© |
Тихомир Безлов, главен експерт „Национална сигурност“ в Центъра за изследване на демокрацията в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е българия“
В Епизод 52 на Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“ обръщаме поглед върху домашното насилие, убийствата в резултат на него и тези тежки престъпления през последните години.
Поредният повод: млада жена, служителка в мобилен оператор, е била застреляна с два куршума и после трупът й е бил натъпкан в багажник на автомобил, който бил изоставен край автосервиз. За жестокото престъпление е задържан нейният бивш приятел и колега. От началото на тази година това е десетата жертва в черната статистика за убийства на жени от мъже. За миналата година убитите са 26, за по-миналата – 22, за 2020 г. – 19, за 2019 г. – 24, за 2018 г. – 35. Като направим равносметката, за пет години и три месеца жертвите са 136. Какво означава тази устойчива тенденция? Наш гост е Тихомир Безлов – главен експерт по национална сигурност в Центъра за изследване на демокрацията. 136 жени, убити от мъже, за пет години и три месеца в резултат на някакъв вид домашно насилие. В какво се коренят причините за подобни трагедии?
Аз не знам, точно какви са причините за всяко от престъпленията, в смисъл как бихме могли да ги подредим като причини. Но това, което ние горе-долу се опитваме да следим, и това са си световни стандарти в криминалната статистика, е какъв е броят на жертвите за една година, убитите, умишлено убитите в страната, съответно има опити за убийства и ред други категории, но т.нар. умишлени убийства. Те обикновено се сравняват на 100 000 и се опитваме да се сравняваме с останалия свят, останалите европейски страни. Сега това, което може да се коментира в този период, който вие коментирахте, е, че като цяло, след като имахме рекордни нива на умишлени убийства в средата на 90-те години, когато почти достигнахме САЩ с около 5 убийства на 100 000, сега имаме устойчива тенденция на спадане на умишлените убийства, като някъде около 2015 г., т.е. 2016 г. минахме под 100 човека на година за страната. И сега, последните години, имаше такава тенденция – рязък спад до 2020 г. Заради пандемията и ограниченията бяхме на рекордните 66 убити и през 2021 г. виждаме нов рът – 92 убити официално, според официалната статистика, т.е. доста рязък ръст, което обаче от друга страна е връщане в старите нива, които са да кажем на ниво 2017-2018 г. Т.е. със сигурност има спад на броя убити през последното десетилетие и пандемията беше една аномалия, бих казал, заради която първо очевидно имаше рязък спад, след това имаше някаква компенсация и в някои случаи се твърди, че дори е нещо повече от компенсация, защото твърде дългото ограничаване на хората води до някои такива тежки отклонения, в случая като с убийствата. Сега за домашните убийства, които са свързани с насилие срещу жени, доста големи усилия бяха положени с различни телефони за съобщаване на такива рискови лица и семейства. Във времето различни организации се създадоха, които се опитват да помагат на такива лица в риск. Но както се казва, продължаваме да имаме своите проблеми вътре като общество, като организация на мерките. Така че мисля, че след края на пандемията и очаквания ръст на връщането на престъпността до равнищата, които бяха нормални за страната, вероятно ще имаме такива инциденти, като последния.
Защо, въпреки тежките наказания за убийство, високата разкриваемост, бързото произнасяне на съда, домашното насилие все по-често е с фатален край? Очевидно проблемът не е в липсата на наказание. В какво е?
Сега ние не знаем, дали има ръст на домашното насилие. По-скоро, ако съдим по усилията срещу домашното насилие, мисля, че имаме доста повече мерки и вероятно статистически, ако гледате по-леките инциденти, вероятно имаме спад. Сега за тези тежки инциденти…
Там тенденцията е абсолютно закономерна и твърда.
Сега въпросът е, какво регистрираме. Ако всичко регистрираме като домашно насилие, защото виждате, имате около стотина убийства на година, да кажем едно убийство на около четири дена, обикновено се смята, че съотношението жени-мъже при убийствата е да кажем 1:5 в полза за мъжете, т.е. повече мъже се убиват. Сега дали това е някаква закономерност, ръстът на инциденти и смъртни случаи с жените – трябва да се види. В смисъл, така много фрагментарно ми изглеждат данните. Най-често едно от нещата, които се случват, е, че това са някакви семейни скандали. Обикновено един от проблемите, които имахме преди, е, че жертвите не съобщаваха за проблемно поведение на хората, с които живеят, на хората, които са потенциално рискови за тях. И във времето имаше много инциденти, но не мисля, че в момента имаме някаква тенденция. По-скоро това са аномалии, които ако погледнете общия брой на убийствата, ще видите, че те, т.нар. битови убийства, горе-долу флуктуират. Примерно, имате рязък спад да кажем 2016 г., след това имате възстановяване, след това отново 2019 г. – спад. Така че според мен ние сме в рамките на флуктуациите, т.е. спад, който е свързан с демография, но битовите убийства си флуктуират годишно с по няколко бройки. Ако се сравняваме с другите европейски страни, ние, за съжаление, не сме в долната част на таблицата. Не сме, както преди бяхме, с да кажем над 5 човека на 100 000, но сме примерно горе-долу колкото Румъния, значително над Хърватия да кажем, ако се сравняваме с подобни страни – Хърватия, Холандия, Италия, тази група страни. Но примерно в Източна Европа горе-долу сме да кажем в средата на таблицата, така че не сме и някакъв краен случай за проява на такъв тип крайно насилие.
