На 7 юни Софийска филхармония ще направи своя дебют в голямата зала на Моцартеум – Залцбург — една от най-символичните концертни сцени в Европа, където музиката е ежедневен висок стандарт.
Под диригентството на Найден Тодоров, оркестърът ще изнесе програма, изградена около ядрото на виенския класицизъм и неговите наследства: Концерт за флейта от Карл Филип Еманюел Бах, Концерт за цигулка №1 и емблематичната Симфония №40 сол минор от Волфганг Амадеус Моцарт.
За първи път Националният оркестър стъпва на сцена, която е неразривно свързана със самата идея за европейския музикален канон. Основан през 1841 г., залата е институция, изградена около съхраняването и развитието на наследството на Моцарт. Голямата зала на Моцартеума е известна със своята акустика, архитектурна строгост и историческо присъствие. Музикантите често говорят за нея като за „безмилостна“ зала, защото тя не прикрива неточностите, но възнаграждава детайла, камерното мислене и ясната фраза. През десетилетията там са дирижирали и музицирали едни от най-големите имена в класическата музика — от Караян и Мути до Телеман и сър Андраш Шиф.
За Найден Тодоров това не е първа среща с тази сцена. Той няколко пъти е дирижирал в Моцартеума в предишни свои международни участия, довели до поканата към Софийската филахрмония.
„Да си на сцената на Моцартеума е отговорност и привилегия, защото това е място с изградена музикална памет и вековна история. Не можеш да си позволиш да си нестабилен, защото публиката на Моцартеум е сред най-подготвените. И няма, как да не е така. Това е градът на Моцарт.“ – споделя маестро Тодоров.
Изборът на Симфония №40 носи ясен знак. Това е една от най-драматичните и психологически наситени партитури на Моцарт — произведение, в което класическата форма започва да пропуква собственото си съвършенство и да допуска напрежение и уязвимост. Поставена редом до експресивния език на Бах и ранния цигулков Моцарт, програмата очертава линия между рационалността на XVIII век и зараждащата се емоционална модерност на Европа.
Дебютът на Софийска филхармония в Моцартеум идва в момент, в който оркестърът все по-ясно заявява международното си присъствие — без ефектни жестове, с последователна политика на присъствие в пространства с висока културна памет и високи критерии.
