Дни преди Коледа, на 23 декември 2023 г. се навършват 100 години от рождението на Йордан Дачев – учител и духовен наставник на поколения литературни творци в Добрич и Добруджа. По повод годишнината, библиотеката организира изложба на библиотечни документи, с която приканваме гражданите и гостите на града да си спомним за големия добруджански публицист, йовковед и летописец, един от доайените на журналистиката в Добрич, писател, изследовател и литературен критик.
Експозицията представя всички книги на Йордан Дачев, публикации от него и за него в периодичния печат, документи от личния му архив, който съхранява сектор Краезнание.
На вниманието на посетителите предлагаме публикациите му в „Антимовски хан“, книгите – литературни анкети за Борис Колев „Паметта на сърцето“ и за Данаил Бекяров „Живот, отдаден на Добруджа“, издания, на които Дачев е редактор, съставител, преводач, слова, рецензии, ръкописи, бележки по книгата „Някога“ на Дора Габе, фотографии и много други документи.
Изложбата включва и част от книгите и статиите за живота и творческата дейност на Йордан Дачев – на проф. Иван Сарандев, Рада Въртунинска, Любен Бешков, Елена Попова, Атанас Пеев, Драгомил Георгиев и др., био-библиографията „Йордан Дачев“, издадена от Универсална научна библиотека през 1997 г.
Виртуална витрина, чрез интерактивния дисплей, закупен по Проект към Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria, представя поредицата „Дневник на премълчаното“ – множество публикации на Йордан Дачев във вестник „Добруджанска трибуна“, посветени на забравени имена от историята на Добрич и Добруджа.
Изложбата може да бъде разгледана от 1 до 15 декември 2023 г.
БЕЛ. НДТ: йОРДАН ДАЧЕВ беше близък приятел на „Нова добруджанска трибуна“. Той бе пръв учител на част от журналистите от НДТ. Изключително скромен, най-интелигентен, той бе най-големият познавач на Йовков в страната и с написаното от него се съобразяваха смятаните за върха на пирамидата на литературоведите в България. ЙОРДАН ДАЧЕВ заслужено, за разлика от някои други, бе удостоен за Почетен гражданин на Добрич. И си отиде в бедност, ограбен, без достатъчно пари за лекарства, с всеки ден все по-забравен от днешните добричлии… Такъв е животът!
