Корените на празника, посветен на Трифон Зарезан, са още в дълбока древност, когато българските земи са били населявани от тракийските племена, които са почитали повече от всички богове Дионис, бога на виното и лозята. Предците на съвременните българи, дошли в североизточната част на Балканския полуостров през VII в., възприемат тракийските традиции във винарството и лозарството. Празникът на лозарите впоследствие се наслагва в народното съзнание върху езическите традиции.
Това е празник в чест на екзекутирания в Никея през 250 г. християнски свещеник Трифон. Според легендата в деня на екзекуцията всички лозя в страната били нападнати от насекоми и лозарите призовали Свети Трифон да ги защити.
Според традицията на този ден се зарязват лозята, за да има голяма реколта през есента, затова у нас Свети Трифон се нарича Зарезан. Днес Трифоновден се празнува не само от лозари, но и от градинари, зеленчукопроизводители и собственици на винарни.
На 14 февруари българските домакини стават с изгрева на слънцето. На сачак (плитък меден тиган) се задушават и пържат пълнени с ориз кокошки и в специален дървен съд – бъклица, се налива домашно вино. Слагат всичко заедно с домашната питка в нова вълнена торба, а стопанинът на къщата, метнал торбата през рамо, отива в лозята, където вече са се събрали всички останали мъже от селото. От този момент започва празникът.
След Трифоновден идва пролетта и лозарите вече няма да имат възможност да се отпуснат и да се съберат във весела компания. Затова три дни в българските села има мъгла от дим и шумни празненства. В лозето мъжете се прекръстват, като всеки взема градински нож и отрязва три клонки от три големи лози. След това, като се прекръстват отново, изливат виното, което са донесли със себе си, върху лозите. После започва изборът на цар на лозята. На главата на царя е поставена корона от гроздови лози, а през рамото му е хвърлен гирлянд от грозде. Той седи на каруца, теглена от самите лозари.
Веднъж в селото, това шествие тръгва по улиците, като спира пред всяка къща. Стопанките изнасят вино в бял съд и го поднасят първо на царя, а след това на всички участници в шествието. Царят хвърля остатъка от виното през рамото си под всеобщи викове: „Нека реколтата ни бъде богата! Нека домът ни е пълна чаша!“ . Царят отговаря: „Амин . “
Шествието стига до къщата на царя на лозята, където той, преоблечен и оставяйки след себе си венец и гирлянд, сяда начело на пищно подредена трапеза, на която са поканени всички жители на селото. Царят се избира измежду богатите, за да може да храни всички в района. На този ден виното тече като река. Според легендата новото вино ще бъде същото като това, което е било сервирано на Трифон Зарезан.
На втория ден от празника се сервира по-лека храна в големи количества – компоти и туршии, за да се възстановят мъжете от препиването предния ден. Следващите два дни се почитат като осигуряващи защита от вълци. През цялото това време жените не режат с ножици, за да не се отвори цепнатината на небцето, не плетат, не шият. Те пекат обреден хляб и слагат парчета от него в храната на добитъка, за да предпазят добитъка и хората от хищници.
