Канада е втората по площ страна в света. Трудно могат да се видят всичките природни забележителности, но задължително трябва да се посети най-известният в страната национален парк „Банф“, където са и най-популярните туристически обекти
След като съм се насладил на красивите гледки на западното крайбрежие на Канада и град Ванкувър, продължавам пътешествието на изток към Скалистите планини и курорта Банф.
Пътят минава по трансканадската магистрала. Тя свързва западния бряг с източния и е дълга 7821 км, започвайки от Виктория и завършвайки в Сейнт Джон. По нея още се работи, като целта е тя да образува плетеница от пътища с обща дължина от 18 079 км, които да минават и от Калгари в Албърта до Северния ледовит океан.
Интересно е да се отбележи, че успоредно с магистралата минава и трасето на Канадската тихоокеанска железница, по която се превозват товари от север на юг към пристанището на Ванкувър.
Композициите са изключително дълги и наброяват 100 и повече вагона и поне три локомотива. Като най-дългата композиция е превозвала зърно и е включвала 167 вагона.
Магистралата минава през изключително красиви места, покрай бистри реки, красива растителност и надвиснали планински масиви, заснежени в горната си част. Отбивах се в уютни малки селца и градчета. Някъде в средата на щата Британска Колумбия се намира град Камлупс, където пренощувах. Той е разположен на река Томпсън, на едно плато с много умерен климат.
Предстоеше дълъг ден по магистралата, в края на който стигам известния курортен град Банф. Времето е слънчево и успявам да видя красотата на заплашително надвисналата отгоре му планина и красивите улички с магазинчета и ресторанти.
Но слънцето залезе, а на сутринта на другия ден изобщо не се и показа. Гъсти и ниски дъждовни облаци бяха покрили Банф, температурите бяха паднали драстично до 0 градуса, на близката планина се виждаше нова снежна покривка. А трябваше да се гледат красиви езера и планини през този ден.
Какво пък толкова! Тръгвам към
най-сниманото езеро
в Канада, а и не само
там – езерото Луис
Ледниково по произход, Луис се намира на територията на канадския щат Албърта, на около 5 километра от селището Лейк Луис и магистралата Trans-Canada Highway.
покрита с чисто нова
снежна покривка.
На фона на синеещата му вода се откроява величественият ледник Виктория, което се счита за една от най-вдъхновяващите панорами в националния парк „Банф“. Изумрудените води на езерото се дължат на т.нар. скално брашно, което се отделя и утаява от разтопената вода на ледниците. Общата площ на езерото е 0,8 кв. км, като то се оттича посредством 3-километровата река Луис (Louise Creek), която от своя страна се влива в река Боу.
Атабаска през погледа на един заклет
пътешественик
За съжаление, в случая валеше дъжд и ледникът Виктория не се огряваше от слънцето и не се отразяваше подобаващо в езерото. Но въпреки това гледката беше прекрасна. Разходих се и по пътеката покрай езерото, откъдето можеше да се снима кацналият на брега му луксозен петзвезден хотел – „Шато Лейк Луис“, както и самото езеро. Разходката си заслужаваше. Имаше опция да се повозя и на кану по езерото, но трябваше да се изчака голяма опашка, а и нямах много време за това.
След изумителните гледки на прочутото езеро се връщам обратно в Банф, където посетих и местния водопад на река Боу, която минава през града. Остава и малко време за разходка по китните му улички и крайречните алеи на парка, където дори виждам и стадо големи северни елени, пасящи по брега . Вечерта посещавам част от многото местни клубове и ресторанти, пълни с хора от цял свят.
На другия ден се събуждам и виждам, че времето си е все същото, вали дъжд, а от време на време го обръща на сняг.
Чудя се през юни ли дойдох, или през януари? Какво пък, обличам зимните си дрехи, които благоразумно взех в багажа, и с настроението и любопитството на истински пътешественик продължавам към следващите природни красоти на Албърта. Чака ме ледникът Атабаска, но по пътя посещавам езерото Боу, обгърнато от слезлите ниско облаци над него. Красиво е!
След още малко километри достигам до невероятно място, където отвисоко се открива
неповторима гледка
към езеро с изумруден
цвят, наречено Пита
Дълго време не откъсвам поглед. Смайващо красиво!
Трябваше да посетя още едно красиво езеро – Морейн, но за съжаление, то беше затворено за посетители. Местният гид предложи да видя друго не по-малко красиво място – езерото Емералд. Откриха се прекрасни гледки към надвисналия над него планински масив.
Пътят продължваше да се вие през клисурите, минавайки под заснежени върхове и множество водопади, гледките се редуваха една след друга и фотоапаратът и телефонът щракаха ли, щракаха и запечатваха тази красота.
Все повече се приближавах до днешната ми цел, а и облаците леко започнаха да се разсейват.
Ето го и него –
ледника Атабаска!
Поредното творение
на природата
Нареждам се на опашка за ледомобила, който ще ме закара до него, където ще имам малко време да се разходя по леда и да поснимам. Преди години е бил по-голям, но заради затоплянето на планетата сега се е свил почти наполовина.
След като съм снимал отблизо леда и околните планини, поемам по обратния път към Банф. Но за моя изненада ме чакаше неочаквана среща с черна мечка и двете малки. Автобусът спря и колкото можах, успях да снимам през прозорците местната обитателка на Скалистите планини. Предупредиха всички, че тук мечките са по-агресивни от други райони на света, и да не се опитваме да слизаме от автобуса.
За малкото дни, в които бях тук, успях да видя най-известните природни обекти от националния парк „Банф“, но далеч не всичко. Много повече време трябва да отделите, за да може да се разходите по всички красиви места тук. След поредната порция природна красота оставаше да стигна до главния град на щата Албърта – Калгари, който разгледах набързо, и да хвана полета до Отава. Следваше третата част от пътешествието, Източна Канада и големите градове Монреал, Квебек, Отава и Торонто, както и Ниагарският водопад.
