Тази вечер Софийската филхармония посрещна един от най-артистичните диригенти. Това коментираха пред БТА зрители на концерта, който на 23 април мина под палката на Кристиян Ярви. Събитието бе в зала „България“.
Ярви излезе на пулта, облечен в бял панталон, широка бяла риза и бели спортни обувки. В продължение на близо два часа не спираше да общува и с публиката, макар и без думи, докато водеше родните филхармоници. Той извлича „екзалтиращо“, „огнено“ звучене от оркестрите и работи с почти физическа експресивност на подиума, пише за него Gardian. Често е описван като диригент, който „вдига залата“ и създава усещане за събитие, а не просто концерт.
В началото на вечерта прозвуча неговата творба Aurora, от албума му Nordic Escapes, вдъхновена от мистичната красота и вътрешната тишина на Севера. Последва Концертът за флейта и оркестър от Волфганг Амадеус Моцарт, със специалното участие на Статис Карапанос.
Представянето на гръцкия флейтист бе изпратено с продължителни аплодисменти и бис, в който гостът изпълни Syrinx на Клод Дебюси. На чист български той обясни, че това е кратка пиеса за соло флейта, вдъхновена от древногръцкия мит за бога Пан и нимфата Сиринкс. Според мита, Сиринкс бяга от Пан и се превръща в тръстика, а той, отчаян, създава от нея своята флейта (панфлейтата). Интересно е, че Syrinx често се възприема като едно от първите модерни произведения за соло флейта.
След като се преместих в България със семейството си, на 13-годишна възраст бях приет в Националното музикално училище в София, за да уча при проф. Георги Спасов, разказва флейтистът. Именно този период – години на интензивно обучение, репетиции и живот в София, е причината Статис Карапанос да усвои български език на много добро ниво.
Кулминацията на вечерта бе Симфония № 2 от Ян Сибелиус – най-обичаната и най-често изпълнявана симфония на финландския композитор. Изпълнението беше изпратено с 5-минутен аплауз.
