- Датата на събитието е уникална за всяка година. През 2025 г. тази дата е 12 май, а през 2026 г. е 1 май
Днес Индия отбелязва най-свещения празник от будисткия календар – рождения ден на Буда (Буда Пурнима), основателят на будизма. В Индия той се пада на деня на пълнолунието в края на април-май и е официално признат ден за почивка в страната.
Според легендата, Буда е роден на този ден през 623 г. пр.н.е. и на същия ден е постигнал просветление и през 543 г. пр.н.е. В същия ден той почина, постигнал пълна нирвана. По този начин и трите основни събития от живота на Буда се празнуват едновременно.
Буда Шакямуни, известен още като Сидхарта (собствено име) и Гаутама (фамилно име). Той беше син на Шудходана от клана Гаутама, Шакя (оттук и Шакямуни – „отшелник от племето Шакя“). Роден в село Лумбини (сега част от Непал). След раждането на сина си, на 29-годишна възраст, принц Сидхарта напуснал светския живот и тръгнал да търси Истината. Аскетизмът и подвижничеството не го доведоха до целта му. Тогава той избира „Средния път“.
На 35-годишна възраст, докато седнал върху постелка от трева куш под свещено баняново дърво на брега на Ганг в днешния град Бодх Гая, той внезапно постигнал просветление (бодхи) и станал Буда, т.е. „просветлен“. Той апелира към самосъзерцание, самопознание и самоусъвършенстване на душата, защото това е единственият начин да се спаси от страданието в света на суетните страсти, тъй като всичко в него е нетрайно, и в крайна сметка да се постигне целта на живота – освобождение от прераждане. В същото време, себеотричането не бива да се превръща в жестокост. Оттук произлиза будистката проповед за мир и отричане на жертвоприношенията.
Буда отхвърля Ведите и не вярва в един Бог, но признава кармата и преселването на душите. Той не се изказва директно срещу кастите, но вратите за влизане в общността на просяшките будистки монаси са отворени за всички, включително за жените. Неговите проповеди формират основата на ученията, които станаха известни като будизъм. Той почина на 80-годишна възраст в Кушинагар, след като постигна пълна нирвана.
Три века след смъртта на Буда, по време на управлението на император Ашока, будизмът става доминираща религия в Индия. Ашока, след като установи будизма в обширната си империя, изпраща мисионери в съседните страни. Постепенно будизмът се разпространява в Цейлон, Бирма, Централна и Средна Азия. След това през I век сл. Хр. той прониква в Китай през IV век сл. Хр. — в Корея и Япония, през V век сл. Хр. — до Индонезия и накрая през 8 век сл. Хр. – до Тибет, превръщайки се в световна религия. В самата Индия обаче будизмът, след първоначалните успехи в конкуренцията с джайнизма и индуизма (до IV век сл. Хр.), е принуден постепенно да отстъпи място на основната религия – индуизма.
Поклонници от цял свят идват в Бодх Гая, за да участват във фестивала. Те четат молитви, проповядват и водят религиозни дискусии, рецитират будистки писания, медитират и се покланят на статуята на Буда.
