Кои големи имена играха в сюжетите на Иван Вазов
Народният театър има повод за празнуване – през тази година чества 175 години от рождението на своя патрон Иван Вазов.
Най-използваният текст за юбилеите на народния поет е на “Хъшове” и още преди политическата промяна от 1944 г. режисьорът Хрисан Цанков, който се води конкурент на вездесъщия Масалитинов, поставя този текст. През сезон 1931/1932 “Хъшове” излиза по случай 10 години от смъртта на Вазов и с участието на първите сили на Народния – Владимир Трандафилов (Владиков), Стефан Пейчев (Попчето), Любен Саев (Бръчков), Христо Коджабашев (Добрович), Олга Кирчева (Катинка). Умишлено извадих от този списък Константин Кисимов, убедил колегите си за ролята на Странджата. Шефовете не вярвали, че най-големият комик ще се справи с наивния, всеотдаен, добросърдечен до глупост Странджа и не му дали ролята. Но на едно съвещание в директорския кабинет Кисимов се появява изневиделица облечен като Вазовия кръчмар поборник и се държи като него, все едно е в представление. Шефовете са смаяни и не му отказват да подготви Странджата. Спектакълът се играе 43 пъти, включително на турнето в САЩ и Канада през 1937 г. и в Германия през 1941 г.
След 1944 г. идва триумфът на Кръстьо Мирски, който поставя “Хъшове” няколкопъти
Още през есента на 1946 г. текстът на Вазов излиза като драма с най-големите сили в ролите – Кисимов като Странджата, Любен Саев като Владиков, Никола Попов като Македонски, Андрей Чапразов като Дерибеев, Рачко Ябанджиев като Бръчков, Мила Падарева като Евгени, Лили Попиванова като Катинка, Петър Василев като Мравката, Иван Попов като Христович. Това представление се подготвя за 50-годишнината на Народния през 1954 г., а първо действие от него включват в тържествената вечер на 8.05.1955 г. по случай 30 години театрална дейност на Кисимов.
Ще попитаме от любопитство какви са премиерите в Народния извън очевидно партийната повеля да възпитават патриотизъм сред младите с помощта на “Хъшове”. Естествено, че в първите години след 1944 г. се втурват към руските и съветските пиеси. Слава богу, че не всичко от тях е боклук. И зрителите се запознават с Александър Островски (“Доходно място”, “Лес”, “Вълци и овце”), Лермонтов (“Маскарад”), Гогол (“Ревизор”), Горки (“Васа Железнова”, “Егор Буличов и другите”), Константин Симонов (“Руският въпрос”), Александър Фадеев (“Млада гвардия”), Александър Корнейчук (“Макар Дубрава”), Всеволод Иванов (“Брониран влак 14-69”), Леонид Леонов (“Обикновен човек”).
Това е времето, когато в театъра навлизат Лозан Стрелков, Камен Зидаров, Орлин Василев с техните силно партийни, но недоизкусурени в драматургично отношение текстове, попаднали и в изпитите във ВИТИЗ. За облекчение срещу отчаянието на театралните фенове Народният вкарва в афиша поносими, изпитани текстове – “Тартюф” на Молиер, “Дванайсета нощ”, “Сън в лятна нощ” и “Както ви се хареса” на Шекспир, много хвалената пиеса “Лисичета” от Лилиан Хелман – известна с левите си убеждения американка, многолюдната “Фуенте Овехуна” от Лопе де Вега, вървяща с етикета “народна драма”, и др. Боян Дановски, Кръстьо Мирски и Филип Филипов заемат твърдо режисьорския пулт, измествайки пришълеца Масалитинов.
Чак през 1950 г. се осмеляват да изкарат на сцената “Под игото”,
посвещавайки премиерата на 100-годишнината от рождението на Вазов. Хвалят новата драматизация на Дановски и Камен Зидаров. Представлението се играе невероятните 82 пъти чак до 1955 г. Ангажирани са първите сили на театъра – Никола Попов (чорбаджи Марко), Кисимов (Мичо Бейзадето), Андрей Чапразов и Мирослав Миндов (д-р Соколов), Рачко Ябанджиев (Кандов), Васил Кирков (Бойчо Огнянов), Магда Колчакова (кака Гинка), Никола Икономов (беят), Петко Карлуковски (Боримечката), Мила Павлова (Марийка), Домна Ганева (Гинка), Лео Конфорти (Мунчо) и др.
