), “Just One Night” (1980 г.), “Another Ticket” (1981 г.), “Strange Brew” (1983 г.), “Behind the Sun” (1985 г.), “The Cream of Eric Clapton” (1987 г.), “Journeyman” (1989 г.), “Night” (1991 г.), “From the Cradle” (1994 г.), “Live in the 70’s” (1995 г.), “Piligrim” (1998 г.), “Riding With The King” (2000 г.), “Reptile” (2001 г.).

По време на Втората световна война (1935-1945 г.) съветската армия превзема града и пристанището Данциг (Гданск). Два месеца по-късно го предава на Полша.
Данциг е пристанище при устието на река Висла, пруски град от 1793 г. до 1919 г. Версайският договор дава на Данциг статута на “свободен град”, за да осигури на Полша излаз на море. Градът е управляван от специален пълномощник на ОН и избран Сенат, който през 1933 г. минава под контрола на местната нациска партия. През лятото на 1939 г. Хитлер проявява претенции към полския коридор и към Данциг. Това става повод за избухването на втората световна война. На 1 септември същата година нацистите провъзгласяват обединението на града с Германия.След като градът е върнат отново на Полша германското население е изселено и той е преименуван на Гданск.

Умира Михаил Георгиевич Попруженко- руски славист, историк и палеограф, редовен член на БАН. Завършва славянска филология в Новоросийския университет в Одеса. След Октомврийската революция 1917 г. напуска Русия и през 1919 г. се установява в България. От 1920 г. до 1941 г. е професор по история на руската литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Действителен член на Българския археологически институт и член на Македонския научен институт в София. Научните му занимания са в областта на старобългарската литература. Издава редица трудове „Миналото на глаголицата“, „Синодик на цар Борил“, “ Козма Презвитер“, „България и Киевска Русия“, „Н. Геров в историята на Българското възраждане“, „М. С. Дринов“ и др.

Реализирани са въздушни удари над София, Фердинанд, Враца, Лом от съюзническата авиация. В операцията участват 600 самолета. Свалени са 4 летящи крепости и 3 изтребителя.
В периода 1941-1944 г. се води т. нар. „Символична война“. Под натиска на държавите от Тристранния пакт на 12 декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Великобритания. В резултат на присъединяването на България към Германия по време на Втората световна война 1939–1945 г. армията ни е съсредоточена в няколко района. Българските войски се разполагат в Западна Тракия и Егейска Македония. Целта им е да противодействат на евентуален англо-американски десант или нападение от страна на Турция. В Югозападна Македония съсредоточените български части осъществяват охранителни и окупационни задачи. През 1943 г. „символичната“ война става действителна, след като англо-американските военновъздушни сили започват системни бомбардировки над България. В резултат на бомбардировките са нанесени поражения на София, Пловдив, Русе, Варна и други големи градове. Убити са около 1700 души, ранени над 2000, разрушени напълно са 3797 сгради. Правителството на Ив. Багрянов (1 юни–2 септември 1944 г.), а след това правителството на К. Муравиев (2–8 септември 1944 г.) водят преговори в Кайро. Те се опитват да подпишат сепаративен мир с Англия и САЩ. По този начин искат да прекратят „Символичната война “ . Действителният край на тази война се слага с подписването на примирието между България и СССР, САЩ и Англия на 28 октомври 1944 г. в Москва.

Умира Васил Иванов Кутинчев- български генерал от пехотата (1918 г.). Завършва Военното училище в София (1879 г.). По време на Сръбско-българската война 1885 г. взема участие в боевете при Сливница, Драгоман и Цариброд и в превземането на Пирот. От 1908 г. до 1912 г. е начело на 1. Армейска област. По време на Балканската война 1912–1913 г. е командващ Първа българска армия, която воюва при Чаталджанските позиции. През Междусъюзническата война 1913 г. командва Първа, а след това и Втора българска армия. По време на Първата световна война 1914–1918 г. е генерал към щаба на Действащата армия и ген.-губернатор на област. През цялата си военна служба съдейства за развитието на Българската армия.

