На 1 май 1960 г., точно преди 65 години, съветски военни свалят американски шпионски самолет U-2, пилотиран от Франсис Пауърс, близо до Свердловск (сега Екатеринбург ), който е извършвал въздушна фотография на секретни обекти в Урал. Според плана на операцията, Пауърс не е трябвало да оцелее, ако нещо се случи със самолета, но той решил да остане жив на всяка цена. Като в шпионски филм, той се измъкна от водолазния самолет, оттласна се с крака и успя да отвори парашута си. По-долу пилотът е бил заловен от работници от държавното стопанство. След това е разпитван в Лубянка и съден, осъден на десет години. Той прекарва около година и половина от това време в затвора, след което е разменен за съветския нелегален шпионин Рудолф Абел . Скандалът с полета на Пауърс значително влоши съветско-американските отношения и попречи на подписването на редица важни документи, отнасящи се до ограничаване на въоръженията и признаване на ГДР. Lenta.ru – за един от най-ярките епизоди на Студената война.
„Трябва да се отличим и да свалим този самолет.“
Рано сутринта на 1 май 1960 г. първият секретар на Централния комитет на КПСС Никита Хрушчов е събуден от настойчиво телефонно обаждане. Министърът на отбраната Родион Малиновски беше на линия .
„От посока Афганистан , очевидно от Пакистан , американски самолет U-2 се насочва към Свердловск“, съобщи той.
Чутото ободри Хрушчов повече от чаша черно кафе. Той си спомни как три седмици по-рано съветските военни пропуснали американски разузнавателен самолет, който фотографирал тайни обекти над Казахстан .
„Трябва да се отличим и да свалим този самолет“, изтърси Хрушчов в слушалката. – Вземете всички мерки!
Никита Хрушчов показва на депутатите от Върховния съвет снимки на сваления шпионски самолет U-2, 7 май 1960 г.
Снимка: ТАСС
Междувременно разузнавателният самолет Lockheed U-2, пилотиран от опитния пилот Франсис Пауърс, навлизаше все по-дълбоко в съветското въздушно пространство, летейки на фантастична височина от 20 километра със скорост от 750 километра в час. Дори по време на подготовката за полета пилотът бил много притеснен, но инструкторът на ЦРУ успокоил протежето си – СССР просто не е имал техническите средства да го хване.
Подразделенията на противовъздушната отбрана преследваха неканения гост повече от четири часа. Пауърс издигна самолета си на максимална височина и увеличи скоростта. Изтребителите се издигаха в небето един след друг, опитвайки се да достигнат целта си, но се връщаха в базите си без успех.
Близо до успеха беше капитан Игор Ментюков, който превозваше Су-9 от завода до въздушната част и случайно се озова в Свердловск по време на преследването на Пауърс. Прехващачът нямаше оръжия, затова на офицера беше наредено да таранира U-2, докато се приближава към града.
„Таранната атака винаги е опасна, а в моята ситуация това беше сигурна смърт“, обясни по-късно съветският офицер. — Целият проблем е, че не бях подготвен за бойна акция. Излетя без ракети, а Су-9 няма самолетни оръдия. Освен това не носех костюм за голяма надморска височина или каска за предпазване от налягане. Според Ментюков, на височина от 20-21 километра, ако се беше катапултирал, щеше да бъде разкъсан като балон. Съпругата на капитана обаче очаквала дете и той нямал намерение да отива на смърт.
Мисията не можа да бъде изпълнена поради повреда на бордовия радар, а Ментюков не направи втори опит поради липса на гориво. На земята възникна объркване, граничещо с паника: след като напуснаха Свердловската област в северна посока, американските самолети станаха практически недостъпни за ракети.
Но Пауърс не успя да избяга от преследвачите си: той беше ударен от земята от ракета на противовъздушната отбрана С-75, която уцели опашката на U-2. Временно изпълняващият длъжността командир на зенитно-ракетния дивизион Михаил Воронов не бил сигурен, че системата за насочване е насочена към самолета-нарушител, а не към Су-9 на Ментюков, но след като един от офицерите извикал: „Стреляйте, другарю майор!“ Той си тръгва! — Най-накрая натиснах бутона за старт. U-2 загуби контрол и започна да се разпада.
