Българската академия на науките изпраща 2024-та година с нов председател – член-кореспондент Евелина Славчева, с игрален филм за основаването на институцията, брой на списание ЛИК, посветен на нея, и тържествено отбелязване на своята 155-годишнина.
Химикът член-кор. Славчева бе избрана на 2 декември 2024 г. за председател на Българската академия на науките (БАН) от Общото събрание на научната институция, след като получи 81 гласа. Тя е първата жена, председател на БАН в 155-годишната й история. Чл.-кор. Славчева е основател и ръководител на секцията „Водородни системи с полимерен електролит“ (2012-2020) в Института по електрохимия и енергийни системи.
В деня на своя избор новият председател отговори и на журналистически въпроси, свързани с приоритетите в нейния управленски мандат на БАН и с очакванията й за бюджета за 2025 г. „Приоритетите не са малко, но това, което бих искала да постигна, е още по-голям интегритет на Академията и на всички нейни институти, за да бъдем наистина една общност, един голям екип с неговото цяло многообразие в служба на знанието и на българската държава, и общество“, каза Славчева.
Церемония по встъпването в длъжност на новоизбрания председател на Академията – чл.-кор. Евелина Славчева се състоя на 9 декември в кабинета на дотогавашния председателя на научната институция – акад. Юлиан Ревалски. Тогава той предаде символично ключа на Академията на чл.-кор. Евелина Славчева.
Българската академия на науките (БАН) е най-старата институция в съвременна България, създадена девет години преди възстановяването на българската държавност. Тя е основана на 29 септември (11 октомври) 1869 г. и започва своята дейност като Българско книжовно дружество на 30 септември (12 октомври) 1869 г. Мрежата на БАН се състои от 42 научни института, осем академични специализирани звена и девет специализирани звена, като институцията е отговорна за 48 % от научната продукция на България.
БАН отбеляза 155 години от създаването си с тържествено събрание и концерт в Софийската опера и балет на 12 октомври 2024 г. Акад. Вася Банкова е първият носител на „Голямата награда за наука на БАН“, която й бе връчена за изключителни постижения в науката за 2024 г. Наградата бе обявена от бившия председател на Българската академия на науките (БАН) акад. Юлиан Ревалски и от акад. Христо Цветанов – председател на Комитета за определяне на отличието. За празника на Академията в София пристигнаха учени от 15 световни научни организации и от Консултативния научен съвет на европейските академии (EASAC). Те участваха в среща с ръководството на Академията, която се проведе в БАН, и отправиха приветствия по повод годишнината.
През 2024 година бе реализиран и филмът „155 години БАН: Живият дух на създателите“. Неговата премиера се състоя на 11 октомври в зала проф. „Марин Дринов“ на институцията. Автор на филма е доц. Ина Анева – любител режисьор, сценарист, оператор и монтажист, и научен секретар на БАН.
Броят на списание ЛИК за месец октомври 2024 г. бе посветен на 155-годишнината от основаването на Българската академия на науките. Той бе представен на 28 октомври в пресклуба на Българската телеграфна агенция (БТА) в Букурещ. Представянето съвпадна с отбелязването на две години от откриването на пресклуба на БТА в Букурещ, както и с деня на обявената от Румънската православна църква за светица преподобна Теофана (царица Теодора Българска).
Някои от най-значимите научни постижения на БАН през изминаващата година са софтуерен продукт за генериране на реч, анализ на данни на експеримента CMS в Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН), разработване на метод за драстично увеличаване на скоростта, с която лазерните диоди могат да предават информация, изследване на ензима β-галактозидазата на L. Bulgaricus, изследване на т.нар. “поправка на ДНК“, метод за диагностично откриване на онкофузионни протеини. Описани са също така нов за науката растителен вид, наречен “Родопска елика“, нов вид изкопаема голяма панда от България. Разработен е иновативен метод за мониторинг на свлачищните процеси. Изследвани са графитни образци, престояли в открит космос, както и двойна система, при която бяло джудже „поглъща“ вещество от звезда – червен гигант. Конструирани са нов тип батерии за стационарно съхранение на енергия. Находки в археологическия комплекс Хераклея Синтика предизвикват голям научен и обществен интерес. Тези постижения са направени от специалисти в съответните институти на БАН. За всички тях информация е предоставена за БТА от пресцентъра на институцията.