Роден е Борис Карадимчев – български песенен педагог и филмов композитор. Завършва БДК, специалност оркестрово дирижиране и композиция в класа на проф. П. Владигеров през 1961 г. Художествен ръководител е на детската вокална група “Пим пам” (от 1978 г.). Започва да композира от началото на 60-те години. Създава лирични, мелодични песни. Сътрудничи с някои български бийт-групи от края на 60-те години. Негови песни са награждавани на международни фестивали и конкурси. Автор е на музиката за филмите: “Шведски крале” (1968 г.), Момчето си отива” (1972 г.), “Козият рог” (1972 г.), “Сиромашко лято” (1973 г.), “Кротко слънце” (1979 г.), “Петък вечер” (1986 г.); за анимационните филми: “Идолът” (1972 г.), “Трите ябълки” (1972 г.), “Браво” (1973 г.), “Приказка за влака” (1973 г.), “Земното кълбо” (1975 г.), “Урок за носорога” (1976 г.), “Весели случки” (1977 г.), “Горе, ръцете!” (1977 г.), “Пламъкът” (1977), “Шаро музикант” (1977 г.), “Шаро художник” (1978 г.), “Шаро детектив” (1979 г.), “А когато сняг забръска” (1982 г.) и др. Негови албами “Коледни песни и молитви” (1991 г.), “Робинзон Крузо” (1994 г.).

Учреден е Български общонароден студентски съюз (БОНСС) под контрола на БКП. Организацията става легална форма за партийна работа сред студентите. Поставя си за цел да организира академичната младеж за защита на нейните политически, икономически, културно-просветни и класови интереси. За осъществяване на тези задачи БОНСС си служи с митинги, събрания, демонстрации, позиви и др. През декември 1931 г. ръководи масовата студентска акция за изгонването на проф. Ал. Цанков от СУ „Св. Климент Охридски“. През 1936 г. по инициатива на БОНСС започва изграждането на Общостудентски фронт за защита на Търновската конституция и възстановяване на парламентарната демокрация. Бонсистите активно се включват в съпротивителното движение в България 1941–1944 г., като редица техни ръководители загиват като партизани – А. Антонов, Л. Димитрова, Е. Шекерджийски, Ат. Манчев и др. След 9 септември 1944 г. БОНСС се възстановява и заедно със студентската социалистическа организация „Жан Жорес“, Българския академичен земеделски съюз и студентските групи при Политическия кръг „Звено“ се обединяват през юни 1945 г. в Общ студентски народен съюз, който през декември 1947 г. се влива в Съюза на народната младеж. Печатни органи: в. „Студентско знаме“ и в. „Академик“.

Роден е Иван Дашев Радоев – български поет и драматург. Следва право и славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Една година е редактор във в-к „Стършел“ (1954-1955), а от 1957 г. до 1958 г. е във вестник „Български воин“. В периода 1963-1968 г. е драматург на Народна опера в София, а от 1969 г. до 1970 г. е главен редактор в Българската телевизия. От 1973 г. е драматург на театър „София“. Започва творческия си път като поет на бригадирското движение. В началото на 60-те години се утвърждава като един от създателите на лиричната драма в съвременната българска литература. В пиесите „Светът е малък“, „Голямото завръщане“, „Юстинианова монета“ разкрива поетичния си натюрел, създава нова насока в развитието на българската драма наред с Ив. Пейчев, Б. Божилов, В. Петров, Г. Джагаров. Някои от пиесите му са поставяни в театъра, радиото и телевизията на СССР, Унгария, Чехословакия, Куба. Негови стихове са преведени на руски, чешки, румънски, френски, английски, гръцки, полски , унгарски и други езици. Негови съчинения са: „Шумят знамената“ (1951 г.), „Израстват хора“ (1952 г.), „Пролетно разсъмване“ (1953 г.), „Китайчето Хао Ли“ (1954 г.), „Димо, Димо ле“ (1956 г.), „Стихотворения“ (1958 г.), „Над морското равнище“ (1970 г.), „Червено и кафяво“ (1972 г.), „Един бял лист“ (1975 г.), „Избрани пиеси“ (1977 г.), „Стихотворения и поеми“ (1978 г.) и др.

