Приетият от Народното събрание Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. (или т.нар. „удължителен бюджет“) създава опасен прецедент в бюджетната политика на страната. По своята правна и икономическа същност този тип законодателен акт следва да бъде временна мярка с ограничен обхват, гарантираща единствено непрекъсваемостта на държавните плащания до приемането на редовен закон. Това се посочва в официална позиция на Фискалния съвет.
За разлика от предишни удължителни бюджети, които стриктно спазваха структурата на предходната година, настоящият закон излиза извън тези рамки. Чрез него се прокарват съществени промени в разходната част, които не са съобразени с дългосрочната фискална устойчивост и заобикалят нормалния дебат по бюджетната политика. Използването на удължителен механизъм за въвеждане на нови социални политики компрометира принципите на Закона за публичните финанси (ЗПФ) и превръща временния инструмент в алтернатива на редовния бюджет.
Рискове при разходната част
Разходи за персонал и доходи
Законът предвижда фиксиране на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2026 г. на 1213 лв. (увеличение с над 12%) и индексация на възнагражденията в публичния сектор. Фискалният съвет обръща внимание на следните критични точки:
Прекомпенсация на доходите: Разходите за персонал за 2025 г. вече бяха индексирани, като ръстът им достигна около 20%, което на практика води до прекомпенсация спрямо реалната ценова динамика.
Методологически грешки при индексацията: Използването на инфлацията в края на периода (моментна стойност) е некоректно. Правилният подход изисква работа със средногодишна инфлация.
Референтна база: Макар логиката да сочи към използване на местната потребителска кошница (CPI), в контекста на членството в еврозоната е по-правилно индексациите да стъпват върху хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP).
Прогнозен подход: Тъй като инфлацията за 2025 г. вече е отчетена в базата, при нови разчети е редно да се използва прогнозната инфлация за 2026 г., а не повторно прилагане на минали показатели.
Фискален ефект
Увеличението на заплатите с 10% в публичния сектор генерира допълнителен структурен разход от 840 млн. евро. При използване на по-умерена индексация (около 5%), допълнителният натиск върху бюджета възлиза на 420 млн. евро годишно или средно 35 млн. евро на месец.
Рискове при приходната част
Съществува сериозен риск от надценяване на приходите с отклонение между 3,5 и 4,7 млрд. евро. Предизвикателствата произтичат от:
1. Зависимост от свръхоптимистични прогнози за икономически растеж.
2. Несигурност при постъпленията от европейски фондове поради административни и политически дефицити.
Препоръки
Законът за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. изпълнява краткосрочната си функция по осигуряване на финансовата непрекъсваемост на държавата. В същото време той създава структурно напрежение във фискалната рамка, като въвежда постоянни разходи чрез инструмент с временен характер.
Практиката до момента показва, че разпоредбите на чл. 87 от ЗПФ функционират ефективно и изпълняват своята роля за ограничаване на популистки решения, застрашаващи устойчивостта на публичните финанси. Прилагането на политики чрез т.нар. „удължителен бюджет“ създава предпоставки за промени в разходната част, които не са съобразени с дългосрочните фискални перспективи и не отчитат в достатъчна степен основните рискове пред икономическото развитие.
Процедурите, практиката, възможните положителни и отрицателни ефекти при прилагането на временната процедура за удължителен бюджет са разгледани от Фискалния съвет.
Заключение
Включването на социални политики (като индексации) в удължителния механизъм компрометира принципите на бюджетното законодателство. Неговата роля според ЗПФ е временна мярка за гарантиране непрекъсваемостта на държавните плащания, а не алтернатива на бюджетната политика. Създава се прецедент – чрез бюджета да се компенсират икономическите дисбаланси, които следва да се разрешават чрез структурни реформи.
