Фрагменти на златновезани епископски литургични одежди на повече от хиляда години бяха изложени в музея в Кърджали в рамките на настоящата Европейска нощ на музеите. Реликвата е открита преди близо три десетилетия при спасителни разкопки в Средновековен манастирски комплекс „Св. Йоан Предтеча“ в родопския град през 1998 г. Манастирът е определен от археолозите като център на епископията Ахридос.
„Не знам дали има друга епископия, която е локализирана, да е проучен центърът ѝ, който е манастирът, както и да знаем имената на една цяла поредица от епископи“, каза пред журналисти директорът на Регионалния исторически музей Даниела Коджаманова. Тя допълни, че от края на 9 в. до 30-те години на 12 век се знаят имената на петима епископи на Ахридос – Тома, Теодор, Евстатик, Константин и Гавраил. Като участник в спасителните проучвания тогава си спомня и за момента на откритието. Още при вдигането на първата плоча на гробното съоръжение, разположено в крипта, археолозите виждат текстила, но какво точно са открили разбират едва след като с придружаваща полицейска охрана пренасят всичко в ателието на музея. Едва тогава виждат Богородица и Младенеца, извезани върху едно от парчетата, както и релефния кръст от епитрахила на одеждата.
Откритите в гробното съоръжение останки от облеклото дават на археолозите основанието да смятат, че става въпрос за висш свещеник. Доказателство за неговия висок сан е и дъното на гробната камера, което е с наклон от изток на запад.
„Погребаният е бил положен не по гръб, а почти седнал. Това е характерно, така се излагат висшите архиереи за поклонение и по този начин се полагат в техните гробни съоръжения“, коментира Даниела Коджаманова.
Реставрацията на текстилните фрагменти отнема няколко години. Анализите показват начина на изработка на всеки един запазен елемент, сред които епитрахила и наракавниците.
„Това е копринена тъкан, багрена. Това не е тъкан златен текстил, а е везан. Всяко едно изображение е бродирано. За носител на златната нишка е използвана животинска ципа. Категорично това е нещо, което е изработено в Константинополскте ателиета“, каза още Коджаманова. По думите ѝ, наличието на реликвата, както и откритите в манастира и на Перперикон печати, показва, че това е един район, част от Византийската империя, който е включен както в административните граници на империята, така и в църковното деление, както и че в Кърджали има средновековен манастир, резиденция на епископията Ахридос.
Златновезаните епископски литургични одежди на кърджалийския музей бяха показани пред обществеността за първи път и ще останат експонирани само няколко часа. Причината са условията, при които трябва да бъдат държани те и необходимостта от специална витрина за това, с която институцията не разполага.
