Някъде по това време на миналата година “Левски” бе в обичайната за клуба ситуация от последните 10 сезона – още от ноември бе ясно, че няма шанс за титлата, но бе в играта за купата. Но пък за сметка на това 26-кратният първенец на България нямаше дори и назначен треньор. Както обичайно се случва у нас, когато някой роден гранд остане без наставник, веднага изплуват редица варианти – от българи, оставяли следа в тези клубове, до всякакви специалисти, които по един или друг начин са имали общо с тях.
Стигна се дотам, че първата тренировка за 2025 г. на 4 януари бе водена от помощника на уволнения предколедно Станислав Генчев – Дарко Тасевски. И ден по-късно “сините” най-сетне обявиха новия си треньор. Спряха се на един испанец, за когото широката футболна общественост у нас не бе и чувала – Хулио Веласкес.
Роденият в Саламанка наставник бе приет с голямо недоверие и у фенове, и у спецове, че дори и от негови предшественици. Веднага тръгна мантрата, че той никога не е бил начело на толкова голям отбор като “Левски”. А за капак редовно е уволняван предсрочно от клубовете, които е водил. Майтапите на гърба на Веласкес следваха един след друг и никой не вярваше, че испанецът ще изкара дори и края на сезона. А самият той, говорещ едно и също, или иначе казано, сухо и постно за нашите ширини, още повече наклони везните да не бъде приет добре.
Но пък какво стана? Още при дебюта си в т.нар. роден елит “сините” на Веласкес победиха “Лудогорец” – нещо, което не се бе случвало от година в разгара на кампанията. Последва болезнено отпадане за купата на България от “Черно море” и сякаш скептиците на Веласкес щяха да се окажат прави – този треньор наистина не е за “сините”. Но пък испанският предводител на столичани показа, че се учи от грешките си. И знае как да постига това, което иска, с наличното, било то и с по-различен стил от този, който подхожда на отбор като “Левски”. Воденият от Хулио тим само още веднъж до края на кампанията загуби. А Веласкес изведе отбора до второто място и както самият той се похвали, това не се бе случвало от 10 години.
През лятото треньорът уплътни състава си, като привлече няколко състезатели според нуждите си, като единствено не му бе взет централен нападател. И пъзелът му сякаш се нареди още повече.
А “Левски” заигра най-добрия футбол у нас в периода лято – зима на 2025 г., дори и по думи на другите наставници в елита.
А в това време вече привържениците го бяха заобичали – скандираха името му, направиха си стикери с неговия лик и т.н.
Късметът на няколко пъти пък обърна гръб на “сините” в европейските им мачове – цели 8 на брой, което също от години не се бе случвало, като това стана най-вече в двубоя реванш с “Брага” от кръг II на Лига Европа. Тогава първо реферът не отсъди абсолютна дузпа в полза на “сините”, а след това играч на португалците отбеляза победния гол в продълженията, какъвто никога в кариерата си няма да отбележи дори и на тренировка.
Наред с мачовете от Европа “Левски” вървеше 100-процентов в първенството. Предводителят на “сините” показа, че умело може да върви състава си и винаги си оставяше по някой жокер на пейката – я Марин Петков, я Мустафа Сангаре влизаха и с действията си обръщаха развоя на мача.
Логично имаше и грешки. Но пък треньорът никога не се оплака от тежка програма. Или да обвини някои от играчите си, както и да скочи на съдиите – все неща, които са обичайни за нашите ширини дори и от чуждестранни специалисти. Понаучил вече родния манталитет, Веласкес доказа, че си държи на неговото и няма как решенията му да бъдат променени. Дори и когато излезе с абсурдна единайсеторка срещу “Славия” поне според треньори, които вече не знаят какво е да водят отбор, и неуспели футболисти, испанецът каза, че той е виновен, само и само за да угоди на журналистите. Но пък добави, че колкото и пъти да играе с този съперник, той отново ще излезе със същия състав.
И в края на годината “Левски” е на върха в класирането и мечтата за първа титла от 2009 г. е жива. А на всичкото отгоре клубът от “Герена” е и на 1/4-финал за купата.
От началото на сезона воденият от Веласкес отбор записа цели 18 победи във всички турнири. Това се бе случвало само 2 пъти в историята на “сините” – през 1993 и 2010 г. При постижението през миналия век начело на отбора е на Георги Василев и той извежда тима до титлата в края на кампанията. Преди 15 г. “Левски” от Ясен Петров също води с много, но през май остава капо.
Иначе от началото на престоя си на “Герена”, приблизително 1 година, Веласкес е извел “сините” в 47 мача. В тях той е спечелил средно по 1,98 точки, което е и негов личен рекорд в цялата му кариера. Испанецът се превърна и в първия чужденец, изкарал 12 месеца начело на клуба, от 60 години насам.
Дали “Левски” ще се окичи със златните медали в края на май, или пък дори ще направи златен дубъл, зависи единствено от играчите и техния треньор. С показаното досега обаче Веласкес определено знае как да печели мачове. Но пък за първи път в своята кариера сега е толкова близо до цел, която никога не му е била поставена – титла. Това със сигурност ще доведе до някакво напрежение у наставника, а и у играчите, защото само един-двама на “Герена” в кариерите си са успявали да триумфират най-горе в таблицата в края на сезона. А в основния конкурент на “сините” – “Лудогорец”, всички, и то помного, знаят как се печели първенството.
Факт е обаче, че и след всяка по-дълга пауза Веласкес прави отбора си да изглежда още по-силен. А и определено отлично знае какви футболисти му трябват, за да изпълни крайната цел от ръководството.