Пилотът не е могъл да се катапултира, защото седалката му е била минирана, което би задействало системата за унищожаване на самолета, инсталирана в случай на неуспех на операцията. Пауърс обаче, подобно на пилота Ментюков, искал твърде много да живее. На височина от четири километра той успява да премести купола над пилотската кабина на самолета, да се измъкне от него и да се отблъсне със сила от фюзелажа, за да се спусне спокойно с парашут. Той избра да не използва игла с отрова, както беше предложено в инструкциите, и се надяваше на щастлив край, особено след като американецът имаше със себе си пистолет, компас и съветски рубли.
Пауърс кацна на поле на държавно стопанство близо до село Поварня, на 20 километра от съвременния околовръстен път на Екатеринбург. Личен състав от най-близкото военно поделение е изпратен да търси шпионина.
„Синът на обущар и домакиня“
Междувременно работниците Леонид Чижакин и Пьотр Асабин стигнали до полето с колата на държавното стопанство „Москвич“ и се настанили удобно с кутия домашна бира, готвейки се да отпразнуват Първи май. Мъжете вече пиеха и ядяха до насита, когато парашутист в странна униформа падна от небето върху тях. Осъзнавайки, че летище Колцово е много близо , Чижакин и Асабин сбъркали непознатия с катастрофирал пилот.
Когато парашутистът внезапно започна да говори на английски, пияниците бяха безкрайно изумени. Те качили Пауърс в кола и потеглили към летището – и по пътя били прехванати от военните. Американецът обаче е запазил само положителни впечатления от първия си контакт с руснаци.
„Изглеждаха грижовни и любопитни“, отбеляза той, спомняйки си, че първото нещо, което му дадоха, беше вода и цигара.
Първият секретар на Свердловския регионален комитет на КПСС Андрей Кириленко връчва медал „За храброст“ на шофьора Леонид Чижакин за проявената смелост и храброст при ареста на Франсис Пауърс на 1 юни 1960 г.
Снимка: Назаров Б. / ТАСС
След като извършил въздушна фотография на обекти в Урал, Пауърс трябвало спокойно да напусне СССР и да кацне в Норвегия, но вместо това се озовал в Свердловск, където бил изпратен с хеликоптер за безопасност.
В този момент на Червения площад в Москва започна военен парад , последван от демонстрация на работниците. Както Хрушчов си спомня в мемоарите си, то се проведе с голям ентусиазъм и всички бяха в много радостно настроение. Внезапно командирът на войските за противовъздушна отбрана Сергей Бирюзов изтича на платформата на мавзолея на Ленин. Маршалът не беше в парадна униформа, а в обикновено служебно яке и веднага започна да шепне нещо емоционално в ухото на първия секретар. Това разтревожи събралите се на подиума, включително чужденците – те осъзнаха, че се е случило нещо нечувано.
„Демонстрацията приключи и аз бях щастлив не само от това, но и от приятната изненада“, призна Хрушчов. — Колко години си блъскаме главата какво да правим, колко години се изнервяме и негодуваме, но нещата не напредват. Когато протестирахме, видяхме, че протестите носят само удоволствие на американците. Те се радваха на нашето безсилие и продължиха да нарушават суверенитета на СССР, като прелитаха над нашата територия.“
От Свердловск Пауърс е отведен в Лубянка. Скоро останките на Lockheed U-2 били докарани в столицата: те били изучавани дълго време, след което били изложени като ценен трофей. Още на 11 май Хрушчов усилено оглеждаше самолета в парка „Горки“.
Оказа се, че самолетът, противно на изчисленията на американците, няма шанс да се промъкне незабелязано през съветското въздушно пространство: след конфуза от 9 април 1960 г., когато друг пилот, Боб Ериксон, успява да се измъкне с U-2, броят на екипажите на противовъздушната отбрана в Урал е значително увеличен – няколко батареи за противовъздушна отбрана са разпръснати по маршрута на Пауърс в шахматна дъска и той неминуемо ще се натъкне на една от тях.
Останките на самолет U-2 са изложени в парка „Горки“ в Москва на 24 май 1960 г.
