Читалищата в малките населени места пазят и предават на младите позабравени днес занаяти. Това каза за БТА секретарят на Народно читалище (НЧ) „Касърга – 1944“ в антоновското село Трескавец Фатме Исмаилова, след като направи демонстрация на предене на вълна в градското читалище „Христо Ботев“ в рамките на инициативата Европейски дни на художествените занаяти.
„С годините селата обезлюдяват, няма кой да гледа животни. А ако няма животни, откъде да дойде тази вълна, която да изпредем“, лаконична е Исмаилова. В годините назад, преди десетилетие, в кошарите на почти всяка къща е имало добитък, спомня си тя. И допълва, че дори нейното семейство е обгрижвало десетина овце и двойно повече крави. „Това е голям труд и ежедневен ангажимент. От ранни зори сме ставали, та до тъмно вечерта, за да са обгрижени животните за деня, но и да сме подготвени за зимата, за месеците, в които не излизат на паша. Работа много, но за какво. Млякото се изкупуваше за стотинки. Много трудно е човек да се издържа от животновъдство, почти невъзможно“, каза тя.
Липсата на овце в село оставя без суровина за предене местните хора и днес вече единици са владеещите този занаят. За да поддържат това умение от читалището в Трескавец периодично показват сред местните хора що е то хурка и вретено, както и техниката за източване на непрекъсната нишка от вълна. Исмаилова е секретар на читалището в Трескавец вече 28 години и помни оживените години в село, с масовите събирания, когато и развитието на читалищната дейност се е случвала по-лесно и с повече гражданска активност. Сега, макар и по-малобройни, събития има, дейност се развива, а част от хората, дори водени от носталгични чувства търсят читалището, за да научат за характерните обичаи и ритуали за населеното място.
В демонстрацията се включиха и други две самодейки от Трескавец – Фикирье и Юрке Мехмедови, които заедно с Исмаилова представиха занаята пред деца, ученици и възрастни. Част от тях се включиха и в ателие за изработка на мини китеник. Творческото занимание води Даниела Кабакчиева от Антоново, която е учител в Основното училище в търновското село Джулюница.
Пред репортер на БТА тя каза, че тъкачеството категорично има място в бита ни, макар и днес да се залага повече на машинното вместо ръчното тъкане. Но умеейки да тъче от дете, научила се покрай своята баба, днес е радостна винаги когато успее да доближи деца до този така важен за предците ни занаят.
