Сенокосът започна на Велесовден (Снимка: smereka, лицензирано от Shutterstock.com)
Велес е научил нашите предци да орат земята, да сеят зърно, да жънат слама в страдащите ниви, да слагат сноп в жилището и да Го почитат като Божи Отец.
„Книгата на Велес“, III 8/2/
Дните намаляват, но жегата се увеличава. На Велесовден започвали да косят и да приготвят сено: „Коси, косаче, докато има роса — росата да се разнесе и ние сме си вкъщи!“ На този ден почитали последния вързан сноп, в който, както вярвали косачите, по време на косене преминавал духът на полето и по този начин духът на Велес.
През тези дни селяните приключвали с оранта и започвали подготовка за зимна сеитба. Имало поговорка: „Ори преди Велесовден, брани преди Перуновден, сей преди Спасовден.“ Велес бил покровител на всички земеделски работи.
На този ден се е почитал и свещеният камък Алатир (или два камъка на Бог и Божията съпруга: камъните на Велес и Бури Яга). Под Алатир се намира входът към Ада. Огнищаните си спомняли, че само Велес е могъл да отмести Алатир от входа и затова мъртвите не могат да влязат в Нав, без да преминат през Велес.
