От месеци ЦРУ следяло Али Хаменей, сменили часа на нападението заради среща на аятолаха с висши иранци
Доналд Тръмп е използвал хитрост, за да “приспи” иранските служби преди американската операция “Епична ярост”, при която в събота бяха ликвидирани върховният лидер на Иран Али Хаменей и няколко високопоставени негови служители. Смъртта на аятолаха, след като Израел хвърли 30 бомби върху резиденцията му, е политическо и религиозно земетресение за Ислямистката република, смятат анализатори.
В петък, в часовете преди опустошителната атака, внимателно организирана маневра накара Тръмп да напусне Белия дом, което означаваше, че той не е бил близо до ситуационната стая – мястото, от което ръководи специалните операции. Вместо това той отлетя за Тексас с актьора Денис Куейд и след това произнесе реч, в която заяви, че иска да предотврати потенциален конфликт заради ядрените амбиции на Техеран.
“Предпочитам да го направя по мирния начин”, каза Тръмп и отлетя за имението си Мар-а-Лаго във Флорида. Там трябвало да проведе вечеря за набиране на средства. Тази публична информация е успокоила иранския режим, който вероятно е решил, че републиканецът се е оттеглил за спокоен уикенд и голф.
Но всичко било уловка, докато висшите военни на Тръмп пристигнали без шум във Флорида
и го чакали в Мар-а-Лаго за началото на операцията.
Според “Ню Йорк Таймс” ЦРУ е наблюдавало 86-годишния Али Хаменей няколко месеца преди убийството му и е научило, че на сутринта на 28 февруари в резиденцията му ще се проведе среща на високопоставени ирански служители, на която той ще присъства. Това променило решението на САЩ и Израел кога да извършат атаката си. Първоначално ударът е бил планиран за през нощта, но е отложен за сутринта, за да се изчака срещата на високо ниво. Смята се, че Хаменей е бил убит след опустошителен залп от 30 бомби, унищожил резиденцията му в Техеран.
Израелската армия обяви, че около
200 изтребителя са участвали в акцията
и че нападенията са били най-големите в историята на военновъздушните сили на страната. По-малко от два часа след първите експлозии, разтърсили Техеран, Иран започна вълна от ответни ракетни удари и нападения с дронове срещу Израел, Бахрейн, Дубай, Абу Даби, Кувейт, Йордания, Саудитска Арабия, Оман, Ирак. В неделя се появиха съобщения, че Кипър също е бил атакуван, но властите на острова опровергаха тази информация.
Да атакува, Доналд Тръмп е бил притискан от Саудитска Арабия и Израел от седмици, съобщиха четирима източници пред “Вашингтон пост”. Президентът взел решението след многобройни призиви от престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман и израелския премиер Бенямин Нетаняху.
По време на преговорите с Вашингтон Рияд настоявал за навременен удар срещу Техеран, тъй като САЩ били събрали най-голямата си войска в региона след нахлуването в Ирак. Саудитският лидер смятал, че Иран ще стане по-силен и по-опасен, ако американците не нанесат удар сега. Престолонаследникът е звънял многократно на Тръмп през последния месец и е призовавал за удар, въпреки че публично се е застъпвал за дипломатическо решение на конфликта. Позицията на престолонаследника е била подкрепена от брат му Халид бин Салман, който е министър на отбраната на страната. Той предупредил американските власти за последствията от прекратяването на атаката.
Идеята за обезглавяване на иранския режим се базирала на убеждението, че Иранската революционна гвардия, макар и дълбоко лоялна към Хаменей, няма да подкрепи никого от наследниците му при негова смърт.
Високопоставени американски служители коментират, че Тръмп е взел предвид редица фактори преди ударите. Основният фактор за удара е арсеналът от конвенционални ракети на Иран, който според тях представлява “недопустима заплаха” за САЩ.
“Те отказваха във всеки един случай и последователно отказват да обсъждат балистичните ракети”, заяви американски служител.
Според друга информация САЩ са били подозрителни към твърдението на Иран, че обогатяването на уран е за мирни цели. Вашингтон предложи безплатно ядрено гориво “завинаги”, но това беше отхвърлено, което било “голям знак” за преговарящите. САЩ са имали и разузнавателна информация, че Иран възстановява своите обекти за обогатяване на уран, които бяха унищожени миналата година. Американците вярвали, че Иран складира частично обогатен уран и в крайна сметка се отказали от сделка по време на преговорите през последните седмици.
