Преди време народът ни отбеляза редица славни страници от борбите на българския народ и армия през Първата световна война, когато трябваше да си върнем заграбените от Сърбия, Гърция и Румъния български земи. В заграбените територии народът ни беше подложен на жестока денационализация и формен геноцид. В този геноцид съседите ни намериха подкрепа отстрана на Великите сили – Русия, Англия, Франция и Италия. През тази война народът и армията ни показаха чудеса от храброст бранейки българските земи.
През 1940 г. запасният подполковник (по-късно полковник) Коста Темистоклев публикува описанието на боевете за Добрич в издаваната от него библиотека с военноисторически разкази „Загинали за родината“.
Днес публикуваме финала на разказа на Коста Темелков.
*******
„Положението ставаше критическо. Една заповед, предадена по телефона от генерал Тошев до командира на Конната дивизия генерал Колев, гласеше: „Незабавно настъпете към Добрич, за да атакувате във фланг и тил неприятелските руски части, които са се разгърнали и водят бой срещу левия фланг на 6 дивизия“.
Генерал Колев получи тази телеграма по пътя за Добрич, защото той, по свой почин, беше предприел движение към изток.
Колоните на Конната дивизия с придадените им пехотни части от 16 пехотен Ловчански полк, настъпиха по определените им пътища, за да се съберат на застрашения пункт. След обед тоя ден генерал Колев получи донесение, че противника е на два километра южно от Осман Факъ. Тогава той реши да насочи ловчанци към десния фланг на противника, а конната част да измести по на север, за да могат да се насочат в тила му.
Командирът на Ловчанския полк, полковник Иванов, при пръв поглед в разположението на боя схвана, че една неприятелска бригада настъпва от Осман Факъ към левия фланг на врачанци и козлодуйци, при Арабаджи, и затова разгърна частите си и ги насочи да атакуват Кара Синан. Противникът забеляза това и обърна постепенно фронта срещу ловчанци. Ловчанци крачеха решително из царевиците в полето. Един взвод от Конната батарея с огъня си подпомагаше настъплението им.
Моментът е наистина тържествен. Ловчанци настъпват неспирно. Музиката, по заповед на полковник Иванов, свиреше „Шуми Марица“. Войниците вървяxa напред въодушевени, като пееха „О добруджански край“. Към залез слънце бойния ред на ловчанци излезе на платото северно от Осман Факъ, отдето с пушечен и картечен огън преследваше противника, който вече отстъпваше към Кара Синан.
Генерал Колев наблюдаваше боя. Забелязал колебанието на противника, той предупреди 2 конна бригада да се приготви за атака. Батареята на капитан Векилски, прикривана от един картечен ескадрон, настъпи в галоп в междината между конницата и пехотата и застана на открита позиция, отдето откри ураганен огън.
Втори конен полк се понесе в атака към Кара Синан. Ескадронитe полетяха напред по равното добруджанско поле, където почна дълга и небивала сеч. Далече някъде зад противника се отеква мощно ура. Войниците се споглеждаха и недоумяваха. Вслушваше се и противникът, за него тоя звук беше зловещ и страшен, той носеше смърт и гибел. Ново ура, глухо, продължително. Неприятелят се огъна, огънят му отслабна.
Из широката добруджанска степ се носеше като вихър храбрата конница на легендарния генерал Колев – тя помиташе всичко пред себе си.
След миг по височинитe при Кара Синан не остана ни един неприятелски войник. Врагът отстъпваше панически.
Врачанци при Ези бей задържаха противника и помогнаха за спечелване на победата. Противникът се дигна, като по даден знак, и се втурна стремглаво назад.
Боят при Добрич беше спечелен.“
