Как бизнесът и учебните заведения да решат проблема с кадрите, обсъдиха представители на ключовия за икономиката ни сектор на дискусия, организирана от „Главболгарстрой“ в София
Строител става най-търсената професия в България – по данни на Агенцията по заетостта сега има 23 000 заявки за наемане
Почти 12 млрд. лева се инвестират по различни програми само през периода 2024-2026 г. в строителството у нас. В същото време обаче браншът търси още 33 100 души, за да работят в свързаните с него професии.
Тези и още данни представи във вторник Институтът за пазарна икономика (ИПИ) на дискусията “Намиране и формиране на кадри за бъдещето на строителството: Изграждане на утрешния свят”. Тя бе организирана от “Главболгарстрой” в зала “Джон Атанасов” на “София Тех парк”. С форума строителната компания отбеляза своята 55-а годишнина. В дискусията участваха министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков, представители на държавната администрация, големи строителни фирми и ученици и студенти.
Старши икономистът на ИПИ Петър Ганев припомни, че средносрочната бюджетна прогноза залага капиталови разходи от 10-11 милиарда лева за периода 2024-2026 година,
което е около 5% от БВП
Към това може да се добави и одобрената програма за инвестиции на общините, която вече има прогнозна стойност 6,2 млрд. лева. Рамката на оперативните програми за 2021-2027 година е за 20 млрд. лв. европейски средства, като 7,8 млрд. от тях са за строителство дори по най-консервативни изчисления.
По Националния план за възстановяване и устойчивост са предвидени 12,5 млрд. лв. инвестиции, още 2 млрд. лв. национално съфинансиране и потенциално 4,7 млрд. лв. частни, което увеличава още повече инвестициите в строителството през следващите години, уточни Петър Ганев.
На този фон не е чудно, че “строител” става най-търсената професия в България към момента, добави експертът (Виж инфографиката.)
По данни на Агенцията по заетостта сега има 23 хиляди заявки за наемане на квалифицирани строителни работници в следващите 12 месеца. Освен тях се търсят 5 хиляди строителни техници, над 3 хиляди помощници, над 2100 строители монтажисти. Така към сегашните 131 хиляди наети в сектора трябва да се присъединят още поне 31 100 души, се твърди в доклада.
В средното професионално образование
в 31 професионални гимназии и 10 средни училища се изучават професии,
свързани със строителството. Общият брой на учениците в област “Строителство и архитектура” е малко над 6800, което е над 4% от общия брой на учениците в средното професионално образование, каза по време на дискусията министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков.
Според него това показвало необходимост от сериозно развитие – както по отношение на новите професии и адаптиране на професиите на строителството към съвременното професионално образование, така и като посока на разширяване на броя на учениците, които се обучават в специалности, свързани с този бранш.
В списъка с професиите, който ще влезе в сила от 2026/2027 г., в областта на стротиелството и архитектурата те са 6, като някои от тях са свързани със зелените технологии и устойчивото развитие.
С промените в Закона за предучилищното и училищното образование са създадени т.нар. секторни съвети по уменията и един от най-активните бил именно в областта на строителството и архитектурата.
В тях участват специалисти от работодателските организации, университетите и синдикатите. Като недостатък проф. Цоков отчете факта, че
само 409 от учениците са в дуална форма на обучение
“В следващите години заедно с работодателите трябва да търсим подходи за разширяването му, за да може учениците още докато учат, да се включат на пазара на труда, което всъщност е необходимост и за строителния бизнес”, каза още министърът на образованието.
Същото подчерта пред присъстващите на дискусията ученици и студенти и главният изпълнителен директор и зам.-председател на Управителния съвет на “Главболгарстрой холдинг” АД Емил Ангелов. Той посъветва младите, които изучават тези професии, да не се колебаят и “да скачат направо в строителството, ако го чувстват като свое”.
В професионалното направление “Архитектура, строителство и геодезия” във висшето образование
се обучават 4400 студенти
Рейтинговата система показва, че сред тях има много ниска безработица – 1,6%. 71% от завършващите студенти се реализират на длъжности, които са свързани именно с висшето им образование.
Възможността за доброто развитие на професионалното висше образование в областта на строителството е свързана и с проекта “От обучение към заетост”, който стартира тази година. Проф. Цоков посочи, че проектът е свързан със студентски практики в съответните фирми и в него започва модул за експериментално, дуално обучение и във висшето образование.
Това щяло да даде възможност на работодателите, които сключат договор с университетите,
да вземат на практика при тях студенти в рамките на 900 часа,
за да формират те своите професионални умения и компетентности още в университета.