“Честно казано, президентът нямаше избор. Не можем да продължим да живеем в свят, в който тези хора не само притежават ракети, но и имат способността да произвеждат по 100 от тях на месец безкрайно. Няма да бъдем техни заложници и няма да им позволим да ни ударят първи”, заяви американски представител.
Стана ясно, че бившият ирански президент Махмуд Ахмадинеджад също е бил убит при въздушен удар в квартал “Нармак” в Техеран. Тръмп заяви, че целта на военната кампания е смяна на режима и призова “иранския народ да си върне страната”.
Офанзивата на САЩ и Израел отваря нова глава в американската намеса в Близкия изток и
носи перспективата за по-широка война в региона и
месеци на хаос Нападението е вторият път за осем месеца, в който администрацията на Тръмп използва военна сила срещу Иран.
“Това е наистина сериозна и влошаваща се ситуация, с нарастващ риск от увеличаване на безразборните ответни атаки от страна на Иран”, заяви британският министър на отбраната Джон Хийли. Иранските ответни мерки са насочени към Израел, както и към цивилна инфраструктура и американски военни бази в арабските държави от Персийския залив.
Силни експлозии бяха чути в неделя в Дубай и над столицата на Катар Доха. Облаци бял дим от прехващане на ракети се виждаха в небето над Дубай, докато кълба тъмен дим се издигаха над пристанището му, едно от най-натоварените в Близкия изток.
Хотелът “Бурдж ал Араб” в Дубай и летището му, което обслужва над 1000 полета на ден, бяха повредени при ирански атаки, които засегнаха и летища в Абу Даби и Кувейт. Това причини едно от най-сериозните смущения в световната авиация от години.
Анализатори отдавна предупреждават, че евентуална война срещу Иран може да доведе до глобални икономически сътресения. Кораби съобщиха в неделя, че са чули радиопредаване, идващо от иранския флот, в което се казва, че транзитът през Ормузкия проток – ключова точка за световните доставки на петрол, е забранен.
Хората в Иран споделят, че едновременно чувстват ужас и надежда. Надяват се на политическа промяна, но и се страхуват, че ще има още много жертви. Председателят на иранския парламент Мохамад Бакер Галибаф заяви, че Нетаняху и Тръмп са “преминали червена линия” и “ще платят за това”. А според президента на страната САЩ и Израел са обявили война на мюсюлманите.
“Жребият е хвърлен и САЩ трябва да направят
всичко възможно, за да осъществят смяна на режима
Проблемът е, че не можете да направите това без присъствие на място”, смята Мохамед Хафез, професор във Военноморското следдипломно училище. Според него стратегията на иранския режим ще бъде да създаде регионален конфликт, който ще засегне световната икономика.
Защо Техеран удря страните от Залива?
Революционната гвардия на Иран заяви в началото на февруари, че атака по Иран би довела до многопластова криза с последствия за американските интереси в региона. По-рано Министерството на отбраната на Иран предупреди, че всички американски бази в съседните страни се намират в обсега на Иран.
За разлика от т.нар 12- дневна война миналата година, когато бяха разменени удари по ядрените обекти на Иран и съответно по американски бази в Ирак и Катар, които изглеждаха като предварително анонсирани, сега Иран се опитва наистина да уязви американските съюзници в района. Най-вече ОАЕ, които са и най-близкият съюзник и поддръжник на Израел сред арабските държави, но също и страна, с която Тръмп и компания имат общ бизнес. Това е и целта на атаките по цивилна инфраструктура в Дубай – да бъде засегнато емирството, което гради просперитета и богатството си върху един основен капитал – че гарантира сигурност – инвестиционна, икономическа, социална. Останалите страни в Залива са цел на иранските атаки поради главната причина, че предоставят територия, на която е разгърнато американско военно присъствие.
С удара по едно от пристанищата на Оман, което е търговско и от военна гледна точка напълно маловажно, иранците по-скоро правят услуга на най-близката си арабска страна в Залива. Така Оман, където също има американска база, може да се смята за жертва, въпреки че се опитваше да бъде добросъвестен посредник за мирно решение.
Иранските атаки на практика обединиха всички монархии от Съвета за сътрудничество в Залива (GCC), които преди това имаха различни търкания. В последно време връзките между Саудитска Арабия и ОАЕ бяха особено обтегнати заради Йемен. Сега, обединени от общата заплаха, идваща откъм Техеран, арабските монархии от Залива, изглежда, са оставили на заден план междуособиците си. Турция също осъди иранските атаки по цивилни обекти в Залива.
По-притеснително за Запада са тежненията, които войната предизвика в Пакистан, където гневна тълпа атакува американското консулство в Карачи.
