Италианецът досега е бил готвач на трима глави на Ватикана
Серджо Дусин е единственият шеф готвач в света, за когото може да се каже, че е папски, и то в буквалния смисъл на думата. 67-годишният мъж, който е от района на Тревизо, е готвил за трима папи – Йоан Павел II, Бенедикт XVI и Франциск. За подобен рекорд в сферата на гастрономията историята помни само два случая от миналото, но те датират от Средновековието.
Дусин обаче е с предимство в сравнение с колегите си отпреди векове, тъй като сега има възможност да подобри рекорда им. Това ще стане, ако бъде оставен на работа и при новия 267-и глава на Римокатолическата църква. Дусин никога не е готвил по време на конклави, тъй като през това време за храната на кардиналите се грижат монахините от ордена “Свети Винченцо де Паоли”. Тогава е в сила и за тях самите правилото за абсолютна секретност и дискретност. Кардиналите нямат право да избират свободно какво да ядат. Не им се предлагат пържени ястия, масло, лук, нито мазни и тежки сосове, които са трудносмилаеми. Залага се преди всичко на супи, ориз, бяло месо и на риба в петък.
Серджо Дусин пък има привилегията да се грижи за масата на “избраниците” на кардиналите от конклавите. Според списание “Ки” той даже вече има подготвено меню за първата вечеря с новия папа – това ще бъде паста с бели аспержи, която е неговият силен коз в кухнята.
Дусин е от Тревизо, област Венето, и има два собствени ресторанта, които са доста известни в региона му – “Ал Пиопето” и “Вила Рацолини Лоредан”. Серджо има малко “школа” в биографията си, учил се е на готварство преди всичко четейки книги. Едва започнал Института по хотелиерство в Кастелфранко във Венето, той е извикан за сервитьор в историческата тратория “Мена” в Тревизо. Там среща Марио де Чико, един от най-големите експерти по висша кухня, който преобръща живота му.
Серджо завършва междувременно и курс за футболни съдии. Така
работи на два фронта – на стадиона и в кухнята
Той е син на италианец, емигрирал в Австралия, който след това се връща в родината си, за да се грижи за болните си родители.
Дусин си проправя постепенно пътя в ресторантьорството на Тревизо, отваряйки две заведения. Така става широко известен сред любителите и познавачите на добрата кухня в региона. Късметът му обаче се усмихва преди четвърт век. При юбилея на църквата през 2000 година той вече е завързал контакти с Ватикана. Те му носят и първите “плодове”, защото на 6 май 2002 г. го викат в Светия престол, когато е традиционната клетва на новобранците от швейцарската гвардия.
Серджо Дусин решава да им предложи едно традиционно ястие от собствените си земи – бели аспержи от Басано. Така удря право в целта – то се харесва толкова много, че го викат да готви и за Папската академия. Така тръгва и кариерата му във Ватикана. Папа Йоан Павел II харесва кухнята му и го вика при себе си, но за жалост това става през последните 3 г. от понтификата му, когато вече е доста болен. Затова и работата на Дусин включва предимно направата на супи, бульони и добре пасирани ястия, които се поемат лесно от болния папа.
Последвалият го на престола Бенедикт XVI обаче също цени високо майсторството в кухнята на Дусин и харесва специалитетите му от Басано и от Венето. Белите аспержи отново са главен герой, така както и броколите и месото от Басано, белите меса. По време на 40-дневните великденски пости пък германският папа обича да хапва пъстърви от Брента. Единственото, което не яде, са гъби. Рацингер не пие и вино, а само вода и портокалов фреш. Дусин обаче си позволява да му предложи като десертно вино нискоградусовото “москато” (мускат) от портокалови цветове. Германският папа харесва много и торта “Сахер”. Италианецът обаче му прави често и известната торта “Милфьой”, направена от многолистно тесто, както и сладолед с ягоди през лятото. По време на официални обеди с делегации пък Дусин предлага на гостите за десерт кростата от плодове. Бенедикт XVI си хапва от гозбите на Дусин и когато се оттегля като глава на Римокатолическата църква.
Така идва ред и на службата при следващия папа – Франциск, който също не се отказва от способностите му в кухнята. Аржентинецът с италиански корени също цени високо кулинарните традиции на Тревизо и Басано, обича да си хапва и няма алергия към никакъв тип хранителни съставки. Франциск обаче има едно желязно правило –
обедите трябва да продължават максимум 45 минути,
защото не трябва да се губи време.
Равиолите с бели аспержи са много на почит и при Берголио. Дусин обаче е наясно, че трябва да има предвид и че “работодателят” му идва от страна със силни традиции в ястията с месо от най-високо качество. Серджо предлага на Франциск месо от своя край във Венето и то се харесва на обитателя на резиденцията “Санта Марта” във Ватикана.
Папата обича да яде и всички видове зеленчуци, затова готвачът не спира да му готви – от броколи и картофи до аспержи и артишок. Разбира се, не може да липсва и типичната за Тревизо цикория – червената и леко нагарчаща салата се харесва обикновено от всички чужденци още когато я опитат за пръв път в Италия.
Според Дусин Франциск пиел много рядко вино, предпочитал винаги естествено газираната вода. И за десерт готвачът предлага “Милфьой” – в превод на български “хиляда листа”. Плънката е от крем “Шантили” и шоколадови стърготини. Освен този десерт на масата на Франциск се сервират и кростата, както и “Меренге” (торта, която се приготвя с начупени целувки). Папата обича винаги на трапезата да има и различни плодове.
Серджо Дусин се грижи не само за ястията на светия отец, а и за официалните обеди, предлагани на държавни глави, посланици, монарси. В тези случаи менюто винаги се подбира според националността и традициите в кухнята на съответния гост. Например за евреите се предлагат ястия кашер, на мюсюлманите не може никога да се сервира свинско или вино.
Серджо Дусин готви обаче не само за големите, а и за “отхвърлените” от живота и за бедните, с които Франциск обича често да сяда на маса. Готвачът още помни как е
приготвил обяд за 1500 бедни хора,
които Франциск кани на масата до себе си. Италианецът приготвя торта “Милфьой”, която папата лично разрязва за гостите си, които нагощава като свои близки, като част от семейството си.
Днес Серджо Дусин може да се похвали не само като готвач на трима папи, а и като щастлив баща на три деца и дядо на две внучета. Той обича рисуването и музиката. Като човек, който спортува, пие много малко алкохол.