70% от професионалния багаж на всеки специалист идва от практиката, от изпълнението на конкретни проекти, подчерта Красимир Станчев, шеф на “Ханиуел България” – компанията, в партньорство с която ГБС изгражда енергийна инфраструктура. Според него други 20% от този багаж идват по линия на опита и само 10% са от т.н. структурирано обучение, което включва и образованието.
Проф. Божидар Янев: И в САЩ има глад за инженери, а там могат да се трудят само с лиценз
Специалистите трябва да подновяват документа на всеки 3 години
– Проф. Янев, вие имате дългогодишен опит като главен инспектор на мостовете в Ню Йорк и преподавател в Колумбийския университет. Има ли ги същите проблеми със строителните кадри в САЩ, както в България?
– Не си мислете, че САЩ са застраховани от тези проблеми. Даже са изключително изострени, независимо че е огромна страна и има много университети. Да, но пък всеки от тях предлага различно качество на обучението.
Проблемът там се засилва и от това, че всеки щат издава сертификат за работа на строителните инженери, чийто срок на валидност преди време беше 5-годишен, а сега е вече за 3 години. Изправен си пред много труден изпит, който няма как да издържиш, ако не си имал практика преди това. Можеш да работиш като инженер и без лиценз, но само като изпълнител, никой няма да те пусне да правиш чертежи, по които да се работи.
– Вие сте били и преподавател там, както и в България в момента. Не е ли възможно да привличате на работа изявени студенти, които лично познавате?
– Точно това се опитвах да направя в Ню Йорк. Вземах стажанти всяко лято от университета да работят при мен в общината в Ню Йорк, чийто служител бях. Но системата реагира много остро, защото нарушавам някакви неписани правила. Тази система е много консевративна и ме обвиниха, че това е конфликт на интереси, от който аз се възползвам. Системата предпочита просто всеки да мине всички етапи на развитието си постепенно, без някой да има привилегии.
Правил съм и опити да установя по-тесни контакти между университета и общината, но ставаше много трудно.
– Наистина ли е невъзможно строителен инженер да работи в САЩ без лиценз и скъпо ли е придобиването му?
– Не, таксата за полагане на изпита не е особено висока за тамошните стандарти. Когато аз бях главен инспектор на мостовете на Ню Йорк, също трябваше да се явявам на изпит, но заради дългогодишния опит го минах лесно. Той се състои в получаването на 30 точки от определен тест и на мен просто ми казаха, че са ми достатъчни и 15 точки. Както виждате, дори такава длъжност не може да се заема в САЩ без лиценз, независимо че аз не строя мостовете, а само ги поддържам.
Ваня Тивидошева, шеф на дирекция „Професионално образование и обучение” в МОН: Бизнесът е активен, без него няма добро обучение
В новия списък: хибридни електрически превозни средства, зелени технологии в черната металургия
– Какво е новото в актуализирания списък с професиите, които се изучават в професионалните гимназии и в центровете за професионално обучение, г-жо Тивидошева?
– Списъкът, който актуализирахме, е създаден през 2003 г. Направили сме съвсем нова рамка. От него отпадат специалностите, има само професии, които надграждат степените и са съобразени с най-актуалните международни класификатори. Окрупнихме професиите. Старият списък съдържа над 245 професии с над 500 специалности. Новият, който влиза в сила от 2026 г., има 193 професии. Това е много важно, за да има по-добро кариерно ориентиране, да не се лутат младите хора коя специалност да изберат. В сектор “Строителство и архитектура” има 6 професии. Те надграждат от първа до четвърта степен на квалификация. Когато някой започне да учи водно строителство например, с първа степен на квалификация изпълнява рутинни дейности като работник. При втора степен вече има по-сложни задачи. С трета степен става строителен техник – водно строителство. После може да получи четвърта степен, която е свързана с управление на финансови ресурси и е вид управленски персонал. Дали сме възможност да се избере една професия и да се мине през всичките ѝ степени на развитие. Това означава, че всеки строителен техник минава през всички елементи на процесите, за да може да ги управлява.
– Защо в сектора сравнително малко ученици се обучават дуално?
– За да има дуално обучение, трябва да има договор между училището и фирми. Това е въпрос на двустранни преговори. В сектор “Строителство” имаме напредък, защото работодателите са активни. Организираме различни събития. Без инициативата на бизнеса не може да има добро професионално образование. Във всичките професии има практическо обучение в реална работна среда.
– Какво друго интересно има в новия списък?
– Има много интересни зелени професии – хибридни електрически превозни средства, зелени технологии в черната металургия, устойчива мода – професия, която ще работи преди всичко въз основа на дигитално проектиране, пестене на материал. От 193 нови професии изцяло в дигиталния и зеления сектор са 40.
