Запазване на ниски нива на оценка към работата на парламента и правителството.
Без съществена динамика в електоралните нагласи спрямо предходния месец.
Практически паритет в подкрепата към ГЕРБ и БСП.
Националното представително проучване на „Тренд“ през месец юли завърши ден преди да започнат протестите в страната.
То даде отлична изходна точка, с която можехме да сравним динамиката в обществените нагласи спрямо проучването ни през август. Протестите предизвикаха спад в оценката за работата на парламента и правителството и в обществената подкрепа към основната управляваща партия, което беше един от основните изводи в анализа на предишното ни проучване, публикувано в средата на август.
Сравнението между изследванията на „Тренд“ през август и септември не отчитат промяна в тази тенденция, но се наблюдава известна стабилизация в динамиката на обществените нагласи. Оценката за работата на парламента и правителството отново се влошава, но този месец с минималните 2-3%, а подкрепата за ГЕРБ се задържа на сходни нива.
Оценката за работата на президентската институция също се задържа на идентични нива с тези, които регистрирахме през месец август. И тук разликите са в рамките на статистическата грешка.
Друг индикатор, който следим всеки месец, е необходимостта от предсрочни парламентарни избори. При него също липсва динамика, като през септември 47% твърдят, че са необходими предсрочни парламентарни избори, а 37% са на обратното мнение.
Подкрепата за протестите също стои непроменена (62% ги подкрепят, а 30% не ги подкрепят), както и скептицизмът, че те ще доведат до оставка – 42% смятат, че протестите няма да доведат до оставка на правителството, а една трета смятат, че ще доведат.
Няколко седмици преди да започне терена на това проучване, започна и нова форма на протест с перманентно блокиране на ключови кръстовища в София и други градове, заради което решихме да тестваме подкрепата за този тип протестни действия. Мнозинството от интервюираните (55%) не подкрепят блокирането на ключови кръстовища от протестиращи, а 35% ги подкрепят.
Тествахме и нагласите на българите спрямо инициативата на Бойко Борисов за нова конституция. Най-общо по данните личи, че на не малка част от българските граждани тази тема по-скоро им е чужда.
На въпрос има или няма нужда да се приема нова конституция на България, над една трета отговарят с „не знам / не мога да преценя“. 29% са на мнение, че има нужда от нова конституция, а 37%, че няма.
Тествахме всяка една от основните предложени промени. Несъмнено най-сериозна подкрепа (83%) събира намаляването на броя на народните представители от 240 на 120. Другата промяна, която събира висока подкрепа, е намаляването на мандатите на „тримата големи“ в съдебната система от 7 на 5 години, като 72% подкрепят, а 7% не подкрепят тази промяна.
Останалите инициативи остават по-чужди на респондентите. Напълно логично е подобна сложна конституционна проблематика да поражда повече натрупвания в отговорите „не знам / не мога да преценя“.
Така например, половината от запитаните не взимат позиция относно въвеждането на индивидуална конституционна жалба, но сред тези, които изразяват мнение, по-голямата част подкрепят (43%) и само 6% против. Премахването на институцията на Велико народно събрание пък е единствената промяна, за която по-голямата част са против (32%), а подкрепят 28%. Най-голям дял обаче не знаят или не могат да преценят. Близо половината (46%) пък не взимат отношение и към създаването на съдебен и прокурорски съвет, които да имат законодателна инициатива.
Изследването на „Тренд“ през септември не отчита сериозна динамика в електоралните нагласи сред гласуващите спрямо проучването през август.
Регистрираме практически паритет между ГЕРБ (23.8%) и БСП (23.4%) и лек ръст на „Има такъв народ“ (15.9%). ДПС (10.4%) и Демократична България (9.9%) остават на сходни нива.
Към днешна дата пет партии са сигурни участници в следващия парламент, като формацията около Мая Манолова и коалицията Обединени патриоти запазват шансове за представителство в следващото Народно събрание.
