Стефан Марков (1940-2000) е автор, който е оставил цялостен и устойчив почерк, какъвто рядко се среща в нашата епоха на преход и промяна. Това каза пред БТА изкуствоведката Пламена Димитрова-Рачева. Тя е куратор на изложбата „Острови“, подредена в галерия „Средец“ на Министерството на културата по повод 85 години от рождението на художника.
В експозицията са включени 40 произведения, създадени в късния период от творчеството на Марков – от 1985 до 2000 г., в който авторът експериментира със смесени техники, върху ръчно изработена хартия, акварел, пастел и маслена живопис. „Всяка творба в изложбата може да бъде усетена като едно съхранено пространство. Съхранено в изкуство, в емоция, в мисъл, в любов към природата, към човека. Тази изложба трябва да бъде видяна, защото тя не просто показва една малко известна страна от творчеството на Стефан Марков. Тя възставява един липсващ глас в съвременната ни визуална култура“, отбеляза Рачева.
По думите ѝ Марков е едно от заближителните имена в българската графика и живопис от втората половина на ХХ век. Кураторката на изложбата „Острови“ посочи, че произведенията, показани в експозицията, са създавани извън шума на изложбената сцена, заради което са много интимни, дълбоко пластични и поетични като изказ. Според нея фразата „естетика на тишината и жеста“ описва много точно пластичния език, с който са създадени тези произведения. Този език е жестов, абстрактен, но зареден с много емоции и философска наситеност, обясни тя.
Пламена Димитрова-Рачева разказа, че тъй като е роден в Бургас и е израснал на брега на морето и в неговите води, Стефан Марков носи в себе си много особено усещане за пространството, видяно от нулевата кота на надморската височина. „Това е мястото, където човешкият поглед се движи свободно сферично и може да обхване трите материи в тяхната стихия, това са земя, вода и въздух“, каза изкуствоведката.
Според нея в изкуството си художникът не търси разделителни линии между бряг и хоризонт, а обръща перспективата обратно към човека. „Така, неговото изобразително пространство се приближава до нас. Но в същото време, той го третира така, че то остава отворено от всички посоки. В неговите картини, независимо че някои са от ръчна хартия, другите са маслина живопис, ние можем да видим образите на кораби, лодки, фарове, риби, подводни структури, които всъщност са част от необозримия свят на подводните води или пък се движат в пространството в ракурси, които динамизират самото изображение в картината. Много са естетски неговите творби. Самата пясъчна структура на ръчно лятата хартия, прозрачната като вода бленда на акварелните багри, изящната и тънка като писец калиграфска линия в контур или свободно плуваща в картинното пространство, надскачат едно декоративно въздействие“, каза Рачева.
Тя допълни, че честотата на цветовете, образите и хармонията на форми и линии изграждат един духовен свят, който поет – съвременник на художника – бил нарекъл „въображаем музей под водата“. Ние можем да добавим „и в душата“, отбеляза още кураторката на изложбата.
Стефан Марков е роден през 1940 г. в Бургас. Завършва „Графика“ в Националната художествена академия в София през 1967 г., в класа на проф. Евтим Томов. През 60-те и 70-те години работи активно в областта на графиката и илюстрацията. Автор е на илюстрациите към „Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Записки по българските въстания“ от Захари Стоянов, „Спасителят в ръжта“ от Дж. Д. Селинджър и др. През годините сътрудничи на издателства и културни издания, сред които списание „ЛИК“, чийто художник е от създаването му през 1965 до неговото закриване през 1992 г.
Участва в изложби на българската графика в страната и чужбина – Германия, Испания, Япония, Холандия, Полша, Египет. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия (СГХГ), художествените галерии в Добрич, Русе, Пловдив, Бургас, както и на частни колекции в България и в чужбина.
След 1972 г. е носител на редица награди от национални и международни конкурси за графика като голямата награда на Съюза на българските художници „Борис Ангелушев“ (1986 г.), сребърни плакети от Международното биенале на графиката във Варна (1991 г. и 1997 г.), почетни дипломи от международния конкурс „Ел Ферол” в Испания (1989 г. и 1991 г.), награда на журито от Графичното биенале на графиката в Маастрихт, Холандия (1993) и специална награда на журито от Международното триенале на графиката в Кайро (1997).
От началото на 90-те години работи интензивно в областта на живописта – маслени бои, пастел и акварел, и особено върху хартия, с характерни експерименти със структура, линия и цвят.
През 2005 г. в знак на признание към приноса му към съвременното българско изкуство, по инициатива на секция „Графика и илюстрация“, Съюзът на българските художници учредява награда на името на Стефан Марков, която се присъжда ежегодно в рамките на форума „Малки графични форми“.
