- Днес не бих позирала отново за „Плейбой“
- Извиних се на Бриана, че съм била крейзи майка
- Не исках да бъда с Пол Стенли, а като него
- За рождения ден ми подариха ботокс
Певицата, дизайнер и модел Соня Васи се превръща в истински секссимвол, след като става първата и единствена засега българка, която се снима за американския „Плейбой“. Тя е родена във Варна, където в ученическите си години тренира лека атлетика и печели медали на 400 и 800 метра. Музиката и сцената обаче са голямата й страст и през 80-те години тя става танцьорка и стилист на популярните братя Аргирови, с които се изявява дори на мегаконцерти в бившия СССР. Соня покорява сцената и благодарение на красотата си. Едва на 14 години тя става „Мис Черно море“, а няколко години по-късно се окичва и с короната на „Мис България“. Тя става първата носителка на тази титла, която представя страната ни на „Мис Свят“ в Лондон. Докато е в чужбина, случайно се среща с легендарния Пол Стенли от KISS и искрата между тях пламва веднага. Той й дава стимул да замине за Щатите, където още на втория ден получава покана да се снима в „Плейбой“. В Америка, Соня създава собствена група „Крийп“, с които има издадени три рок албума. Красавицата развива и успешен бизнес с плетива, като нейни клиенти са суперзвезди, като Дженифър Лопес, Матю Макконъхи, Кристина Агилера, Джанет Джексън, Деми Мур и мн. други. Като лице на модната ѝ колекция се изявява и дъщеря й Бриана. От 14 години, тя е омъжена за Тодор Бандев, който е треньор по тенис.
– Соня, около теб винаги има интересни новини. С какво се занимаваш в момента в Ел Ей и работиш ли над нови проекти?
– Сега имам една интересна идея – да направя подкаст с Бриана, както и с някой от България, така че да е и на български и на английски. Ще каним гости от България и от тук. Другото, с което основно се занимавам е модната ми линия от плетива, към която се върнах по време на ковида, защото тогава нали ни бяха заключили, не можехме да излизаме и така се захванах отново да плета. Не е лесно, защото се налага да правиш сам всичко от „а“ до „я“ – първо оплиташ нещо, после трябва да се снимаш с него, да го постнеш в инстаграм и т.н. Днес продажбите вече се случват онлайн, но въпреки това намерих един голям мол в нашия квартал и три месеца около Коледа продавах и там, защото те имаха концепция за млади дизайнери от града. Всеки може да види моите плетива на: www.soniavassi.com, или в инстаграма ми.
– Ти си първата българка, украсила страниците на американския „Плейбой“ и гостувала на Лари Кинг. Защо според теб, толкова години не се появи друга нашенка, която да повтори този успех?
-Защото не е била на точното място в точното време, както аз бях на „Сънсет булевард“, където беше сградата на „Плейбой“ и там ме видя продавачката в един магазин и ме попита дали съм се снимала в „Плейбой“, а аз казах „не“. Оказа се, че тя има връзки с „Плейбой“ и ми направи среща с тях. Аз вече имах цяло портфолио, бях и „Мис България“ и явно историята ми им се стори интересна. Едно момиче ми направи пробни снимки с „Полароид“, след което ми казаха, че ще ми се обадят. Аз не повярвах, но още същия ден те се обадиха и след това всичко е ясно.
– Би ли позирала отново за списание като „Плейбой“, защото и днес си в супер форма?
– С днешна дата не бих позирала отново за „Плейбой“ – в нещо подобно да, но не и за там – няма какво да доказвам на себе си. Последният път, когато се снимах за „Плейбой“, беше през 2003-та година, малко след като родих Бриана, защото исках да докажа на себе си, че още съм във форма и аз наистина бях, което беше шокиращо за мен – толкова скоро след раждането!
– Дъщеря ти Бриана все още ли е студентка и тя има ли желание да тръгне по твоя път – на модел, дизайнер, или певица? С кои нейни постижения се гордееш най-много?
