Гордея се, че със свободния стих променихме стила на българската поезия. Това каза във Варна поетът и писателя Стефан Цанев, който в навечерието на своята 90-годишнина, представи на фестивала „Море от книги“ стихосбирката си с избрани творби „Носете си новите дрехи, момчета!“. Цанев ще чества юбилея на 7 август.
Той припомни, че в началото на 1960-те години публикува във вестник „Литературен фронт“ текста за защита на свободния стих, зад който застават поетите Константин Павлов и Любомир Левчев. По думите му дотогава поезията, която се пише у нас, особено след 9 септември 1944 г., е в строг класически стих, с който се идентифицира и социализмът. Това ние разрушихме с нашия манифест. Той възбуди дискусия, която трая години, но след половин година ни разгромиха и порицаха като „отцеругатели“, разказа Цанев. Според него провокацията в текста е била в самата дума „свободен“ и в обявяването на решението на поетите да не се подчиняват на никакви правила и да ги разрушат в името на свободата, да се изразяват така, както им диктуват сърцето и мозъкът. Най-суровото обвинение, което получили, било, че са поклонници на Запада, защото дотогава в Съветския съюз нямало помен от свободен стих.
„Класическият стих е песен, всяка строфа повтаря ритъма, а свободният стих се подчинява на твоите мозъчни и сърдечни импулси, той е симфония“, каза Цанев. Според него човек се ражда да може да пише стихове, това не се учи, а е талант, също като пеенето. Колкото и да се мъчи да го прави, няма да може. Ако е интелигентен, ще напише нещо хубаво, но то ще бъде лишено от емоционалност. За прозата трябва мъдрост, драматургията се учи, но поезията е въпрос на даденост, добави той.
Според него самотата е полезна за поета, тъй като носи съсредоточаване и мистика, осигурява връзката с небесните и земни сили. „Писането на стихове става в моменти на самохипноза, когато губиш всякакви реални усещания около себе си. Стихове се раждат в миг на пълно съсредоточаване, иначе не е възможно. Думите са обикновени, но за да им вдъхнеш енергия, духовност и чувство, трябва да нямаш връзка с другата действителност около себе си. Иначе те са съчинени и хилави и нямат съприкосновение с човека“, обясни Цанев.
Изрази тревогата си за многото млади талантливи поети в България, които не успяват да издадат своите произведения, имат трудна съдба и загиват в мълчание. Все пак според него човек се програмира сам още в своята младост и се обрича на нещо. Хубаво е да има цел, защото тогава може да издържи на всичко. Важно е целта да не е забогатяване обаче, защото богат е не онзи, който има много, а този, който има достатъчно. Тогава той има възможност да мисли за духовното, за изкуство и любов. Най-голямото робство е да мислиш за прехраната, допълни писателят.
Според Стефан Цанев политиката не бива да се намесва в човешките отношения, защото това води до неизбежни нещастия и загуба на приятели. Разказа, че е имал ужасни мигове, считали са го за маниак и е стигал до самоубийство, но по характер е сдържан и умее да прикрива чувствата си. Аз още от началото се обрекох и нищо не можеше да ме спре, каза той и прочете стихотворението „Истинската смърт“ от 1961 г., което за него е като нравствена прокламация. „Не се правя на герой, но съм намирал сили да не се предам, да не изневеря на себе си по някакъв начин. Достатъчно е да казваш спокойно „не“ и „да“. Ако спазваш това просто правило, ще живееш спокойно“, смята писателят.
Цанев каза, че в стихосбирката „Носете си новите дрехи, момчета!“ държал на отговорността читателите да имат най-добрата поезия, която е писал, и дълго избирал кои творби да включи. Напоследък рядко пише стихотворения, може би дори по-малко от едно на година. Смята, че дължи дълголетието си на безспирната работа, четенето и писането. Намира за вярна теорията, че целият организъм работи за мозъка и ако той не се ползва, всичко в тялото се разпада. Мозъкът не бива да се оставя на спокойствие нито миг, посъветва той.
Изложението „Море от книги“ продължава до 9 август, предлагайки програма с премиери, работилници и срещи с автори във Варна.
