- Етническият състав става все по-български
- През 1878 г. сме били една от най-младите нации в Европа
За държава, която чества едва 145 години от началото на своята независимост, България не се представя демографски никак зле.
Подписването на Санстефанския мирен договор на 19 февруари (по стар стил) през 1878 г. заварва държавата с население от близо 3 милиона души. А 145 години по-късно тя има
6,5 милиона граждани, т.е. двойно повече,
и то само онези, които живеят в пределите на държавата.
Вярно е, че през тези над 14 десетилетия българите са били и повече – през 1962 г. се ражда 8-милионният гражданин, а в края на 80-те години на миналия век се очакваше и раждането на 9-милионния. Но промените, които започнаха с падането на Берлинската стена и отварянето на границите, доведоха до намаляване на населението до сегашните 6,5 млн. души.
Това означава, че в момента по население България се е върнала обратно в 1934 г. – годината, в която е открит паметникът на връх Шипка, и когато е правено последното преброяване, преди тази традиция да се прекъсне. Следващото е през 1946 г.
През 1934 г. населението у нас е 6 077 939 души
според статистиката. Тогава обаче Южна Добруджа не влиза в пределите на Царство България, а нейното население е между 400 и 500 хиляди души. 7-милионният българин се е родил някъде в края на Втората световна война, защото преброяването от 1946 г. вече показва, че нацията е 7 029 349 души.
Премиерът Кимон Георгиев говори при откриването на паметника на връх Шипка през 1934 г. Зад него е цар Борис Трети.
Ако за тези 145 години населението у нас се е увеличило два пъти, в най-големите градове то
набъбва многократно повече
Например Пловдив по време на Освобождението наброява не повече от двайсетина хиляди жители.
След Берлинския конгрес той става столица на Източна Румелия, но по споразумение с правителството на Княжество България там също е извършено преброяване към 1 януари 1885 г., т.е. преди Съединението. То изкарва жителите на Пловдив 24 053 човека. Днес те са 13,2 пъти повече (виж картите).
Варна също нараства почти с толкова оттогава досега, но градът, който прави истински бум, е всъщност столицата – днес тя е 62 пъти по-голяма по население, отколкото е била по време на Освобождението.
Когато войските на ген. Гурко влизат през януари 1878 г. в града, това е едно разкаляно селище с едва 11 хиляди жители.
Много софиянци тогава са избягали от града заради военните действия, но дори с напусналите го той едва ли е имал повече от двайсетина хиляди жители.
България посреща Освобождението като една от най-младите нации в Европа. Според първото преброяване на населението от 1881 година 41,4% от тогавашните българи са деца до 14-годишна възраст. 145 години по-късно едва 14% от населението ѝ е от деца до тази възраст. В момента страната ни се нарежда на 17-о място в света по застаряващо население. На първо място е Монако, където средната възраст е 51 години и 1 месец, докато у нас е 42 години и 7 месеца.
Етническият състав определено става все по-български за почти век и половина. Според първото преброяване 69% от хората определят българския като майчин език, докато последното показа, че 78% смятат така.
Вторият по численост етнос – турският, е съставлявал в годините на Освобождението 25% от населението, докато сега е 7,7%. А ромският нараства, но от едновремешните 2,1% на 4% сега.
Определено преди век и половина
етническият състав на хората в България е бил много по-пъстър
Първото преброяване показва значителни групи хора с израилтянско вероизповедание, а имотното състояние е включвало и каква е народността на притежателя на имота. От тези данни излиза, че тогава у нас е имало значителна собственост на френски, италиански, британски и гръцки граждани, граждани на Австро-унгарската империя, както и руски.
Евреите в България обаче масово напускат страната през 1948 години, когато се основава Държавата Израел. Най-голямото напускане на населението от турски произход е по времето на социализма. Власите, които са почти 50 хиляди при първото преброяване, днес изобщо не фигурират в данните. Освен това самите данни може и да не са докрай достоверни, тъй като религията и майчиният език винаги са се посочвали при преброяванията на декларативен принцип. А при последното преброяване
има над 500 хиляди отказали да направят това,
или не са били намерени от преброител, така че данните за тях са взети от административни източници.
