„Велик дълг е да умреш за Отечеството си“ Кап. Списаревски загина за своя народ, защото го обичаше и той му отвърна със същата безмерна любов. “Моят син стана син на цяла България” – изрича в скръбта си майката на героя. И наистина, няма кътче в страната, до което да не стига вестта за подвига и смъртта на Кап. Списаревски. От всички краища хората изпращат писма и телеграми, а на траурното шествие се стича цяла София, за да стори последен поклон на героя. Признателните столичани, заради които Спаич загива, обвиват своя съгражданин с ореола на светец. Наричат го новият Св. Георги победоносец и се прекланят пред него като пред своя спасител. А в далечна Добруджа неговите земляци дават обет: “Скърбим за героя. Гордеем се с неговия подвиг и подвига на другарите му. Ние ще следваме техния път, за да изградим и опазим обединеното ни отечество…”
Саможертвата на Списаревски отеква и по целия свят. На въздушния бой от 20.12.1943 г. радио Лондон посвещава специална емисия, а в далечна Япония говорят за българския летец като за “торпилата на японците на Балканите”. Страхопочитание и възхита пред подвига на Списаревски изпитват дори неговите врагове: “Ударът на българските изтребители беше много лют… – признава американския пилот Робърт Рънър – никога няма да забравя тази наша драма.” “Досега не съм имал подобен случай.” – добавя и 23- годишния изтребител Джон Макландън.
Поклон и почит за Героя!