Казахте, че се връщат нивата от 90-те години, т.е. как да го разбираме?
Не, не, не се връщат. Не, казвам, че се връщат отпреди пандемията, т.е. преди 2019 г. Защото ако сравните примерно 2020 г., там имате 60 и няколко убити, на фона на 90 да кажем преди това. Т.е. очевидно, че имате много рязка промяна заради ситуацията покрай пандемията след това. Връщайки някакво нормално ниво на общуването на хората, вие им връщате старите нива на насилие. В тоя смисъл коментираме влиянието на пандемията.
Добре, но по последна информация и днес, преди по-малко от час, когато правим това интервю, са открили мъртъв в дере край Благоевград изчезнал животновъд. Зачестяват случаите. Какво да си мислим?
Не, не… Нали ви казах – на всеки четири дена трябва да откривате един труп, статистически, гледайки данните. Просто това е. България има горе-долу едно 1,3 убийства на 100 000 – колкото Румъния, Словакия, горе-долу това е, колкото Франция, колкото Северна Македония. Има, разбира се, страни с много по-ниски нива – примерно Испания, Чехия, Хърватия, т.н. Но примерно една Украйна или една Русия – 8,2, Украйна е 6,2. Балтийските републики са с много високи нива, Унгария е с високо ниво, тези страни, които бяха засегнати от миграцията, като Белгия примерно, са с повишени нива. Така че за България казвам, горе-долу къде е. Нямате някакви сензационни развития. В смисъл, да, ще имате всяка седмица да кажем средно по две убийства, едната ще имате едно, на другата – две. Няма да имате някакви чудеса. Ако пак искате да сравнявате, може да се сравним с 90-те години, средата на 90-те, когато имахме по 500 убийства годишно. Сметнете ги колко прави, дето се вика на ден колко се получават.
Убийство и половина, както се казва.
Убийство и половина, ама на ден. А сега имате толкова на седмица, нали?
Това да ни успокоява ли?
Ами вижте сега, аз ви казвам, каква е тенденцията. Тя очевидно върви надолу. Сега това по-скоро би трябвало да ни тревожи, защото означава по-възрастно население, по-лоша демография – горе-долу това значат в нашия случай като разгледаме данните. Защото кои са основните извършители – обикновено млади мъже между 15 и 30 години. От началото на века горе-долу страната е загубила 30% от тази популация, с 30% по-малка е тя в момента. И имате много фактори, които влияят, като се започне от доходи, безработица, достъп на криминалния контингент до западноевропейския пазар. Т.е. примерно може да видите, че 2/3 от крадците на коли всъщност са в Западна Европа, защото там са изгодните пазари за кражби на моторни превозни средства. Или същото може да видите с различни такива социално слаби групи, за които се оказа, че много по-активно емигрират от средния българин. И това съответно води до спад на престъпността. Т.е. това е нещо очаквано. И случаят с това, което е неприятното, е, че общата престъпност пада по-ясно и същевременно тази, която е свързана с насилие, която е примерно като умишлените убийства, при тях няма толкова бърз спад и България продължава да е да кажем в горната 1/3 на таблицата от европейските страни.
Насилието е демонстрация на власт. Защо такава демонстрация стана чест спътник във всекидневието ни?
Да. Ами, насилието има различни варианти. Има много теории, на какво точно е демонстрация. Обяснението с власт е едно от тях, но много често средното битово убийство е свързано с някакъв конфликт, с някаква емоционална реакция. Много малък процент от убийствата са планирани, хладнокръвно извършени. Това е друга категория. Но масовият случай са битови убийства вътре в семействата, скандали, в които стига до някакви такива инциденти, много често, в някои случаи – неволни.
Какво може да се направи? Може ли да се предприемат конкретни действия, за да се сведат убийствата у нас до минимум?
Ами, трябва да се анализира, кои са причините най-често. Ето, в тоя случай, последният, коментираният от нас – за убийството на тази жена, която между другото, е потърсила помощ от неправителствена организация, съответно не е искала да съобщи на полицията. Има си някакви протоколи в тези организации, които помагат на тези жертви, според които протоколи, поради желанието на жертвата, вие не уведомявате полицията, което увеличава риска. Вероятно би трябвало да има някакви преразглеждания на протоколите и примерно при оценяване, че тази жертва е в действително реален риск, въпреки желанието й, да има уведомяване на полицията. Но това е една доста специфична тема, която трябва да я коментират експерти. Сега ние решения може да знаем какви има в различните европейски страни, може да търсим някакъв вариант от тези решения да бъде, да приемем, че е подходящ за България, но не се наемам да давам рецепти.
