„Стадото“ е за връзката с природата, с Бога, с хората, с всичко това, което изживяваме като невидими вълнения, казва пред БТА режисьорът Милко Лазаров по повод премиерата на филма на голям екран.
„Не вярвам, че един автор може да се настрои спрямо собствените си намерения, ако те са различни от неговата ядка. Следвам пътя, който усещам като най-възможен за себе си. Много е трудно да се създава каквото и да е. Трудно е да се създава най-елементарно добро взаимоотношение дори. Какво да говорим за създаване на един измислен свят, който трябва да има претенцията, че е по-истински от истинския“, допълва Лазаров.
„Стадото“ разказва за Али (Захари Бахаров) и дъщеря му Тарика (Весела Вълчева), които живеят мирно, но изолирано от общността си в българско село. Тарика е започнала да развива „крила на пеперуда“ – костно заболяване, което е наследила от майка си и което дълго време е будило суеверия в селото. Али подкрепя дъщеря си и е готов да направи всичко, за да я защити, когато нетърпимостта на малкото им населено място се превръща в заплаха.
„Освен в България, филмът ще се разпространява и в Германия. Това е първият български филм, който е официално разпространен в широката киномрежа, в Люксембург. Филмът е продаден и на още доста територии, така че му предстои тепърва голям живот по света. Отделно, имаме вече доста покани от международни фестивали“, казва пред БТА продуцентът Веселка Кирякова.
Филмът е посветен на Христо Живков. „Той е първият собственик на компанията, която аз управлявам в момента – Red Carpet. След като той измина за Щатите и я остави на мен, той е много, много важна част от моята компания и от живота на Милко Лазаров. За съжаление, Христо се разболя по време на снимките. Затова филмът е посветен на него“, казва Кирякова.
В ролите са още Иван Савов, Иван Бърнев, Валерия Върбанова и Христос Стергиоглу. Сценарият е на Екатерина Чурилова, Симеон Венциславов и Милко Лазаров. Оператор e Калоян Божилов. Сценографията и костюмографията са на Ивайло Петров и Кирил Наумов. Композитор е Пенка Кунева.
Режисьорът Милко Лазаров и продуцентът Веселка Кирякова пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за синдрома на третия филм, актьорите и предизвикателствата по време на работния процес, времето и природата във филма, сниман на лента, и съдбата на „Стадото“ след премиерата.
Г-н Лазаров, говори се, че има синдром на втория филм. А има ли синдром на третия филм?
Милко Лазаров: Има постоянен синдром на придобитата тревожност – на всички автори, предполагам. Така че не ги деля на първи, втори, трети. Различно е всеки път, но не поради този синдром.
Каква беше тревожността Ви за този филм?
Милко Лазаров: Че ще се проваля. Че няма да се получи. Че нещо може да се случи – да не може да преведеш желанията си в някаква видима реалност. Обикновените тревоги и куп други съпътстващи тревоги…
Какво беше усещането, когато гледахте „Стадото“ за първи път? Доволен ли сте от това, което се получи?
Милко Лазаров: Аз винаги имам усещането, че донякъде съм успял. Много съм критичен – и към себе си, и към другите. Не си вярвам, че съм прав за такива неща. Умерен оптимист съм за това доколко авторът може напълно да успее… Освен, ако не е много млад и буен, тогава може би стават някакви избухвания, които дори самият автор не ги очаква и контролира.
Г-жо Кирякова, кои бяха най-големите продуцентски предизвикателства със „Стадото“?
Веселка Кирякова: От продуцентска гледна точка, филмът мина доста гладко, тъй като бързо го финансирахме – след успеха на „Ага“, който е първият филм на Милко Лазаров. Както се казва, всички врати бяха отворени, най-вече – партньорите ни от чужбина. Взехме много лесно финансиране, веднага се включи ZDF Arte – телевизията, с която също си партнираме и в „Ага“. Един от най-големите и влиятелни sales-агенти откупиха филма, още преди да бъде създаден, на ниво сценарий.
И след това по реализацията имахме голямото удоволствие и щастие да работим със страхотен екип от България. Имахме звук на терен от Германия, гримьор от Люксембург. Така че няма нещо, което да си спомням като голямо предизвикателство.
Според зрители, това е един много красиво заснет филм, въпреки всичко, което се случва в него. В анонса се казва, че това е филм за различията. За какво друго е този филм?
Милко Лазаров: Не мога точно да го определя за какво е. За моето усещане, за връзката с природата, с Бога, с хората, с всичко това, което изживяваме като невидими вълнения. Най-видимата част са различията. Но един автор трудно може да дефинира точно за какво е един толкова дълъг път, който е изминал.
Природата и в този Ваш филм има силно въздействие. Какъв беше подходът към нея този път?
Милко Лазаров: Не вярвам, че един автор може да се настрои спрямо собствените си намерения, ако те са различни от неговата ядка. Не вярвам в това. Следвам пътя, който усещам като най-възможен за себе си. Много е трудно да се създава каквото и да е. Трудно е да се създава най-елементарно добро взаимоотношение дори. Какво да говорим за създаване на един измислен свят, който трябва да има претенцията, че е по-истински от истинския.