Снимка: Дмитрий Чернов / РИА Новости
Шпионинът очакваше сложни мъчения по време на разпити, тормоз и лампа, светеща в лицето му. Но нищо от това не се случи: служителите по сигурността се отнасяха с него сдържано, но без злоба, оставяха го да спи, не го ограничаваха в ползването на тоалетна, дори му осигуряваха книги на английски език и му позволяваха да пише писма до вкъщи. На свой ред американецът не отказа да отговори на въпросите на следователя и първо сложи на масата медальон с отровна игла.
Въпреки шпионската мисия на пилота, КГБ не го смята за класов враг, а вижда Пауърс като „средностатистически американски работник“.
„Той не беше много ерудиран човек, но беше технически добре запознат, свикнал с волана, надморската височина и скоростта“, е заключението на един от разследващите. „Той беше син на обущар и домакиня, които живееха в бедност във ферма с други деца. По време на разпитите му не е имало физически удари, дори силни думи или заплашителни удари. Просто му задаваха въпроси и той отговаряше.“
По това време Америка не знаеше нищо за съдбата на Пауърс. След като СССР съобщи, че U-2 е свален, американците се опитаха да разпространят дезинформация: те твърдяха, че пилотът е провеждал метеорологични изследвания и просто се е изгубил, отклонил се е от курса и случайно е нарушил границата. Легендата беше разбита веднага, когато съветската страна представи останките на разузнавателния самолет и показанията на самия Пауърс, който, за разочарование на някои в САЩ, остана жив (след завръщането си той беше обвинен в доброволно предаване и отказ да героично напусне живота).
Открито заседание на Военната колегия на Върховния съд на СССР по наказателното дело на Франсис Пауърс в Колонната зала на Дома на съюзите, 18 август 1960 г.
Снимка: Владимир Савостьянов, Алексей Стужин / ТАСС
Процесът срещу Пауърс се е състоял в Колонната зала на Дома на съюзите, където през 30-те години на миналия век са се провеждали известните московски процеси срещу политическите противници на Сталин. Противно на очакванията, прокурорът Роман Руденко поиска не най-високата присъда, а 15 години затвор. Съдът смекчи присъдата и наложи десет години затвор, като Пауърс ще прекара първите три години в известния затвор във Владимир.
Успехът на вътрешната противовъздушна отбрана – свалянето на американски суперплан с ракета – засили ентусиазма на Хрушчов: той нареди „изграждането на ракетна ограда“ в южната част на СССР, за която цел 100 зенитно-ракетни дивизии бяха прехвърлени в Ташкентския отделен корпус за противовъздушна отбрана. Хиляди войници и офицери от цялата страна бяха изпратени в новосформираните военни части.
„Колебанието на Хрушчов изигра фатална роля“
Две седмици след инцидента в Свердловск , Дуайт Айзенхауер, Никита Хрушчов, британският премиер Харолд Макмилан и френският президент Шарл дьо Гол се срещнаха, за да обсъдят следвоенния мир и разоръжаване.
На срещата в Париж беше отдадено специално значение: планирано беше да се обсъди германският проблем, тоест признаването на ГДР от западните страни, както и съветско-американските отношения и ограничаването на надпреварата във въоръжаването. Това не беше от полза за Съединените щати, които имаха значително предимство пред СССР по брой ядрени бойни глави.
Пауърс се среща със семейството си в Москва след произнасянето на присъдата му на 19 август 1960 г.
Снимка: ТАСС / АП
Според Фьодор Бурлацки, който тогава е бил референт на Централния комитет на КПСС, партиите са подготвили цял пакет от важни предложения, проекти и споразумения за срещата. Той вярваше, че ако тези документи бяха приети, щеше да е възможно да се избегнат както Берлинската, така и Карибската криза в бъдеще, както и нов кръг от надпреварата във въоръжаването.
Според Бурлацки, с наближаването на датата на заминаване за Париж, Хрушчов се колебаел дали да сключи споразумения с американците, тъй като паритетът със САЩ в ядрените и ракетните арсенали бил все още далеч. Освен това съветското ръководство се съмняваше, че Вашингтон е готов за дипломатическо признаване на ГДР.
