Датата 10 октомври е известна по света като Световен ден срещу смъртното наказание. Той е създаден през 2003 г. по инициатива на Световната коалиция за премахване на смъртното наказание с цел намаляване на броя на смъртните присъди в света и оттогава се провежда ежегодно.
Световната коалиция срещу смъртното наказание е основана през 2002 г. в Рим. Днес тя включва 167 национални и международни правозащитни организации, включително неправителствени организации, адвокатски колегии, профсъюзи, местни и регионални власти. Глобалната цел на Коалицията е премахването на смъртните присъди и екзекуциите във всички страни, където смъртното наказание е законно.
Не е тайна, че екзекуциите се използват в света от древни времена. Едва през втората половина на 20-ти век се поема курс към премахване на смъртното наказание в световен мащаб, а не само в една държава. Въз основа на факта, че смъртното наказание няма място в едно демократично общество, през 1983 г. по инициатива на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) е приет протокол към Европейската конвенция за правата на човека за премахване на смъртното наказание в мирно време, а през 2002 г. протокол за премахване на смъртното наказание при всякакви обстоятелства. И в резултат от 1997 г. в страните членки на Съвета на Европа (СЕ) не е екзекутиран нито един човек, а премахването на смъртното наказание се превърна в необходимо условие за приемане в СЕ.
Днес в повечето страни по света смъртното наказание е забранено от закона или не се прилага на практика (т.е. има официален мораториум или присъдите не се изпълняват). Редица държави, които използват смъртното наказание, са предприели мерки за стесняване на обхвата му. Но в 54 щата (към 2024 г.) това смъртно наказание продължава да се прилага, включително в Съединените щати (в 32 щата).
В Русия от август 1996 г. смъртните присъди не се изпълняват, от февруари 1999 г. има мораториум върху смъртното наказание, а от 2009 г. на всички руски съдилища е забранено да издават такива присъди. Беларус остава единствената страна в Европа и постсъветското пространство, където се изпълняват смъртни присъди.
Освен това през последните години, след терористичните атаки, няколко правителства възобновиха използването на смъртното наказание „като средство за защита на гражданите и държавата“ и „в името на борбата срещу тероризма“, като по този начин сложиха край на мораториумите, които преди е на място от много години. Което доведе до рязко увеличаване на броя на смъртните присъди в света. Особено много е записано в 5 държави: Китай, Иран, Саудитска Арабия, Египет и Сирия.
Въпросът за смъртното наказание все още е доста остър в обществото днес. Няма консенсус. Аргументите на привържениците на това наказание са ясни: възпиращо средство, невъзможност за рецидив, снизходителност на доживотната присъда. Според противниците на смъртното наказание обаче това средство за наказание нарушава неотменимото право на човека на живот, което е прокламирано във Всеобщата декларация за правата на човека.
Освен това самопризнанията често се получават под натиск или по друг начин, който не позволява правото на обжалване, а смъртните присъди по обвинения в тероризъм се налагат след бързи, но несправедливи процеси. Освен това никоя съдебна система не е застрахована от грешки. Това означава, че ако една държава има смъртно наказание, е неизбежно от време на време да бъдат екзекутирани невинни хора.
Осмият генерален секретар на ООН Бан Ки Мун в своето послание, посветено на Деня срещу смъртното наказание, през 2016 г. призова за премахване на смъртното наказание, включително за осъдените за тероризъм, обяснявайки това с факта, че смъртното наказание не не води до намаляване на престъпността. Според него „ ефективните мерки за борба с тероризма, както всички операции по сигурността, трябва да се основават на правата на човека и върховенството на закона “. Освен това прилагането на смъртното наказание не само не предотвратява тероризма, но дори допринася за неговото разпространение. „ Опитът показва, че екзекуцията на терористи се използва от техните организации за пропагандни цели чрез създаване на образ на мъченици, което повишава ефективността на кампаниите за вербуване “, обясни Бан Ки Мун.
Като цяло смъртното наказание води до дехуманизация на обществото и поражда жестокост сред хората. Академик Андрей Сахаров каза: „ Наличието на институцията на смъртното наказание дехуманизира обществото. Говорих и продължавам да говоря против смъртното наказание (и не само в СССР) и защото тази мярка за наказание предвижда наличието на постоянен ужасен апарат от изпълнители, цяла институция на смъртното наказание . В страни, където смъртното наказание е законно, екзекуторите всъщност са законни убийци. Така държавата оправдава убийството в общественото съзнание и подкопава основния принцип на обществения морал и етика, какъвто е пълната неприкосновеност на човешкия живот…
Смъртното наказание е жестоко, унизително и неефективно наказание. Прилагането му е изпълнено с произвол, дискриминация и грешки. Ето защо, за да се привлече вниманието към проблема със смъртното наказание и да се намали разпространението на неговото използване, беше създаден Световният ден срещу смъртното наказание.
Тази дата традиционно се отбелязва с множество събития в различни страни по света – от културни и образователни програми до дипломатически действия и протести. Сред най-популярните са тематични изложби, концерти, флашмобове, пресконференции, публични дебати с участието на експерти, бивши затворници, роднини на екзекутирани жертви за повишаване на осведомеността за същността на смъртното наказание.
