- Промените в Конституцията влизат за втори път на първо гласуване в пленарна зала на 8 декември
- Внесени са 43 становища в НС, критиките към промените в съдебната власт са най-много
- Депутати предлагат закон за служебното правителство
Националният празник на страната остава Трети март. Това е една от сигурните редакции на промените в Конституцията, заради обществен натиск. Натиск, но от професионалните гилдии има и по промените в съдебната власт, а експертните мнения по темата политическа среда, която засяга служебното правителство, правомощията на президента, на Народното събрание и на Министерски съвет, също не са ласкави. Председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски съобщи, че на 8 декември предстои за втори път първо четене на промените в Конституцията. То е ще като първото четене, а промени на предложените текстове ще се правят между първо и второ четене, което се състоя на 6 октомври. Срокът според приетите от депутатите правила е 7 дни, но Пеевски говори за съкращаване на този срок.
Членове на Комисията по конституционни промени в НС коментираха пред “Труд news”, че от седмици усилено се работи върху промени на текстовете, които ще бъдат внесени между първо и второ четене.
До вчера в Комисията по конституционни промени бяха внесени 43 становища, повечето от които с много критики по предложените изменения в основния закон.
Прогнозите на юристи са, че твърде амбициозните планове за окончателно приемане на промените в Конституцията още на 13 декември няма да се осъществят. По-възможно било първото четене да е тази година, а второто и третото – догодина, категорични са конституционалисти.
Най-много предложения има да отпаднат текстовете, свързани с промяна на националния празник и тези, свързани с двойното гражданство. Категорични са становищата, че двойно гражданство не бива да се допуска за депутати и министри, но отпадането на текста ще засегне и президента и вицепрезидента.
Спорове пораждат и текстовете за избора на служебен премиер. Идеята председателят на КС и шефът на БНБ да могат да заемат поста служебен премиер ги поставят в условие на несъвместимост, коментираха прависти. Според тях в предложенията за промени в чл. 99 има две групи проблеми. Първата е може ли само по този начин да се формира правителство от президента – като му определиш предварително измежду кого да избира. Другата възможност е, ако откаже президентът, да натовариш НС. Като натовариш НС, може да създадеш още по-голяма криза. Парламентът след като три пъти не е успял да излъчи правителство, кой гарантира, че на четвъртия ще стигне до избор, коментираха конституционалисти.
Депутати съобщиха, че има идея за създаване на закон за служебното правителство.
Най-много обаче са проблемите, свързани с измененията в частта съдебна власт. Там предстоят редакции на текстовете както по отношение на прокуратурата, така и на ВСС и на инспектората.
Тотални са и неяснотите свързани с т. нар. индивидуална конституционна жалба, по която адвокатите изказаха съображения, че е редно единствено те да имат право да сезират КС.
Наталия Киселова, доцент по конституционно право, пред “Труд news”: Трудна е задачата с баланса в Прокурорския съвет
Промените относно съдебната власт са ядрото на конституционните промени и ще бъдат със съществено значение за бъдещото ни развитие като правова държава и гражданско общество.
Предложенията относно Висшия съдебен съвет и прокуратурата (вкл. конституционното положение на главния прокурор) събират най-противоречиви и полярни мнения. Това е така, защото вносителите са се стремили да отговорят на тълкувателната практика на Конституционния съд относно промени във формата на държавно управление и установения баланс между властите. Предполагам, че ще се установи формат на сътрудничество (съвместна дейност) между съветите на съдиите и на прокурорите и следователите. Продължителността на мандата на председателите на двете върховни съдилища и на главния прокурор следва да бъдат съобразени с мандатите на изборните членове в двата съвета и с мандати в другите власти (парламент и министър на правосъдието).
Правомощията на главния прокурор следва да бъдат пестеливо дадени на конституционно ниво, а не да се изброява всичко по темата. Възможността му да сезира Конституционния съд трябва да следва общото разбиране за законност (в наказателния, административния и в гражданския процеси), което осъществява прокуратурата, като част от същността на правовата държава, а не да е сведено само до повдигане на въпрос за противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на граждани. Най-трудна ще е задачата пред народните представители как да балансират в Прокурорския съвет изборните членове, излъчени от Народното събрание, и пряко избраните от прокурори и следователи, за да няма политическо влияние върху кадровото развитие на отделния прокурор.
Становището на магистратите е 38 страници
ВКС против главният прокурор да е единствено административен ръководител
В становище на 38 страници, изпратено до НС, магистратите от ВКС изразяват своите несъгласия и дават препоръки по частта съдебна власт на промените н конституцията. В становището се посочва следното по отношение орязването на правомощията на главния прокурор:
Второто изменение, съдържащо се в § 8 от проекта касае правомощията на главния прокурор и ролята му в системата на прокуратурата. То е залегнало в ал. 2 на чл. 126 от Конституцията на Република България и гласи:
„(2) Главният прокурор е административен ръководител на върховната npoкypamypa.”
Въпреки, че отчитаме основната идея на реформата в системата на ПРБ – да се намалят правомощията и влиянието на главния прокурор чрез ограничаване на изключителната му компетентност да се занимава с всички въпроси на прокуратурата, намираме че свеждането на ролята му до обикновен администратор не е най-доброто решение. Не бива да се пропуска, че по силата на решение №11 от 23 юли 2020 г. по конституционно дело №15/2019 г. Конституционният съд (KC) на Република България е приел, че главният прокурор има статус на “самостоятелен и едноличен конституционен орган, което предопределя и внимателната намеса в неговите място и роля в системата на прокуратурата. За да се избегне противоречието с постановеното от KC тълкувателно решение №3 от 10 април 2003 г. по к. д. №22/2002 г. относно компетентността на Обикновено Народно събрание да приема изменения в Конституцията, касаещи промяна на държавното устройство и държавното управление, намираме, че статусът на главния прокурор не следва да бъде драстично променен на конституционно ниво. Считаме, че конкретните негови функции е удачно да се уредят на законово ниво, като в Конституцията се запази представителната му функция по отношение на прокуратурата като цяло, както и относно ръководството на Върховната npoкypaтypa. Такава уредба, която запазва йерархичната структура и принципа на единоначалието в системата на прокуратурата ще бъде в съответствие с принципа за нейната независимост, в какъвто смисъл е и становището на Венецианската комисия.