Институт по информационни и комуникационни технологии
Институтът по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ – БАН) в сътрудничество със Съюза на слепите в България разработва софтуерен продукт за генериране на реч. Проектът е финансиран от Фонд “Социална закрила“ към Министерството на труда и социалната политика. Говорещата програма дава възможност да се генерира реч с качество, което трудно се различава от естествената реч, посочват от БАН.
С помощта на продукта хората със зрителни увреждания могат да четат, създават и обработват текстове на български език в текстообработващи програми или интернет в комбинация с екранен четец като Jaws, NVDA, talkback и други. Така незрящите хора могат ефективно да си служат с персонални компютри и мобилни устройства, за да получават достъп до информация и да извършват определени трудови дейности.
В настоящия момент Neural speechlab превъзхожда съответните аналози, предлагани от компаниите в световен мащаб, включително и тези на IT гигантите Google и Microsoft. Съюзът на слепите организира безвъзмездното предоставяне на софтуерния продукт на повече от 4000 лица със зрителни проблеми в страната.
Учени от Лабораторията по 3D дигитализация и микроструктурен анализ към Центъра за върхови постижения по Информатика и информационни и комуникационни технологии са направили цялостно виртуално представяне на археологически артефакти от праисторически обект край село Балей. Артефактите са дигитализирани с помощта на лазерно сканиране, 360-градуса фотограметрия и фотография. Публикувани са в специално създаден уебсайт и виртуален каталог. Колекцията е представена във виртуална изложба. Цялата информация е достъпна свободно в онлайн пространството.
Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика
Натрупаната рекордна статистика експериментални данни на експеримента CMS в Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН) в Женева, по който работят учени от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, продължава да е основа на многобройни анализи. Тя позволява извършването на прецизни измервания, както и наблюдението на изключително редки процеси.
Институт по физика на твърдото тяло “Академик Георги Наджаков“
Ефективните лазерни източници на светлина, които излъчват кохерентна светлина, т.е. светлина с точно определен цвят и много малка разходимост на лъча, позволяват да се запише огромно количество информация. В Института по физика на твърдото тяло “Академик Георги Наджаков“ е разработен метод да се увеличи драстично скоростта, с която лазерните диоди могат да предават информация.
Институт по микробилогия “Стефан Ангелов“
От векове учени, лекари и диетолози изучават полезните свойства на българското кисело мляко, свързани с присъствието на Lactobacillus delbrueckii subsp. Bulgaricus. Известно е, че видът синтезира ензими, които разграждат лактозата в млякото. Отскоро се изследва способността на ензима β-галактозидаза да синтезира въглехидрати с пребиотични свойства, каквито са галактоолигозахаридите (ГОЗ). Изследвана е β-галактозидазата на L. Bulgaricus, изолиран от оригинално кисело мляко от Родопите, обясняват от БАН.
След секвениране на отговорния ген и биоинформатичен анализ е установено, че ензимът при изследвания щам е нов. Българската β-галактозидаза притежава уникални характеристики. След инкубиране в присъствие на лактоза, рекомбинантната β-галактозидаза образува над 70 г/л (бел.а. -грама на литър) пребиотични тризахариди, които стимулират растежа и развитието на пробиотичните видове от род Bifidobacterium и млечнокиселите бактерии. Получените резултати, освен безспорен теоретичен принос, имат значение за фармацията, хранителната промишленост и приложение при разработване на синбиотици. Ръководител на колектива е проф. дн Пенка Петрова – директор на Института по микробиология „Стефан Ангелов“ на БАН.
Институт по молекулярна биология „Акад. Румен Цанев“
ДНК на всяка една клетка в организма е изложена на постоянно увреждащо въздействие на редица фактори. Невъзможността на клетката да се справи с възникващите увреди в нейната ДНК е в основата на стареенето, на раковите заболявания и на редица невродегенеративни състояния. За да поддържат целостта на своята ДНК, клетките са развили сложни и прецизно координирани и регулирани механизми за откриване и елиминиране на възникналите увреждания, т.нар. “поправка на ДНК“, в която участват стотици белтъци. Тяхната динамика на места на увреждане и взаимна координация са до голяма степен неизвестни, посочват от БАН.
Чрез микрооблъчване с ултравиолетов лазер са предизвикани увреждания в ДНК на живи клетки, експресиращи флуоресцентнобелязани белтъци от системите за поправка на ДНК.
