Недко Буцев, който живее и работи в Ню Йорк, представи свои проекти във Варненската градска художествена галерия. През последните десет години той развива концепцията си за „епекимнезис“ (от гръцки: отвъд-извън-памет) с идеята за водата като носител на следи и памет.
Част от нея е пърформансът „Симнемория“ (от симбиоза и памет), в който се включиха и зрителите. На пергаментови листчета художникът ги провокира да изпишат думи, знаци или рисунки, които поставиха във вана с чешмяна вода, задвижвана от помпа, докато се разтворят. Според Буцев това илюстрира смесването на човешките следи с всички останали натрупвания от няколко милиарда години, които водата носи.
Творбата е свързана с идеята за антропоцентризма. Тя илюстрира иронията, че дори велики мисли и думи биват отнесени от водата, без тя да „разбира“ какво се случва и това показва колко погрешно е нашето схващане, че всичко в света се върти около хората.
Ние трябва да си дадем сметка, че нашето съществуване е безсмислено. Най-ценното е да разберем, че от нас няма уникален смисъл, ние сме смисъла за себе си. Нашата функция е просто да сме, обясни теорията си пред БТА художникът. Според него такова мислене ни връща към здравия разум, към простотата в смисъла на съществуване сега и в момента като единствено и ценно нещо. То даже олекотява живота ни, защото няма утре и бъдеще, няма йерархия – подобна идеология обезсмисля битието, смята Буцев. Добави, че хората трябва да проумеят, че не са на земята с някаква висша цел, тъй като светът съществува от милиарди години, а ние сме само от 300 хиляди и е пълен абсурд да искаме да се поставим в центъра. Своя пърформанс той е показал преди няколко месеца и в река Сена в Париж. Каза, че този акт кара зрителите да се замислят наистина ли човекът е най-важното на планетата.
Буцев представи във Варна и други свои творби, които са били показани в изложби в Ню Йорк. Едната е „Плаващият континент“ – „Сокиматис“, в която той извежда идеята, че най-ограничаващата човечеството черта е привързаността към твърдата земя и от нея идват много беди, войни, защита на граници и собственост. По тази причина артистът предлага хората да водят плаващо съществуване, което не изисква лични документи и обвързване. Той смята, че развитието на технологиите вече позволява това и демонстрира материали за строителство на небостъргачи, които могат да се ползват за целта. Третият му проект се нарича „Хибридно вълнение“ – „Ремалия“ и припомня, че паметта на човека се трупа в косата. Авторът подлага човешка коса на взаимодействие с вода, за да свърже двата вида памет.
В представянето на Недко Буцев (Nedko Water) се включи и неговата съпруга Ана Роса Ернандес, която е класическа пианистка, преподавател и концертен изпълнител. Тя предложи на публиката програма с произведения от Бах, Моцарт, Шуберт, Шопен, Брамс, Скрябин и от уругвайския композитор Ернесто Лекуона.
Недко Буцев е един от пионерите в българското съвременно изкуство от края на 80-те и 90-те години на ХХ век, припомни на представянето художникът Цветан Кръстев. Завършил е висшето си образование в Хавана, Куба, където често са гостували световни артисти, което формира възгледите му. Връщайки се в началото на 90-те години в България, той се включва активно в художествения живот. В родния си град Сливен сформира ядро от качествени художници, които провеждат едни от първите пърформанси и акции у нас. Преподава и в художествената гимназия там. Негови емблематични работи като „Северно слънце“, „Мемориал на последния ангел“, „Донация“, „Два бели флага“ са влезли в историята на българското изкуство и са обект на изследвания. В последните десет години Буцев живее в Ню Йорк и прави съвременно изкуство, занимава се и с кураторска дейност. Представял е съвременно родно изкуство в САЩ.