Ползвам възможността, че сте наш гост – вие сте и един от изследователите, познавачите на организираната престъпност – как приехте новината, че Красимир Каменов-Къро е поръчал убийството на Мето Илиенски, след което и на екзекуторите му? Т.е. прокуратурата свързва Къро с убийство и изчезнали от 2003 и 2013 г.
Има много версии за изчезването на Мето Илиенски. През годините имаше различни разследвания. Сега не знам, това до каква степен има достатъчно доказателства. Ще видим, но имаше такива обяснения, свързани с част от тази организация, на която на времето им казвахме ВИС, т.е. че неговото изчезване всъщност неговото убийство, и то е свързано на времето с това, което беше темата – с „Илиянци“, примерно. Но какво точно ще се окаже, дали ще има достатъчно доказателства по тази линия – ще видим. Много такива анонси сме имали през годините, които след това се оказваше, че са проблемни.
А как приемате твърдението на прокуратурата, че мафиотски босове от организираната престъпност заедно с осъдени лица и включително представители на политически партии са планирали отстраняването на главния прокурор и на магистрати?
Като традиционна тема. Общо взето темата с опита да се отстранят някакви магистрати от организирания престъпен свят съществува, откакто има организирана престъпност. Очевидно, че когато имат проблеми с определени магистрати, в престъпният свят се опитват да си разшрешат проблема. Сега друг е проблемът, доколко се политизира темата, защото при нас, както видяхте, има и такава интерпретация и тя е свързана с политически проблеми. Сега аз предпочитам да изчакам и да видя времето какво ще покаже. Сега очевидно звучи любопитно, но за толкова години какви ли не любопитни съобщения, обяснения, обвинения сме чували.
На финала да ви попитам – в Центъра за изследване на демокрацията работите ли по изследвания за националната сигурност и престъпността сега?
Ами, нямаме такова общо изследване. Последното, което беше, беше за 2019 г. на практика преди пандемията, всъщност хвана и пандемията. Тогава опитът беше да се направи виктимизационно национално изследване, да се види дали нивата, които полицията обявява за криминогенната обстановка в страната, съответстват на това, което хората имат като опит. Не бяхме правили четири-пет години подобно изследване и това, което видяхме, е, че горе-долу тенденцията не се е променила, няма някакво рязко влошаване. Сега много интересно е, какво се случва сега, след пандемията, след последната година, но за съжаление, нямаме такива данни. Това, което правим в момента, беше свързано с миграцията, т.е. оценка на 2022 г., какво се е случило, какви са криминалните структури, които са подкрепяли тази миграция, какво е взаимодействието с другите балкански страни. И другата тема, която също е в процес на анализ и дооценяване, е наркопазарът, какво се случва отново след края на пандемията, при войната в Украйна. Така че това са двете неща, които са по-скоро частни теми на темата „Престъпност“. А общата, нали ви казвам, за съжаление, няма данни да се оцени какво се случва след това. Но имайте предвид, че тези национални представителни изследвания са с големи извадки, съответно са скъпи.
Що се отнася до динамиката на наркопазара, до какви изводи стигнахте?
Това, за което бих казал, че е основният риск и все пак още не се е развил, говоря за България за последната една-две години – синтетичните наркотици, метамфетамин и по-скоро неговите по-чисти варианти, които се появяват у нас в момента, и на което му казват на улицата „кристал мет“. В някои градове, примерно като Варна, частично София, това започва да става проблем. Сега дискутира се сред експертите, дали може да се сравнява с рисковите години, но действително има неприятно развитие. Проблемът на това психоактивно вещество е, че при него има безспорна зависимост и има доста крайно агресивно поведение, което създава тежки инциденти, включително свързани с насилие. Така че това е бих казал новият риск, който започва да се очертава през тази една-две години, които наблюдаваме в момента.
На финала да ви попитам, г-н Безлов – като теглим чертата на всичко, което разказахте дотук, по-престъпна ли става България? Такова усещане имат хората, но така ли е в действителност?
Аз мога да ви кажа, какво хората казват, като ги питат със стандартни въпроси, примерно „Евробарометър“. В България стандартните въпроси на „Евробарометър“ се провеждат някъде от 2004 г. Ако погледнете изследванията 2007-2008 г., тогава престъпността беше №1 тема, според проучванията. Сега престъпността е някъде на 11-то, 12-то място. Т.е. старата тема „Престъпност“, когато имаше отвличания, убийства през две седмици и т.н., е някак далече, назад в съзнанието на хората. Сега големите теми са безработица, инфлация, т.е. безработицата все още не е такава тема. Инфлацията примерно е №1 тема, проблеми с доходите, емиграцията на българското население, не имиграцията отвън. Така че това са новите теми. Престъпността е отишла доста по-назад. Дори ако погледнете голямата тема, политическата тема – корупцията, тя не е на първо място.
Цоня Събчева
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