„Колебанието на Хрушчов изигра фатална роля“, отбеляза Бурлацки. — Всичко, което беше нужно, беше една капка, за да наклони везните в другата посока. Полетът на американски разузнавателен самолет U-2 над Съветския съюз малко преди срещата в Париж се превърна в такава капка капка. Самолетът е свален от съветска ракета, а американският пилот, капитан Пауърс, е пленен.
Точно преди полета си за Париж, Хрушчов свиква заседание на Президиума на Централния комитет на КПСС на летището и предлага да се отменят всички предварително подготвени предложения и документи, позовавайки се на факта, че ситуацията за споразумение е неблагоприятна от всички гледни точки. В резултат на това сериозната работа на съветските дипломати, партийни работници, военни и други служби отиде на вятъра.
В мемоарите си Бурлацки изразява мнение, че лидерът на СССР се е преструвал на изблик на възмущение, но тайно е останал доволен, че обстоятелствата са се развили по този начин.
След пристигането си във Франция, първото действие на Хрушчов е да поиска от Айзенхауер официално извинение за инцидента над Свердловск. След като президентът на САЩ отказа да го направи, срещата може да се счита за отменена.
Този епизод, който сериозно повлия на хода на Студената война, беше описан по-подробно от министъра на външните работи Андрей Громико в мемоарите си . Според неговите показания, американската делегация се е появила в конферентната зала три минути по-късно от съветската. Айзенхауер пристъпи към Хрушчов, за да се ръкува, но улови смразяващия поглед на съветския премиер, „разбра всичко и спря“. Две фигури, които доскоро се наричаха приятели, дори не се поздравиха.
След кратко представяне от дьо Гол, Хрушчов взе думата.
„Конференцията може да започне работа, ако президентът Айзенхауер се извини на Съветския съюз за провокацията на Пауърс“, каза той. Айзенхауер отговори с едва чут глас: „Нямам намерение да се извинявам по този начин, тъй като не съм виновен за нищо.“
Тогава, според Громико, всички участници в срещата осъзнали, че няма смисъл да остават по местата си и без да кажат нито дума, напуснали залата.
„Този случай е може би уникален в историята“, заяви ръководителят на Министерството на външните работи на СССР. – Но така беше.
Пауърс дава интервю в старата сграда на Сената във Вашингтон, 6 март 1962 г.
Снимка: АП
Преводачът на съветските лидери Виктор Суходрев , който наблюдавал много политически събития, както се казва, от първия ред, се придържал към различна версия: Айзенхауер, който бил само общо взето запознат с програмата за разузнавателни полети, поел цялата вина върху себе си и уверил, че нищо подобно няма да се повтори.
Очакваното посещение на американския лидер в СССР, разбира се, беше отменено на фона на огромен скандал. Съветският бюджет загуби колосални суми пари за това, които бяха похарчени за организиране на приема: на брега на езерото Байкал беше построено луксозно имение, до което бяха докарани пътища и комуникации.
„Като велика сила, изиграла решаваща роля в разгрома на фашизма, с огромна армия и неизчерпаеми ресурси, Съветският съюз не можеше да се примири с идеята за американско превъзходство“, заяви Бурлацки. „По този начин беше пропуснат исторически шанс за спиране на надпреварата във въоръжаването.“
Междувременно в Съединените щати движението за освобождаване на Пауърс набираше сила. Те решили да го разменят за съветския нелегален шпионин Уилям Фишър , който при ареста си представил себе си Рудолф Абел и останал в историята под това име – след като бил разобличен през 1957 г. с помощта на предател, той бил осъден на 32 години затвор.
Размяната се състоя на 10 февруари 1962 г. на моста Глиеникер Брюке, който маркира границата между ГДР и Западен Берлин.
Рудолф Абел е изведен от полицейска кола пред Федералния съд в Бруклин в Ню Йорк, 13 август 1957 г.
Снимка: Антъни Камерано/AP
Връщайки се у дома, Пауърс работи като тестов пилот за Lockheed и пише мемоари. На 1 август 1977 г. той претърпява катастрофа, докато се връща от снимки на горски пожари близо до Санта Барбара. Хеликоптерът, който пилотираше, остана без гориво и падна върху деца, играещи на бейзболно игрище. С цената на живота си, Пауърс насочи хеликоптера настрани. Причината за трагедията може да е повреден сензор за гориво.
