Татяна Иванова: Дългият полет на малката астронавтка от Добрич до Марс

0
514

 

„Не само момчетата мечтаят да се издигнат до стратосферата и да зърнат Земята оттам. Познавам и много момичета, които мечтаят за това“, казва Таня. Нейната мечта отдавна е придобила много ясни и конкретни измерения. Още когато е на 16, изписва няколко тетрадки с планове как да я постигне, следва ги стъпка по стъпка.

Виртуално пътуване до Марс, безтегловност, полет в капсула, 3 пъти по-силна гравитация от земната и още куп предизвикателства преживява младата българка по време на космически лагери на НАСА. Нейната крайна цел е мисията до Марс, планирана за далечната 2033 година. И както вървят нещата, много вероятно е

първата българка астронавт

да се казва Татяна Иванова от Добрич.

От малка й е много интересно да наблюдава нощното небе – съзвездия, метеори, лунни и слънчеви затъмнения. През 2018 г. е избрана за лицензиран лагер на НАСА в Измир, Турция, на пълна стипендия. Там е като в казарма. Трябва да пестиш вода, да помагаш на отбора си, да даваш всичко от себе си, да се храниш правилно, да говориш правилно, да се държиш правилно. Целта е тийнейджърите да се потопят в среда, максимално близка на тази на астронавтите, обяснява Таня. Там ги поставят в стресови ситуации, да видят как ще реагират. Българката е отличничка, печели медала Outstanding Cemper, или изключителен, открояващ се лагерник.

След успеха си в Измир Таня набира кураж да кандидатства за другия лицензиран лагер на НАСА – Space Academy в Хънтсвил, Алабама, САЩ. Единствена от групата в Измир и достатъчно дръзка да го направи. За мястото се преборва сред 470 деца от цял свят. В Алабама влизат в истински модули на ракети, в истински капсули, в истинска база. Обличат и астронавтски скафандри с бутилки с кислород.

Татяна е включена в Advanced Space Academy – космическата академия за напреднали. Комплексът до една от базите на НАСА е огромен, с площ колкото няколко футболни игрища и с височина от 15 до 20 м. Вътре има модули като в Международната космическа станция в реални размери. В тях са капсулите на ракетите и първата тест ракета „Аполо 11“, с която трима астронавти стъпват за пръв път на Луната. А също и симулатор с 3 пъти по-силна гравитация върху тялото.

„Лицето ти буквално се размазва

под тази тежест и ставаш три пъти по-тежък. Просто не можеш да си мръднеш крайниците“, споделя Таня.

Има басейн, дълбок 8 м, в който трябва да се гмуркат за 2 часа като сървайвъри. Обаче идва ураган и това изпитание отпада. Учат се да управляват самолети на симулатори за пилоти. Оцеляват на висока кула, като се катерят, закачени на кабел. Спускат се по него, падат в басейн и във водата трябва да се освободят от екипировката. А вечерта се катерят на друга кула, вертикална и много опасна.

Най-голямото предизвикателство за нея са двете мисии на Международната космическа станция. Като навигатор тя отговаря за совалката – когато тя е изстреляна, да следи на каква височина се движи, с каква скорост, къде се намира. При проблем се обажда на специалист от наземния контрол.

На втората мисия Таня е командир на Международната космическа станция. Трябва да прави различни експерименти и да решава проблеми. „Цялата станция е в панели с различни бутони и когато има проблем, всичко започва да пищи. А от наземния контрол ти диктуват какво да натиснеш“, разказва Таня.

На третата мисия тя е геолог и метеоролог, взима проби, поправя един робот, да оказва първа помощ на командира, на пилота, тъй като има симулация на пострадали. „Бяха „припаднали“ и трябваше да им окажа първа помощ“, разказва девойката.

„Много хора ми се смеят, като им кажа,

че съм пътувала до Марс“

споделя тя. Но усещането е съвсем като при истински полет. Първо я вкарват в капсулата на матрицата до Марс, излитат. Заедно с геолог метеоролог има задача. След като излетят, трябва да влязат в алтерир, или нещо като предбаза на Марс. Там се вмъкват в астронавтските костюми, изпълняват чек листове за проверка, излизат от алтерир капсулата и стъпват на Марс.

Помещението, симулатор на Марс, е огромно и светлината в него е приглушена в червено, както се очаква да е на Червената планета. При влизане трябва да включат всички бутони. Таня трябва да намери по карта скрит робот и да го поправи. Взема проби от почвата. Когато се връща вътре, управлява друг роувър, робот, разхождащ се на повърхността на Марс. Намира различни кутии, защото се отглеждат растения в среда, каквато се предполага, че ще е близка до тази на Марс.

През това време командирът и пилотът излизат навън, но „припадат“, тъй като се появява пясъчна буря. Екипът в станцията трябва да ги спаси. „Намерихме кутията с медикаменти и материали за първа помощ. С едно голямо златно фолио се увихме всички и се завързахме с голям ластик един за друг. И така излязохме навън, за да им помогнем. Когато ги вкарахме вътре, им оказахме първа помощ и се обадихме на наземния контрол да ни предпише лекарства за тях“, разказва Таня… Изобщо всичко в подготовката е като в реалния живот на астронавтите в орбита, подчертава тя.

„Имаше

много стресиращи моменти

но знаех, че за да станеш астронавт, трябва да си много спокоен. Даже се опитваха нарочно да ни провокират, но не се поддадох. Като се прибрах вкъщи, трябваше не да избягвам, а да търся стресови ситуации, за да се науча да преодолявам стреса. Тренирам се да бъда точна и в живота си, да не закъснявам за срещи, защото точността също е жизненоважна за един астронавт“, споделя Таня.

В България тя продължава упорито подготовката си – лагери по астрономия, където наблюдават звездното небе, лекции, свързани с Космоса, черните дупки, слънцето, астрогеология, астероиди. Наблюдават метеори, занимават се с астрофотография, астрометрия, спектри.