Проведено е проследяване и прецизно измерване на кинетиката на натрупване и премахване на 70 различни белтъка на места с ДНК увреждания, като данните са анализирани с новосъздаден математически модел. Изследван е ефектът на обещаващия противораков препарат талазопариб върху динамиката на поправката на ДНК и е създадена първата по рода си подробна хронологична карта на този процес. Получените кинетични данни разкриват нови аспекти от координацията между различните пътища за поправка на ДНК в нетретирани и третирани с талазопариб клетки. Данните са фундаментален принос за разработване на платформа за изследване динамиката на поправката на ДНК, които в дългосрочен план биха могли да доведат до създаването на по-рационални и по-щадящи терапии за раковоболни пациенти. Ръководител на колектива е доц. д-р Стoйно Стойнов – зам. директор по перспективното развитие и инфраструктурата в Института по молекулярна биология.
Институт по биология и имунология на размножаването (ИБИР)
Патентован е метод и приложен кит от проф. Красимира Тодорова-Хайрабедян за диагностично откриване на онкофузионни протеини, които имат значение за метастазирането (бел.а. – биологичен процес, при който туморните клетки инвазират в кръвоносните и лимфните съдове). Методът е приложен за откриване на нивата на мутантните протеини в серуми на пациенти с рак на простата и позволява по-точно определяне на степента на злокачественост на туморите. С негова помощ е установен и нов механизъм на действие на известни генни регулатори, които имат значение за раковото метастазиране в костите и бързия туморен растеж.
Разработеният метод позволява по-добро разделяне на пациентите с оглед ефективно лечение, посочват от БАН.
Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ)
Екип от Института открива и описва нов за науката растителен вид, наречен “Родопска елика“ (Sideritis elica Aneva, Zhelev & Bonchev). Видът е потвърден чрез използването на ефективния маркерен метод ДНК баркодиране, който се основава на вариабилността в къси участъци от генома – ДНК баркодове. Открит е в природен резерват “Червената стена“, в северната част на Централни Родопи.
Откриването и описването на този български ендемит е с фундаментална значимост за националното биоразнообразие, тъй като допринася както за неговото по-пълно характеризиране, така и за опазване и рационално използване на редки и ценни видове от българската флора, които най-често са с ограничено разпространение, уточняват от БАН.
Национален природонаучен музей към БАН
Най-значимото научно постижение на Националния природонаучен музей е в областта на фаунистичното разнообразие и палеофауната.
Публикация, в която проф. Николай Спасов е кореспондиращ автор, описва нов вид изкопаема голяма панда от България на възраст около 6 милиона години и прави анализ на еволюцията на групата на големите панди. Това е най-късната панда, описана от Европа, а в някои отношения и по-еволюирала от прекия предшественик на голямата панда, известен от Китай, посочват от БАН.
Живяла е в реликтови за това време на Балканите влажни, заблатени гори. На ръст новият вид е бил почти колкото съвременната панда. Изчезването му вероятно се дължи на силното засушаване в Средиземноморието, известно като “Месинска криза“, чиято максимална фаза е преди около 5,6 милиона години. Фосилните останки на големи панди са твърде оскъдни в целия световен ареал, обитаван някога от тях, още от средния миоцен. Откритието има важно значение за разбирането на сложната еволюционна история на групата, публикувано е в едно от най-престижните списания по палеонтология на гръбначните животни, и е отразено от водещи световни медии.
Национален институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ-БАН)
В Националния институт по геофизика, геодезия и география е разработен и приложен иновативен метод за мониторинг на свлачищните процеси по Северното Черноморие на България, чрез комбинирано използване на данни от радари със синтезирана апаратура (SAR), като е създаден локален архив. За оценка на движенията на земната кора е използван нов метод с къси базови линии, не по-големи от 100 метра, и кратък период на придобиване на данните от 12-30 дни.
Въз основа на тези времеви серии данни са получени карти на преместванията за свлачищните райони. Предложен е нов подход при наблюденията на деформационни процеси. Данните за стабилните контролни точки се предоставят от Националната перманентна GNSS мрежа, подържана от НИГГГ, посочват от БАН.
Получените резултати са важни за разбирането на произхода и динамиката на свлачищните процеси, както и за оценка на произтичащите от тях опасности.