Умира Рудолф Щайнер – австрийски философ-мистик, основоположник на антропософията. Последовател на натурфилософията на Гьоте, редактор и коментатор на неговите естественонаучни съчинения. Изпитва влиянието на еволюционистичното учение на Чарлз Дарвин и Е. Хекел, а по-късно на “философията на живота” на Фр. Ницше. През 1902 г. се насочва към теософията и оглавява немската секция на Теософското общество. След конфликта с него през 1913 г. (заради провъзгласяването на Кришнамурта за нов месия) основава Антропософско общество с център Дорнах, Швейцария. Щайнер се стреми да превърне теософията в “експериментална” наука, поставяща си за цел да разкрие “тайните” сили на човека с помощта на специални упражнения (евритмия, музика, мистерии, медитация и др.). Работи върху проблеми на педагогиката, образованието, отделните видове изкуства, медицината, космологията, историята на религията и др. От 1919 г. развива утопичната идея за преодоляване на бездушно-механистичното стопанисване чрез “духовен” подход към природата (преобразяване на земеделието чрез биоритмизиране на растенията и др.). В политическите му утопии личи влиянието на Платон: според Щайнер социалният организъм трябва да се раздели на 3 независими сфери – държавна , правова и икономическа.Учението му получава разпространение преди всичко в Германия, без да има особено влияние върху художествена интелигенция. Щайнер се изявява и като драматург, скулптор и архитект, оказал значително влияние върху експресионизма в архитектурата. Антропософското общество е преследвано от нацистите след 1933 г. През 60-те години се забелязва известен интерес към щайнерианството в Западна Европа и САЩ.

На заседание на ръководството Добруджанската организация в Русе е взето решение за създаване на Вътрешна добруджанска революционна организация. В края на август са утвърдени програма и устав, който предвижда ЦК от 7-8 души и Задгранично бюро в България, създаване на 7 района в Добруджа и на местни комитети и чети начело с войвода организатор. За главен войвода е избран комунистът Дочо Михайлов.
Дочо Михайлов (Д. М. Драганов) (29.Х.1895–26.VIII.1926 г.) е политически деец, един от ръководителите на добруджанското националноосвободително движение. Роден е на 29 октомври в с. Бабук, Силистренско. Завършва гимназия в Свищов. Участва в Първата световна война 1914–1918 г., по време на Войнишкото въстание 1918 г. е избран за председател на войнишки революционен комитет. След войната става учител в с. Ходжакьой (дн. Нова Попина), Силистренско. Член е на Румънската комунистическа партия, съдейства за възстановяването на Окръжния комитет на Румънската КП в Силистра и става негов секретар. През 1920 г. е изпратен в Одеса, където завършва курс за пропагандисти. След една година се завръща в България и се установява във Варна. Там заедно с Д. Дончев работи за създаването на Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО). На учредителния и конгрес (1923 г.) е избран за член на ЦК на организацията и за гл. войвода на четите в Южна Добруджа. Участва в подготовката на Септемврийското въстание 1923 г. и ръководи бойна група при щурма на казармите във Варна. След разгрома на въстанието продължава да работи за укрепването на добруджанското революционно движение. През 1924 г. е избран за член на Висшия съвет на ВДРО. През 1925 г. взема активно участие в изграждането на Добруджанската революционна организация (ДРО). Умира на 26 август 1926 г. в сражение с полицията при с. Дживел (дн. Никола Козлево), Шуменско.

Румънската полиция арестува ръководителя на нелегалното българско националноосвободително движение в Добрич Александър Рашенов и разкрива неговата мрежа. Арестувани са над 400 души, а на 11 септември 1923 съдът в Кюстенджа осъжда 72-ма българи за заговор срещу държавата („аферата Рашенов“).

Със заповед на военния министър Коста Томов е учреден почетен знак „За спасяване на знаме“. Отсечени са само 100 знака.
Коста Томов е политически и държавен деец. Роден е през 1888 г. в с. Кунино, Монтанско. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“. Активен деец на БЗНС. В правителството на Ал. Стамболийски (1920–1923 г.) заема постовете министър на вътрешните работи и народното здраве (24 юни–9 ноември 1921 г.) и министър на войната (9 ноември 1921–9 февруари 1923 г.). В началото на 1923 г. е изгонен от правителството и изключен от редовете на БЗНС заради своята фракционна дейност. Коста Томов оглавява БЗНС „Оранжев“. Става главен редактор на в. „Земледелска отбрана“ и на в. „Земледелско знаме“. През 1932 г. съдейства за обединяването на БЗНС „Оранжев“ с дясното крило на БЗНС „Врабча 1“ в БЗНС „Г. Марков“. Скоро излиза от новата организация и в началото на 1934 г. се включва в Народното социално движение на Ал. Цанков. Дългогодишен народен представител.