С пета картина от това представление през 1954 г. честват 50 години от откриването на Народния театър. В програмата включват откъси от “Иванко”, “Царска милост” и първо действие на “Хъшове”. Не забравят Вазов и през 1956 г., когато честват сто години от първото българско театрално представление. В “Под игото” навлизат млади актьори, познати на коментаторите от моето поколение – Николай Узунов, Юрий Яковлев, Иван Обретенов, Любен Карабойков, Жени Божинова, Мила Падарева и др.
През следващите години не се сещат за “Под игото” и “Хъшове”, може би смятайки ги за прекалено амортизирани от употреба, и се насочват към други български текстове. Силно се търсят комедиите. Например “Вражалец” от Стефан Л. Костов се играе над 100 пъти. Толкова се играе и комедията “Камък в блатото” от Караславов. Шеметните 112 пъти се играе “Бай Ганьо”, драматизацията на Челкаш по Алеко Константинов. Режисьор е Моис Бениеш, който все по-уверено се настанява на първата ни сцена. Над 100 пъти излиза на голямата сцена класическата комедия на Оскар Уайлд “Идеалният мъж” в постановката на Генчо П. Димитров. Премиерата е във филиала “В. Кирков”, защото зданието на Народния все още се ремонтира. Но през 1963 г. спектакълът излиза на своя сцена в Народния.
Оказва се, че българските зрители са гладни за патриотични думи и постъпки от театралната сцена
и известната драма в стихове на Камен Зидаров “Иван Шишман” се играе умопомрачителните 315 пъти с премиера през януари 1961 г. и един път представление през 1966 г. Васил Стойчев изпълнява Бойчо Огнянов в постановката на Кръстьо Мирски “Под игото” през есента на 1967 г. Текстът е обработен от режисьора. В ролите на Соколов, Слепеца, Каблешков, Боримечката, Рада, хаджи Ровоама са съответно Йордан Матев, Рачко Ябанджиев, Венелин Пехливанов, Петко Карлуковски, Ванча Дойчева, Олга Кирчева. Кръстьо Мирски се оказва абониран за “Хъшове” и я режисира през 1975 г. с посвещение за 100-годшнината от Априлското въстание и 11-ия конгрес на БКП. Този път постановчикът прави собствен сценичен вариант в съдружие с драматурга на театъра Банчо Банов. Този номер с по-голям хонорар се услажда и през 1981 г. Филип Филипов се заема с адаптация на “Под игото”, ангажирайки многолюден екип. Освен многото актьори на сцената излизат студенти от ВИТИЗ и деца за сцените в училището. Посвещават спектакъла на 1300-годишнината от създаването на българската държава.
През следващите години оставят Вазов на мира. Зрителите, особено младите, ръкопляскат възхитено на Наум Шопов, който сам на камерната сцена на Народния показва черното настроение на Бекетовия Крап от “Последният запис”. Режисьор е Коко Азарян. Елегантен спектакъл предлага Леон Даниел по “Цената” от Артър Милър, събирайки уникален екип – Стефан Данаилов, Мария Каварджикова, Стоян Алексиев, Кирил Кавадарков. Пламен Марков се намесва в настроенията по върховете с “Портиерът” на Пинтър в собствен превод. Владо Пенев дебютира в Народния театър. Сред премиерите на този период се открояват “Тартюф” на Маргарита Младенова, “Великденско вино” на Иван Добчев с Велко Кънев, “Мяра за мяра” на Галин Стоев и топовният изстрел на Сашо Морфов с “Дон Кихот” по собствена сценарна версия.
Чак на 22 октомври 2004 г. Сашо Морфов показва “Хъшове”, сензационна постановка, гледана с възхита и от столичните ученици от горните класове. Никаква приповдигнатост, без култ към историята, остър хумор в отношенията, приключенски дух. Представлението се играе повече от 15 години при несекващ интерес. През 2019 г. се играе за 300-тен път. Предстои да видим как ще участва Вазов в собствения си юбилей от 2025 г.
