За 3 години Надежда Петкова извоюва 170 милиона лева за Варна, неочаквана покана я изправя в битката за Добрич. Кандидатът за кмет на ГЕРБ (СДС) Надежда Петкова знае как в сложната административна тема да бъде открита златната жилка, която да докара милиони на общините. Когато се захване с идеята, Надежда намира всевъзможни фондове, състезава се с различни общини, непрекъснато обсажда министерствата, докато не осигури пари за изпълнение. В продължение на 17 години тя е спечелила проекти за близо 400 милиона лева в градовете Варна, Пловдив, Силистра, Шабла, Добрич, Русе. Най-големият й професионален успех е в последните две години, когато успява не само да защити отпуснатите от държавата 90 милиона лева за Варна, но да осигури още толкова и да ги вложи в градска инфраструктура.
В добруджанската столица я води студентската й любов – Георги. Двамата се запознали, докато следвали в Техническия университет в Габрово. Харесали се, оженили се и създали семейство в родния на Георги град. “Беше много отдавна, преди повече от 25 години“, разказва Надежда.
Тогава учи електронна техника и микроелектроника и е в първия випуск, който специализира диагностика на медицинска апаратура.
„Ако бях продължила в тази посока, вероятно днес щях да имам някакъв успешен бизнес“, усмихва се тя.
Младата жена е за кратко преподавател по информационни технологии, после постъпва в счетоводна фирма. Записва второ висше образование. 5 години учи счетоводство и контрол.
През 2003-та започва работа в новооткрития Бизнес център в Добрич. „Влязох в интересна сфера и 5 години трупах опит и квалификационни умения в европейските социални политики. Работихме предимно със западни и американски лектори, които ни тренираха как да подпомогнем безработни лица, как да оценим жизнеспособната идея“, обяснява Надежда.
През 2007-ма година тогавашният кмет Детелина Николова я кани на работа в Община Добрич. Надежда става зам.-кмет и отговаря за ресор, който включва различни теми – европейски фондове, икономическо развитие, туризъм, транспорт.
Екипът е по-голям, в него има млади и амбициозни хора, и консервативни служители.
Надежда никога няма да забрави случка с проекта за градския парк „Свети Георги“. „Направили сме екип, имаме изпълнители, тръгна работата на терен. Започна реконструкцията на езерото. Тъкмо бяхме наредили паветата в Алеята на влюбените, направихме мостчетата и стана страшното наводнение. От най-високата точка в парка видях как всичко е залято. Дори мостчетата не се виждаха. Пет милиона бяха под вода. Но, първо трябваше да помогнем на хората, после да пишем до министерството за парка. За щастие, когато водата се оттече и почистихме, разбрахме, че паветата не бяха мръднали, а коритото на езерото не е повредено. Щетите се оказаха минимални. Но, в първия момент беше огромен шок“, спомня си тя.
Работата в Общината върви добре, Надежда вече е докарала водния проект до финален стадий, когато Детелина Николова губи изборите.
„Шок, категоричен шок. Телефоните изведнъж спряха да звънят. Динамиката изчезна“, споделя Надежда. Тя получава покани да стане зам.-кмет на други общини, но отказва. Решава, че трябва да прави нещо друго.
„Натрупах огромен опит, който трябваше да работи. Тогава се срещнахме с Мариян Жечев, току-що станал кмет на Шабла. Приятели сме. Той е амбициозен, искаше нещо ново за града.
„Наде, каза той, има проект за една спортна зала, но няма откъде да я финансираме.“
“И тогава, в тежката зима на 2016-та година започнахме нов проект. Нямаше много възможности за Шабла. Дълго обикаляхме с автомобила общините в Румъния. Използвахме моите и неговите контакти, ходихме при един, после при друг, докато намерим подходящ партньор. Милион и половина евро е целият проект, половината от парите са за община Шабла. Една година пътувах до Шабла всеки ден, но направихме уникална спортна зала. Особеното тук е, че е през приоритет „Административен капацитет“. Скучна тема, по която другите общини правят тривиални политики – обмен на опит, стратегии, планове. Сетих се, че през тази тема можем да реконструираме остарялата спортна зала в Шабла. Сега там спортуват деца и възрастни. Залата е своеобразен рехабилитационен център. Докато млади и стари тренират, чрез специализирана апаратура те могат да наблюдават своето здравословно състояние под ръководството на рехабилитатори. Проектът е огледален, същото се случва и в Румъния.
