Международният ден на белия бастун се отбелязва се от 1969 г. по решение на Международната федерация на слепите с цел привличане на вниманието на международната общност към проблемите на хората с нарушено зрение.
През 1921 г. Джеймс Бигс – фотограф от Бристол, Великобритания, ослепява след злополука. В района, в който живеел, имало силно пътно движение. Ето защо той боядисал в бяло бастуна, който използвал за подпомагане на придвижването си. Белият цвят го направил по-забележим.
През 1930 г. французойката Жили Дербемон предлага бастуните, използвани от слепи хора, да бъдат оцветени в бял цвят, за да се забелязват по-добре и белият цвят да бъде знак, символ на зрителния дефект.
През 1931 г. кметът на Париж реализира тази идея. Същата година във Франция стартира национална програма за движение на незрящи хора. В САЩ въвеждането на белия бастун се дължи на Джордж Бонъм.
През 1943 г. в Пенсилвания, работещият във военна болница психолог Ричард Хувър, изобретява дългия бял бастун. Това изобретение било провокирано от тежката ситуация, в която са се намирали слепите му пациенти. Поради опасност от бомбардировки, болницата била разположена в гора и в няколко сгради, отдалечени една от друга. Това много затруднявало придвижването на слепците.
На 6 октомври 1964 г. в САЩ с резолюция на Конгреса, подписана от президента Линдън Джонсън, 15 октомври е обявен за ден на белия бастун.
През 1980 г. денят е отбелязан за първи път и у нас с прояви, организирани от Съюза на слепите в България.