Преди или по време на процеса по филма, имахте ли други варианти на заглавието?
Милко Лазаров: Мисля, че не. „Стадото“ си беше от самото начало и още като развитие на идеята. Такова беше заглавието от самото начало на проекта и то е много близко до намеренията и първоначалната идея.
Винаги така се получава. Две-три години, след като сценарият е написан и дойде време за снимки, и са минали много консултации, човек се опитва да обогати сценария… Но в край на краищата се връща към първоначалната идея и основата на намеренията, които е имал преди да започне да се движи към този проект.
Относно времето във филма, имал ли идея да го пренесете в съвременността?
Милко Лазаров: Не. Относно времето не съм имал никакви размишления. Дори единствената сцена, която указва някакво време, до последно беше извън филма. Ние я върнахме по време на цветните корекции и беше много комплицирано, защото снимаме на лента. Трябваше наново да се сканира и това създаде много-много компликации на целия германски екип. Но я върнахме тази сцена – в последния момент, след като дълго се чудихме с продуцента…
Снимането на лента струваше ли си?
Милко Лазаров: Зависи от историята. За тази история – да. То е като при художниците – как ще се изразяват – масло, въглен, акварел… Ако човек може да си го позволи, има истории, които лентата ги отразява като по-меко огледало, по-наситена е. Дисциплината е друга по време на снимки. Има голяма разлика.
В този филм, със сигурност, има актьорско откритие. Как стигнахте до него?
Милко Лазаров: Както винаги, по волята на стечението на обстоятелствата. Съвсем случайно, в един такъв разговор като нашия, месеци преди снимките разказвах на Биляна Казакова (българска актриса – бел. .а.) какво търсим и тя ми прати снимка на момиче (Весела Вълчева – бел. а.), което не беше точно в посоката точно, която търсим. Но в мига, в който я видях – и аз, и продуцентката Веселка, решихме, че ще се срещнем с нея, а след това бяхме сигурни, че ще работим с нея.
Веселка Кирякова: Милко е режисьор, който много бързо взима решение за актьорите. Имахме доста търсения относно главната героиня. Доста дълго обикаляхме школи, ходихме на състезания по таекуондо, по борба, но така и не се намираше някой, който да припознаем като нашия герой.
Спомням си, че един ден получих по вайбър снимка от Милко, и той ме попита дали така си представям Тарика. Тя нямаше нищо общо с визията, описана в сценария, но бях абсолютно убедена, че това е нашето момиче.
Останалите актьори са добре популярни лица. Захари Бахаров е страхотен актьор, много се радвам, че имахме възможността да работим с него. Иван Бърнев – също страхотен актьор, с него сме работили и по един детски сериал, който снимахме за Българската национална телевизия. Иван Савов, който много обичаме, и Христос Стергиоглу – много известен актьор в Гърция, участвал в „Кучешки зъб“, един от първите филми на Йоргос Лантимос. Той участва и в първия филм на Милко Лазаров, така че решихме да го поканим за една малка роля, но мисля, че е доста важна.
Ако говорим за актьорското ядро и техните роли, Весела/Тарика ли се завъртя около актьорите, или тя се завъртяла около нея?
Милко Лазаров: Нейният персонаж има претенциите, че е паранормален, че е от някакъв друг свят. Затова не можеше да е много активна. Не можеше да си движи от точка A до точка Б, понеже беше от някакво друго усещане за метавреме. И, от една страна, стана център на целия филм, от друга страна обаче, много трудно можехме да я движим драматургично. И на практика, какво би могла да направи, освен финалната сцена, която може да бъде тълкувана по различен начин…
Каква е съдбата на филма, който вече имаше премиера в Лондон?
Веселка Кирякова: Премиерата беше на един от най-големите фестивали във Великобритания и един от най-старите в света – BFI London. Там имахме доста прожекции и беше приет много добре от изключително разнородна публика. Беше докоснал хората емоционално. След прожекциите имаше дълги разговори, които продължаваха с часове – с режисьора на филма. Винаги е голямо удоволствие да видиш, че публиката разбира и реагира на нещо, което си направил.
Освен в България, филмът ще се разпространява и в Германия. Това е първият български филм, който е официално разпространен в широката киномрежа, в Люксембург. Филмът е продаден и на още доста територии, така че му предстои тепърва голям живот по света. Отделно, имаме вече доста покани от международни фестивали.
Предлагам да завършим с посвещението на филма…
Веселка Кирякова: Филмът е посветен на Христо Живков. Той е първият собственик на компанията, която аз управлявам в момента – Red Carpet. След като той измина за Щатите и я остави на мен, той е много, много важна част от моята компания и от живота на Милко Лазаров. За съжаление, Христо се разболя по време на снимките. Затова филмът е посветен на него.
Автор – Даниел Димитров
Оператор – Борислав Бориславов
Монтаж – Валя Ковачева
