От тази дата през 1882 година Княжество България има своя първи Закон за общините и градското управление, публикуван тогава в брой 117 на Държавен вестник. С този закон се регламентира за първи път устройството и дейността на местните органи на държавната власт – общинските съвети, кметовете и техните помощници.
Българската община играе важна роля през различните исторически периоди от развитието на държавата. Идеята за установяване и разгръщане на местното самоуправление е заложена в първата демократична Конституция на самостоятелната българска държава – Търновската, приета на 16.04.1879 г., в която в Гл. 1, чл. 3 е записано „Територията административно се дели на окръжия, околии и общини.” През 1991 г. в новата Конституция в чл. 1, ал. 2 е записано, че „Република България е единна държава с местно самоуправление”, а чл. 136 определя общината, като „основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление”.
12 октомври е избран за празник на работещите в общинската администрация през 1998 г. от делегатите на Общото събрание на Национално сдружение на общините в Р България. С това се поставя началото на една традиция в историята на българските общини, която да бъде своеобразен мост между минало, настояще и бъдеще на местното самоуправление у нас.