Из становище на проф. д-р Екатерина Михайлова:
Наличието на чуждо гражданство означава публичноправна връзка между лицето и чуждата държава
Относно предложението по §3 – отпадането на изискването лице, което има само българско гражданство да може да бъде избрано за народен представител и по този начин става възможно това да е и лице с двойно гражданство. Решаването на този въпрос е добре да отчита практиката на Конституционния съд и законодателството ни относно разбирането до този момент за “гражданството”. На първо място това е Решение №15 от 1995 г. по к. д. №21 от 1995 г.: “Суверенитетът е основа на конституционното устройство и се изразява като върховенство и независимост при упражняването на властта.
Съмнително е доколко упражняването на властта от лице с чуждо гражданство гарантира нейната независимост.
Наличието на чуждо гражданство означава публичноправна връзка между лицето и чуждата държава. Тази връзка се изразява в права и задължения, които могат да бъдат в конфликт със задълженията към българската държава. Такъв конфликт на задължения може да възникне при упражняване на законодателната власт, например при гласуването на закон; изпълнителната власт – при вземането и изпълняването на управленски решения; съдебната власт – при осъществяването на нейните функции. Това важи и за особените властнически компетенции, които Конституцията предоставя на президента, както и за компетенциите на други органи, например Конституционния съд”.
Относно предложението на националния празник бих отбелязала само, че до сега в нито една от българските конституции не присъства подобна разпоредба, която да се отнася до това кой да е националният празник. Въпросът е политически, а не юридически.
Доц. д-р Борислав Цеков пред “Труд news”: Опасно е отпадането на забраната за двойно гражданство
Най-голямата опасност е чрез някакво тематично мнозинство да се промуши отпадането на забраната за двойно гражданство за висшите конституционни длъжности. Държавният суверенитет, националната сигурност, териториалната цялост и единството на българската нация трябва да бъдат надеждно защитени. Забраната лица с второ гражданство да заемат такива постове е продукт на нашата национална специфика, формирана в сложни и конфликтни геополитически и регионални условия. Представяте ли си президент на България да стане някой, който е и гражданин на Република Турция? Или за председател на Парламента да бъде излъчен депутат, който е и гражданин на Русия, която обяви България за неприятелска държава? Или пък премиер да стане някой с гражданство на Австрия или Холандия, които ни пречат за Шенген. Или на Северна Македония, където се отрича българската национална история. Предложението за отмяна на двойното гражданство за висшите постове трябва да отпадне категорично. Друга опасност е депутатите да нахлуят в териториите, отредени за Великото народно събрание. Такава опасност има с идеята за деконструиране на единния Висш съдебен съвет в два отделни органа. Трябва да се държи сметка, че предлаганата нова формула на съставяне на служебен кабинет също може да стигне до произнасяне на конституционната юрисдиция по въпроса дали така не са интервенира прекомерно в установената форма на държавно управление, която беше разширително тълкувана от КС през 2003 г. Затова е по-добре да се търси известно ограничаване на правомощията на служебното правителство по модела, който съществува в редица европейски държави. Тук аргументът е, че служебното правителство не е обект на всеобхватен парламентарен контрол и в условията на парламентарно управление трябва да бъде възспряно от ангажиране на държавните финанси и външната политика с дългосрочни решения. Депутатите трябва да дадат и ясни параметри на индивидуалната конституционна жалба, а не да оставят всичко на текущото законодателство.
Радомир Чолаков, председател на комисията по конституционни въпроси, пред “Труд news”: Някой трябва да носи персонална отговорност, при съкращаване на срока
Според правилата, които сме приели, между първо и второ четене, интервалът трябва да бъде не по-малък от 7 дни. Ако промените трябва да минат на второ четене на 13 декември, това означава, че интервалът ще бъде съкратен на три дни.
В момента имаме известна готовност с редакции между първо и второ четене, които да направим на внесените текстове, но при бързането, дано да не допуснем големи грешки. Нямам никакви съмнения, че при второ първо четене ще имаме необходимите 160 гласа. Въпросът е, че краткият срок между първо и второ четене създава предпоставки за приемане на текстове, които не са достатъчно прецизирани.
Идеята за изменение на конституцията е на колегите от ППДБ. Ние заедно сме предложили седемдневен срок между първо и второ четене. Ако този срок бъде променен, това означава, че те поемат пълната отговорност за окончателните промени. Оттук нататък някой трябва да носи персонална отговорност.
Делян Пеевски, председател на ПГ на ДПС: Вярвам, че на 13-ти ще се поздравим с приемането на новата Конституция
С промените в Конституцията ще получим една работеща, правова държава, в която ще сте спокойни и ще се чувствате защитени. На 8 декември Народното събрание ще приеме промените на първо четене и ще имаме над 160 гласа. На 12-ти ще е второто чете, а на 13-ти ще е трето. Вярвам, че на 13-ти ще се поздравим с приемането на новата Конституция.
(Изказването е от 26 ноември, пред младежкото ДПС)
https://trud.bg/