Институт за космически изследвания и технологии (ИКИТ)
В Института за космически изследвания и технологии са изследвани структурните и физикохимичните свойства и повърхностната деградация, настъпили в графитни образци, уплътнени и покрити със стъкловъглерод след продължителен престой от две години и четири месеца в открития космос, монтирани от външната страна на Международната Космическа Станция.
Актуалността и необходимостта от такъв род технологични изследвания се определя от възможността да се тества в реални условия оригинална българска технология за импрегниране и покриване на порьозни огнеупорни материали със стъкловъглерод, използвана при изработване на чувствителните елементи на прибори за измерване на електрични полета в околоземната плазма, получаване на нови данни за влиянието на космическите фактори върху физико-химичните характеристики на материали, използвани в космическите изследвания, и изясняване процесите на стареене на тези материали след продължителното им пребиваване в условията на открития космос.
Физико-химичните параметри на стъкловъглеродните покрития показват, че те не се променят в резултат на престоя им в открития космос. Това прави технологията перспективна за използване в космическото инженерство, при изготвяне на корпуси и детайли, прибори и апарати, които да бъдат използвани в тежки условия на работа в някои индустриални производства, допълват от БАН.
Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория
В Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория “Рожен“ (НАО-Рожен) е изследвана двойната система, при която бяло джудже „поглъща“ вещество от звезда донор – червен гигант. В изследване, проведено изцяло с двуметров телескоп в Националната астрономическа обсерватория в Рожен, се показва, че прах се образува до два дни след избухването на системата като нова (бел.а.- звезда) на 8 август 2021 година, като прахът е асиметрично разположен – в орбиталната равнина и перпендикулярно на нея. В изследването участват астрономи от България с водещ изследовател гл. ас. д-р Янко Николов от Института по астрономия, Аржентина и САЩ. Резултатите са приети за публикуване в авторитетното научно списание Astronomy & Astrophysics и могат да бъдат намерени със свободен достъп онлайн.
Институт по електрохимия и енергийни системи “Академик Евгени Будевски“ (ИЕЕС-БАН)
Екип от Института предлага ново решение за конструкция на батерии като алтернатива на разработваните или комерсиализирани акумулаторни батерии за стационарно съхранение на енергия, в това число и от възобновяеми енергийни източници. Сред преимуществата на тези батерии са високa специфична енергия и капацитет, ниска цена, достъпност и екологичност на изходните материали, високо ниво на безопасност и други. Конструкцията позволява в по-малък обем да се събира по-голямо количество активна маса, като по този начин се постигат по-високи енергийни показатели на батерията. Производството на метал-хидрид/въздушни батерии с тази конструкция може да се сравнява по себестойност със съществуващите до момента решения, поясняват от БАН.
За изобретението ИЕЕС-БАН e подал и заявка за патент в Патентното ведомство на Република България, а ръководители на работата по проекта са асистент Валентин Терзиев и доц. Борислав Абрашев.
Национален археологически институт с музей на БАН
Забележителните находки в археологическия комплекс Хераклея Синтика предизвикват голям научен и обществен интерес, тъй като допълват с нови факти културно-историческото наследство по българските земи. В големия мръсен канал е открита отлично запазената мраморна статуя на млад мъж от елита на ранната Римска империя. Статуята, висока 2 метра, е уникална, защото са известни само няколко подобни артефакта в експозициите на световни музеи, посочват от БАН.
На същото място археолозите попадат на торса и на добре запазената глава на втора мраморна статуя със сходна иконография, създадена през ІІ век. Третата находка, през изключително успешната за екипа на проф. Людмил Вагалински 2024 година, е двуредов гръцки надпис върху варовикова колона от ІІІ–ІV в. Той разкрива присъствие на траки в градския елит през късноримската епоха. Текстът – “на беския Дионис“, е ключ към решаване на десетилетен научен спор, а именно къде се намира прочутото в древността трайкийско светилище на Дионис, до чийто оракул се допитали Александър Македонски и бащата на бъдещия римски император Октавиан Август.
През 2024 година и Българската телеграфска агенция (БТА) беше отличена с две награди от Българската академия на науките (БАН). На тържествено събрание, отбелязващо Деня на народните будители, БАН присъди на информационната агенция специална награда за цялостно дългогодишно отразяване на дейността на академията. В категорията “онлайн медии“ отличен беше фоторепортерът от БТА Минко Чернев.
