Това е едно представление – сбъдната мечта, каза пред БТА директорът на Столичния куклен театър – Иван Райков, минути след придолжителните аплодисменти в неделя вечер след финала на новия спектакъл „Франкенщайн“. Това е първата премиера за новия сезон и част от програмата на 14-ия международен фестивал за уличен и куклен театър „Панаир на куклите“.
Спектакълът е създаден по мотиви от романа на Мери Шели и е резултат от международно творческо сътрудничество между българския театър и испанска театрална компания. За Райков това сътрудничество има своята история: „Преди четири години театралната компания Zero en Conducta беше на нашия фестивал и нашите артисти видяха тяхната работа, и много пожелаха да имаме и ние в театъра такова представление, от такава категория, с такъв визуален и движенчески език. И ето че накрая вече го имаме“.
Именно визуалният и движенческият език са сред най-отличителните характеристики на спектакъла, който събира на едно място различни изразни средства. „Представлението е много необичайно и много ново за сцената на Столичния куклен театър, тъй като съчетава в себе си движенчески театър, театър на жеста и в същото време кукловодене, с една изключително сложна и прецизна хореография, изпълнявана от пет души едновременно в изключителен синхрон“, разказва Райков.
По думите му особено впечатляваща е работата с куклата: „Петима актьори я водят едновременно, като всеки от тях отговаря за различна част от тялото ѝ. Това изисква не само техническо майсторство, но и постоянно внимание към партньора. Пет души водят една кукла, и то в такъв синхрон, като всеки внимава за партньора си“.
Този подход според директора връща към същината на кукления театър – към прецизността и вниманието към детайла: „Това ни върна обратно малко към оня куклен театър, в който вниманието към куклата и към детайла беше на много високо ниво“.
Райков подчертава и особения характер на екипа, създал спектакъла. В него се срещат испански и български творци – режисьорите и хореографи Хосе Пучадес (Пуча) и Хулиета Г. Роке от Zero en Conducta, дизайнерът на куклите и маските – Бруно Белли, сценографът Ива Гикова, художникът на костюмите Свила Величкова, композиторът Мишо Шишков и авторът на мултимедията Васил Лесов.
„Изключително съм радостен от целия екип, защото стана една много странна комбинация между испански постановъчен екип, български композитор, български художник, още един испанец – дизайнер на куклата“, коментира Райков, като посочва, че срещата между испанските постановчици и българските актьори се е случила изненадващо бързо. „Много бързо намериха език, много бързо се сприятелиха, но в същото време, в нито един момент не прекрачиха границата на сближаването, а остана нужната здравословна дистанция режисьор – актьори“, допълва той.
Директорът на трупата е впечатлен и от готовността на трупата да се впусне в непознатото: „Те бяха толкова всеотдайни и готови на всичко за него“, визирайки режисьора и начина, по който актьорите са работили по спектакъла. За самия него процесът е донесъл и неочаквано откритие: „Знаех, че в театъра имам добра пееща трупа, но дори не съм подозирал колко страхотни танцьори съм имал в театъра“.
В актьорския състав са Галина Савова, Диляна Спасова, Ивет Лазарова-Торосян, Мариета Петрова, Николай Бакърджиев и Яница Халачева.
Зад визуалната страна на спектакъла обаче стои и въпрос, който е в самия център на историята на Мери Шели – кой е чудовището и кой е неговият създател, казва още Иван Райков: „Надявам се, че това е посланието, заложено в спектакъла, и въпросите, поставени в него“. Тези въпроси са в основата и на сценичната адаптация. Екипът на спектакъла разказва, че при създаването му е използван и образът на изкуствения интелект, наречен Прометей. Той се превръща в своеобразен събеседник на човека и участва в изграждането на сценичния разказ. Технологиите са важна част от спектакъла и според Иван Райков това го прави особено подходящ не само за възрастна, но и за младежка публика.
„Това е спектакъл определено за възрастни, но не само, той е и за младежка публика, тъй като има едно намигване към съвременните технологии, към мултимедията и към изкуствения интелект, който макар и да не присъства физически на сцената, е едно от действащите лица“, смята директорът на Столичния куклен театър. ИИ във „Франкенщайн“ не е просто технологичен ефект. По думите на Райков той „дава съвети на режисьора и в същото време коментира действието, и дава нова, неочаквана посока на сценичния разказ“. Така класическата история за създаването на чудовището се среща с един от най-актуалните въпроси на съвремието – какво се случва, когато човек създаде нещо, което впоследствие започва да влияе върху самия него.
В представлението, едноименният роман е отправна точка за разговор за самотата, отхвърлянето, отговорността на създателя към неговото творение и човешката потребност от любов и приемане. Историята е разказана чрез движение, жест, кукли, маски, музика и мултимедия, като актьорската работа и прецизната манипулация на куклата заемат централно място, разказват от екипа.
За Иван Райков обаче „Франкенщайн“ е и друга възможност: „Надявам се, този спектакъл да предизвика интереса на тази публика, която трудно влиза в нашия театър“. Има и по-голяма амбиция – спектакълът да излезе извън България: „Също така се надявам, че спектакълът ще бъде добре приет от голяма част от международните и световни куклени фестивали, и че ще обиколи света“.