Започват заседанията на българо-гръцката делимитационна комисия в Солун. Те приключват без успех на 26 април същата година.

Роден е Любен Николов Тонев – български архитект. Възпитаник е на Висшето специално архитектурно училище в Париж (1929 г.). Автор е (самостоятелно или с колектив) на градостроителните планове и плановете за реконструкция на София (1945 г.), Плевен (1946 г.), Ловеч (1947 г.), Бургас (1947 г.), Тунис (1962-1963 г.), и др. Разработените под негово ръководство проекти са първите в България сполучливи опити за комплексно решаване на градостроителните проблеми. Почетен член на САБ. Награждаван е с Орден “Г. Димитров” (1983 г.), “НРБ”, I ст. (1978 г.), II ст. (1968 г.).

Основано е Лозаро-винарско дружество „Напредък“ във Видин.

Умира Лео Таксил (псевдоним на Габриел Антоан Жоган-Пажес) – френски журналист. Получава възпитание при йезуитите, но през 1879-1885 г. публикува редица антирелигиозни сатири. През 1885 г. се разкайва и се връща в лоното на Католическата църква. По поръка на висшите църковни кръгове критикува масоните, смятани от папа Лъв ХIII за най-опасните врагове на Църквата. Автор е на книги, в които има немалко измислици за масоните и техните връзки с дявола. През 1897 г. неочаквано за Църквата Таксил публично заявява, че всичко написано от него за масоните е мистификация, съчинена от него и неколцина помощници за разобличаване на църковния обскурантизъм. Скандалът, последвал признанието на Таксил, нанася голяма вреда на авторитета на папата и Католическата църква. Впоследствие е отлъчен от Църквата. В своите съчинения “Свещеният вертеп” (1880 г.), “Забавна Библия” (1882 г.), “Забавно евангелие, или Животът на Иисус” (1884 г.) и др. Лео Таксил осмива религията, свещените книги, личния живот на папата. Въпреки липсата на сериозна научна критика произведенията му имат решаваща роля в борбата срещу клерикализма.

Подписан е Българо-сръбски дружествен договор и таен съюзен договор.Те предвиждат подкрепа на Мюрцщегските реформи, разпростирането им и върху Одринския вилает и противодействие на чужда окупация на европейските вилаети. Договорите са ратифицирани на 29 април.

При с. Цапарево, Петричко, загива мичман Тодор Саев – командир на чета в Македония.

Роден е Сергей Владимирович Илюшин – руски авиоконструктор. През 1968 г. става член на АН на СССР. От 1931 г. организира и ръководи конструкторско бюро. През 1939 г. създава щурмовия самолет Ил-2 , който се смята за най-добрия щурмовик във Втората световна война. Известни са бомбардировачите Ил-4 (1938 г.), Ил-6 (1943 г.) и първия съветски реактивен бомбардировач Ил-28 (1948 г.). Пътническите самолети Ил-12 (1946 г.), Ил-14 (1951 г.), Ил-18 (1957 г.) дълго време се използват в гражданската авиация на много страни. Днес се използват пътническите самолети Ил-62 и Ил-76. В българската военна авиация са използвани бомбардировачът Ил-4 под названието „Жерав“ (1939-1949 г.), щурмовият самолет Ил-2 (1945-1957 г.) и разузнавателният самолет Ил-28 (1958-1970 г.).

Роден е Константин Биберов Стоянов – военен деец. Постъпва на служба в Българската армия през септември 1913 г. След края на Първата световна война 1914–1918 г. влиза във Военния съюз. Участва в подготовката и извършването на държавния преврат на 9 юни 1923 г. Той е близък сътрудник на военния министър ген. Ив. Вълков. Включен е от него в Трета секция на Военното министерство, т. нар. „Поркова команда“, която участва в разгрома на Септемврийското въстание 1923 г. и особено в репресиите над леви дейци в страната след априлския атентат 1925 г. в столичната катедрала „Св. Неделя“. Произведен е в чин ген.-майор на 3 октомври 1941 г. Командир на 10. Пехотна Родопска дивизия, командир на 1. Пехотна дивизия, командир на Пета армия. Във връзка с наближаващата политическа промяна на 9 септември 1944 г. отказва да избяга с оттеглящите се германски войски и се самоубива. Съден посмъртно заедно с др. участници в „Порковата команда“ през 1954 г.