Покрай работата в Шабла Надежда се запознава с кмета на Варна Иван Портних и той я кани в морската община. Дава ѝ трудна задача. Иска 65 процента от инвестиционната програма за транспорт да бъде насочена в уличната мрежа. „Министерството, казва варненският кмет, отпуска едни милиони и дава лимит част от тези милиони да бъдат само за улици и булеварди. Но аз искам повече. Варна има нужда от реконструкция на булеварди и улична мрежа.“
Заданието е сложно, изисква умения и експертиза. Има едни гарантирани 90 млн. лева – европейски средства, но липсват проекти, с които да бъдат защитени тези пари.
„В един момент да направиш инвестиционна програма на този непознат град и то по начин, по който кметът иска да е издържана, е професионално предизвикателство. Сама трябваше да идентифицирам нуждите на хората“, връща лентата Надежда.
Работата потръгва. От 30 милиона лева в големия проект за интегриран градски транспорт, 20 милиона са вложени за улици и булеварди.
Всъщност, цялата програма за 90 милиона вече е реализирана. Сега Варна е с нови булеварди, с нови автобуси, с нови детски градини. Но това не е всичко. Надежда има идеи за нови проекти, за които търси финансиране от различни фондове – държавни, европейски. Там се състезава с всички останали общини, прави проучвания и обосновки, защитава ги. И успява да реализира проекти за още 80 милиона за Варна. Сега в морската столица правят ремонт на сградата на операта, на МВР филиала, който е паметник на културата, предстоят куп нови неща. И всичко това, благодарение на нейните познания и усилия.
В последните четири години Надежда пътува всеки ден. Първо до Шабла, после до Варна. Станах шофьор на 40 години, смее се тя.
Надежда отново се усмихва. Признава, че е домошар, но вкъщи готви съпругът й Георги. Децата вече пораснали. Дъщеря й Мария-Катерина е на 18 години, а синът Илия е на 23. И двамата избрали професионалния спорт – те са възпитаници на волейболната школа на Добрич „Добруджа 07“.
Илия първоначално учил в Холандия, но после сменил решението си и в момента е професионален волейболист в „Нефтохимик“ в Бургас. Мария пък от две години е в София в клуб „Левски“ и е на индивидуален план в езиковата гимназия в Добрич.
Една юлска вечер това лято звъни телефонът. „Последователно ми се обадиха Веско Велев, Гальо Господинов, Младен Матеев, Иво Пенчев.
Всички те ми казаха едно и също: „Надя, ние се събрахме, защото на нас не ни харесва какво се случва в нашия град и търсим промяна. Искаме срещу нас да стои кмет – експерт, технократ, човек, с когото сме работили, човек, който виждаме какво прави в другите градове. Искаме това да се случва в нашия град, а не във Варна и Пловдив.“ И я канят в битката за Добрич.
„Пак беше шок. Аз имах успешна работа във Варна. Там изградих доверие“. Две седмици Надежда Петкова обмисля дали да приеме предложението.
Отговорността е огромна, а и Добрич никак, ама никак не й е безразличен. „Работя във Варна, но домът ми е в Добрич. Вълнувам се от това, което се случва в моя град – мръсотията, занемарения парк, всеобщия застой, завладял града. Възмущавам се от начина, по който беше реализиран водният цикъл, за който се борих 8 години, и който беше направен по възможно най-нелепия начин, за сметка на всички нас. Паралелът с другите градове е ужасен. Особено, като знаеш колко усилия си положил в Добрич всичко да е добре подредено и готово, а някой да не го стопанисва добре.
След десетки разговори, в които получава подкрепа, тя приема предизвикателството. Защото Добрич не е случаен град. И вече е в битката за доверието на хората.
ГЕРБ /СДС/ – ДОБРИЧ
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
