С отбелязването на тези годишнини се опитваме да припомним примера на предците ни, които са влагали толкова много – и в материален, архитектурен символ на духа на България, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев при представянето на мартенския брой на сп. ЛИК „НДК на 45“ в Клуб „Перото“ в НДК. Броят е посветен на 45-ата годишнина от откриването на Националния дворец на културата (НДК) в София.
Представяме броя във всички пресклубове на БТА – те са 44, 44-ият на Антарктида е зазимен, но ще имаме включване от пресклуба на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“, който плава към България и където културата също има своето място, каза Кирил Вълчев.
Единият от пресклубовете на БТА най-често е тук, в НДК, защото това е Националният пресклуб на книгата по време на панаирите на книгата. А най-силните панаири на книгата са тук, в НДК, добави той.
„Още в началото искам да поставя разговора за този брой в по-широк контекст. Януарския брой посветихме на 170-ата годишнина на българските читалища, а февруарският – на 130-ата годишнина на Националната художествена академия. Това е трети пореден брой за годината, който представя места за култура, оставени от поколенията преди нас – читалищата през Възраждането, Националната художествена академия – Царство България и НДК от времето на Народна република България“, продължи генералният директор на БТА.
Той изтъкна като факт, че „се справяме с тези места, които сме наследили, правят го много добре и тук хората, които ръководят и се грижат за НДК. Нека да призная, че БТА взе точно от НДК примера как точно да бъде осветена фасадата на Агенцията“, каза той.
Кирил Вълчев постави отново темата, която засегна и при представянето и на януарския, и на февруарския брой на сп. ЛИК – че е време да отговорим на въпроса какво място за култура ще остави нашето поколение, след като преди да е имало държава, нашите предци са оставили читалища, царството е оставило Художествената академия, НДК е символ на времената на социалистическа България. „Нашето поколение безспорно има много постижения – и в демокрацията, и в икономиката, и в културата, в образованието, в науката, в спорта, и е време да помислим за символ, такъв, какъвто е и НДК. Националната библиотека продължава да пази книжовното богатство на България в плачевни условия, десетилетия само се говори за нова, голяма концертна зала за допълване на отеснялата зала „България“, Националният исторически музей се нуждае от сграда в центъра на столицата вместо в приютилата го резиденция в Бояна също от времето на комунизма. И си струва да помислим за нова, модерна художествена галерия, нова, модерна концертна зала, за библиотека и Национален музей, за нови места за култура“, посочи генералният директор на БТА.
Как поддържаме заедно с НДК културата на България личи много добре от нашите архиви, каза Кирил Вълчев. Справка показва, че от една публикация годишно преди 15 години вече имаме по три публикации дневно за събития в НДК в емисиите на БТА през миналата година. Това е и благодарение на редакцията за знание и култура ЛИК, която съществува вече пет години, посочи той.
/АКМ