В Кюстендил е роден Боян Георгиев Урумов – военен деец, ген.-майор. Завършва Военната академия в София. Участва в Балканската война 1912–1913 г. и в Първата световна война 1914–1918 г. Един от дейците на Военния съюз. За антимонархическа дейност е уволнен от армията през 1935 г. След политическата промяна на 9 септември 1944 г. е възстановен на военна служба и повишен в генералски чин. През първата фаза на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия 1944–1945 г. е командир на Четвърта армия. През втората фаза е командир на Седма армия.

Излиза първият брой на списание “Народна защита”.

Роден е Шон О’Кейси- ирландски писател, драматург, политически деец, комунист. Участва в Дъблинската стачка (август 1913 – януари 1914 г.). Секретар е на организацията „Ирландска революционна армия“. На национално-освободителното движение е посветена трилогията му „Сянката на стрелеца“ (1925 г.), „Юнона и паунът“ (1925 г.), „Плугът и звездите“ (1926 г.). В драмите си „Звездата става червена“ (1940 г.), „Пурпурният прах“ (1940 г.), в поетически приповдигнатата трагедия „Червени рози за мен“ (1942 г.), във фантастичната комедия „Петелът денди“ (1949 г.), в лиричната пиеса „Огънят на епископа“ (1955 г.) се обявява срещу утвърдения обществен морал и проповядва крайно радикални идеи. Създава шесттомната автобиографична епопея „Огледало в дома ми“ (1939-1954 г.), в която представя широка картина на обществения живот в Ирландия и Англия. В сборник със статии: „Летящата оса“ (1937 г.), „Зелената гарга“ (1956 г.), „Под цветната шапчица“ (1963 г.), „Проклятия и благословии“ (1967 г.), защитава реализма, противопоставяйки се на натурализма и модернизма. В публицистиката си проповядва идеите на интернационализма.

Роден е Стефан Лазаров Костов – български писател комедиограф, от 1929 г. е дописен член на БАН. Син е на Лазар Костов (известен войвода от Банско, който активно се включва в освободителните борби на македонските българи). Завършва гимназия в София и славянска филология в СУ “Св.Климент Охридски” (1902 г.). Занимава се с журналистика, работи като учител. През 1906 г. специализира във Виена и Германия. От 1909 г. е уредник, а от 1924 г. – директор на Етнографския музей. Участва като етнограф към Първа армия през 1916 г. в организираната научна експедиция в Македония и Поморавието. През 1923 г. е включен в Артистичния съвет на Народен театър, през 1926 г. е негов председател, а година по-късно и директор. Драматургичното му наследство включва 12 многоактни и 5 едноактни пиеси. Първата му комедия е “Мъжемразка” (1914 г.), посрещната с отрицателна оценка от критиката. Големият успех идва със следващата комедия – “Големанов” (1927 г., Кр. Сарафов в главната роля). Автор е още на пиесите “Златната мина” (1926 г.), “Симеон” (1929 г.), “Тя и двамата” (1929 г.), “Новото пристанище” (1931 г.), “От много ум”, “Женско царство”, “Държавните липи” (1931 г.), “Скакалци” (1931 г.), “Член 223” (1931 г.), “Вражалец” (1933 г.), “Царска сватба” (1936 г.), “Комедия без име” (1938 г.).

Роден е Иван Кепов – български журналист, историк и общественик. Завършва педагогическо училище в Кюстендил през 1889 г. и история във Висшето училище (дн. СУ) в София през 1892 г. Работи като учител в Берковица, Варна, Враца, Дупница, в Дирекцията по прехраната и в тютюнева фабрика до 1928 г. През последните години от живота си се занимава изключително с книжовна дейност. Редактира и издава от 1901 г. в-к “Изгрев”, редактира сп. “Младежка библиотека” (1904-1907 г.), “Учителски вестник” (1907-1915 г.). Участва в македонското освободително движение и в основаването на Радикалдемократическата партия заедно с Н. Цанов и Т. Г. Влайков през 1903 г. Заема длъжности в учителските съюзи и в Министерството на просветата. Автор е на научни и научнопопулярни исторически трудове, разкази, преводи, на учебници по стара, обща и нова история.

