Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард очерта три основни направления, чрез които Европа може да стимулира по-висок растеж и да гарантира по-устойчиви публични финанси. В изказване пред Европейската среща на Трилатералната комисия във Виена, цитирано от сайта на финансовата институция тя подчерта, че въпреки високите нива на дълг след пандемията, „наративът за фискална доминация (състояние в което монетарната политика трябва да се съобразява с правителствените разходи и дългове – бел. ред.) не се потвърждава“, тъй като ЕЦБ е действала в „пълна независимост“, съобщава БТА.
По думите ѝ, дори при рязкото покачване на инфлацията, централната банка е предприела „най-рязкото затягане на паричната политика в нашата история“, а балансът ѝ е намалял с повече от 1,1 трилиона евро. В същото време държавите от еврозоната са подобрили първичните си салда след пандемията, което допълнително е стабилизирало финансовата среда.
Лагард обаче предупреди за друг вид риск – т.нар. „фискална стагнация“, при която стремежът към бюджетна консолидация води до орязване на продуктивни разходи. Тя отбеляза, че само „седем от 20 страни в еврозоната“ са избрали възможността за удължен фискален период в замяна на инвестиции и реформи, които увеличават потенциалния растеж. „Това може да създаде порочен кръг“, предупреди тя.
Лагард подчерта, че продуктивните публични разходи – особено в изследвания, образование и стратегическа инфраструктура – са ключови за преодоляване на демографските и структурни предизвикателства. Според нея пренасочването на „само 1% от БВП към научноизследователска и развойна дейност и още 1% към образование“ може да доведе до значими дългосрочни ползи за икономическия растеж, оценявани 6 на сто в дългосрочен план“.
Второто направление, посочено от Лагард, е по-ефективното използване на общите европейски ресурси. Тя даде примери като от миналото Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН, CERN) и новата инициатива Readiness 2030, която цели да мобилизира „150 милиарда евро“ за съвместни отбранителни способности. Подобни проекти, по думите ѝ, показват как обединяването на ресурси може да създава по-голям мащаб и по-висока възвръщаемост.
Третата посока е по-силното мобилизиране на частен капитал чрез инструментите на ЕС. Лагард припомни, че структурните и инвестиционни фондове на ЕС имат доказан ефект на привличане, като „всеки евро от тези фондове е допринася за 1,10 евро частни инвестиции“. Това, според нея, ще бъде критично за финансиране на зеления, дигиталния и отбранителния преход, които изискват допълнителни „1,2 трилиона евро годишно до 2031 г.“.
Лагард заключи, че ако Европа използва пълноценно наличните механизми – национални и общи – тя може да „съчетае най-доброто от двата свята: по-висока продуктивност и устойчиво социално модели“, като едновременно намалява риска от бъдеща фискална доминация.
