На 25 февруари, с вернисаж от 16.00ч. до 18.00 ч., в две от залите на Художествена галерия – Добрич, ще бъде открита изложбата с произведения на Александър Петров, която ще продължи до 30 март.

Александър Петров е сред авторите, които изграждат облика на българското изкуство през втората половина на ХХ век. Неговата живопис съчетава синтезираната пластичност на образа с идеята за националното като дух и тематика, характерни за изкуството ни от 1960-те, когато един от пътищата за реализиране и утвърждаване на индивидуален стил е обръщане към традицията и историята.

Веднага след завършване на Художествената академия, специалност „Живопис“ при проф. Борис Митов, Александър Петров започва да се изявява в салоните на Дружеството на новите художници, първоначално като гост, а от 1943г. и като негов редовен член. Събитията през септември 1944 г. променят плановете му и той заминава за фронта като военен художник-доброволец, където създава голям брой рисунки за фронтовите и централните вестници. Целият архив от военни рисунки е дарен на Военноисторическия музей от наследниците на художника. В експозицията са представени няколко ескиза – единствените останали в семейната сбирка. През 1948 г. картината му „Десант през Драва“ е включена в българската експозиция на Венецианското биенале.

В края на 1950-те и 1960-те художникът посещава карловското село Богдан и подбалканските полета. Вдъхновен от красотата и багрите на Розовата долина, той създава големите си цикли „Розобер“ и „Плевене на лавандула”. Изследва фолклора и народните носии, от които извлича багрите и духа, с които греят неговите платна.          Преминава през процес на осмисляне и трансформация на пластичния език към все по-синтезирана форма. Колоритът в платната му става все по-звучен и наситен. Цветът, положен на едри полета от локални тонове с взаимно подчертаващи се стойности, играе доминираща роля в неговите платна. Основни теми в творчество му са трудът, любовта, майчинството, морето. Темата за бране на лавандула се превръща в негова емблема и колегите му го наричат Александър Петров – Лавандулата.

През 1960 г. художникът е изпратен на творческа командировка в Самарканд, Бухара и Хива, където създава цикъла „Средна Азия“. Екзотичните пейзажи и специфичното слънце на Азия променят колорита на неговата живопис. Тя става още по-светла, жизнена и топла. Многобройните рисунки с пастел и туш отразяват непосредствените впечатления от този различен свят.

От многократните си пътувания до Париж художникът донася множество рисунки, скици и акварели. Вдъхновен от архитектурата и историята на града, от динамичния живот, създава лирични пейзажи от Сена, парижки кафенета и студентските стачки през 1968 г.

В изложбата са включени 58 произведения – живопис, рисунки, литографии и ескизи от всички основни цикли в творчеството на Александър Петров – „Лавандула”, „Розобер”, „Море”, „Средна Азия”, „Париж”, „Младост”, притежание на Художествена галерия – Добрич и на семейството на художника. Куратор: Сузана Каранфилова

Екип на Художествена галерия – Добрич