Хаймен Липмен патентова молива с гума за триене.

Подписан е Парижкият мирен договор, с който приключва Кримската война. Договорът е подписан по време на конгрес на Великите сили. С него се слага край на Кримската война между Русия и Османската империя, и временно прекратява руското влияние на Балканите. Черно море остава неутрално и е затворено за военни кораби. Молдова и Влашко остават под юрисдикцията на Османската империя, но им се гарантира независима конституция. С договора Русия отстъпва на Княжество Молдова част от южна Бесарабия, с територии, населени предимно с български преселници, установени там в началото на XIX в. Техен център бил гр. Болград. Във втората част на договора между Австрия, Великобритания и Франция, подписан на 15 април 1856 г. се изразява готовността на тези три страни, да защитават клаузите на Парижкия мирeн договор дори с цената на въоръжена намеса срещу всеки, който би ги нарушил.

Роден е Винсент Ван Гог – холандски художник, представител на постимпресионизма. След като заминава за Париж се свързва с кръга импресионисти „Татко Танги“. Умира на 47-годишна възраст, 2 години след съвместната си работа с П. Гоген в Арл, където прави опит за самоубийство. Произведенията му от първата половина на 80-те години са издържани в сумрачна гама, изпълнени със страстна емоционалност, остродраматично възприятие на живота и социален протест. След 1888 г. създава трагични образи, изпълнени в експресивен маниер. Автор е на над 300 платна, между които: „Нощно кафе“, „Слънчогледи“, „Път с кипариси“, „Портрет на доктор Гаше“, „Татко Танги“, „Автопортрет с лула“, „Пейзаж в Овер след дъжда“ и др.

Роден е Пол Верлен – френски поет, един от най-видните представители на френския символизъм. Започва да пише под влиянието на литературния кръг „Парнас“, романтиците и Ш. Бодлер. Верлен приближава лексиката и синтаксиса на поетичната реч към простата беседа. През 1871 г. служи в Бюрото по печата на Парижката комуна. По-късно живее в провинцията и два пъти посещава Белгия и Англия. Неговата книга „Романси без думи“ (1874 г.) определя основните линии на естетиката на символизма. Издава сборник стихове – „Далечно и близко“ (1874 г.), „Паралелно“ (1889 г.), статии за Артур Рембо, Стефан Маларме и други („Прокълнатите поети“, 1884 г.).

В САЩ е проведена първата операция с пълна упойка.

В Амстердам е коронясан първият крал на Нидерландия Вилхелм І.

Испанските владетели крал Фердинанд и кралица Изабела I подписват указ за изгонване на евреите от страната.
Фердинанд ІІ Арагонски е крал на Арагон (от 1479 г.), Сицилия (от 1468 г.) и Испания (от 1479 г. ). Той е съпруг на Исабела I Кастилска. Чрез династичния брак между владетелите на Кастилия и Арагон се слага началото на Кралство Испания, което Фердинанд II Арагонски управлява заедно със съпругата си. Кралската власт укрепва, ограничават се привилегиите на аристокрацията. През 1492 г. испанската армия превзема Гранада – последната крепост на маврите, с което завършва Реконкистата. През 1504 г. Фердинанд II Арагонски превзема Неаполитанското кралство.

Роден е Мехмед ІІ Фатих – турски султан, завоевател на Цариград. За първи път заема престола на 1 декември 1444 г. Отказва се в полза на баща си Мурад II през септември 1446 г., а след неговата смърт на 3 май 1451 г. окончателно заема престола. През 1453 г. обсажда столицата на Византийската империя, превзема я на 29 май. През 1456 г. е разбит от Я. Хуниади пред Белград, а неговите пълководци се победени в Албания и Епир от войските на Скендербег през 1461 г. През 1459 г. покорява Ср. Гърция и Сърбия, Трапезундската империя, о-в Лесбос (1462 г.), Влашко (1463 г.), Карамания (1463 г.) и о-в Евбея (1470 г.). От 1470 г. до 1474 г. неговите пълчища разоряват Хърватско, Щирия, Крайна, Каринтия и Унгария, дори заплашват Венеция, която е принудена през 1479 г. да изостави Шкодра. Същата година му е нанесено поражение в Унгария и опитите му да завземе о-в Родос се провалят (1480 г.).