– Тя сега завърши трета година в „Чапман юнивърсити“ в „Ориндж Каунти“ – бизнес, икономика и маркетинг. В колежа има арт департамент, но тя не се интересува от това, от което аз се интересувам. Преди планувахме Бриана да стане професионална тенисистка, но на 13 години на нея ѝ се случиха много лоши неща и шокът за мен, за нейния баща и за втория ѝ баща беше огромен! Всичко се промени в живота ни. Това е момент, в който виждаш, че каквито и планове да правиш, ако не си здрав – всичко приключва! Нищо друго не ме интересува – само да е жива и здрава и да си живее живота! Тенисът също ѝ помогна да оцелее, след като ѝ откриха тумор в гръбначния стълб и ѝ направиха две операции, като след втората ѝ поставиха метални пластини с 24 болта по целия гръбнак, но Бриана е воин и оцеля! Преди това, тя беше приета в най-добрия отбор по тенис тук и е уникално, че въпреки тези две тежки операции, които претърпя, отново игра и даже станаха шампиони на Калифорния! В момента работи като детска учителка в училището, което е завършила и помага на малките с домашните.
– Бриана кои черти е взела от твоя характер и кои от баща си – известният бейзболист Брейди Андерсън? Ти строга майка ли си и готова ли си вече за зет?
– Преди, когато Бриана играеше тенис, бях абсолютно крейзи майка и после много ѝ се извинявах, защото разбрах, че това което съм правила, наистина е тотално крейзи! Примерно, тя загубва мач и аз започвам да крещя и да викам: „Защо падна, защо?!“, а тя се обръща и ми вика – спокойно! След това, като я видях на леглото в болницата и започнах да ѝ се извинявам и до края ще ѝ се извинявам – сори за всичко, което съм направила! Сега, когато тя е на 20 години, вече ме разбира по-добре и дори написа есе, в което ми благодари как съм ѝ помогнала да оцелее и да може ментално да премине през тези две операции, да оживее и да продължава напред! Тя вече си има приятел – много хубаво и възпитано момче от нейното училище. Аз им казвам, че сега е моментът да живеят, защото са в колежа и ако не живеят сега – кога! Радвам се, че те ме приемат като приятел и се съветват с мен за всичко.
– Бриана и съпругът ти Тодор, с какви подаръци те изненадаха за рождения ти ден, който беше на 22 май?
– По принцип, за мен рождените дни не са голяма работа – да правя партита, или нещо подобно. Мъжът ми всеки път ме пита какво искам за рождения ми ден и сега например си поисках ботокс! Чувала съм, че някои си бият ботокс, защото помага при мигрени и сега се убедих, че е вярно – главоболието наистина изчезва след такава процедура!
– Любимият ти Тодор с какво се отличава от другите мъже в живота ти и кои негови качества цениш най-много?
– Той е спортист – явно харесвам спортисти! Бил е тенисист и в националния отбор на България. Като бях малка манифествах, че искам мъжът до мен да е висок и със сини очи. Спомням си момента, когато за първи път се запознахме с Тодор – отварям вратата на заведението в София, в което трябваше да имам участие и го видях, той изглеждаше точно по този начин! Преди това си казвах, че е абсурд да тръгна отново с българин, защото повечето са ниски, затова не можех да повярвам, че Тодор се оказа българин, но никога не казвай никога! Явно е съдба, защото се срещнахме в последния ден, в който бях в България, на другия ден заминавах! Той е грижовен и лоялен, беше до мен в най-трудните моменти в живота ми – когато първо майка, а след това и баща ми почина. Когато Бриана беше в болница, той също беше до нас.
– Все още ли си сърдита на Братя Аргирови, заради написаното за теб в тяхната биографична книга, все пак ви свързват толкова общи спомени?
– Кои бяха тези?!
– Твоят живот е като сценарий за холивудски филм и автобиографията ти също би била много интересна. Как би я озаглавила и на кои неизвестни факти от живота ти би се спряла в нея?
– Ако направя автобиографична книга, бих я кръстила „Ако не бях срещнала Пол Стенли“. Много интересни неща има, които не съм разказвала и биха били супер интересни и вдъхновяващи, особено за младите момичета.
– След толкова години в Америка, кои от хубавите черти на американците успя да възприемеш, а какво не ти харесва в тях?
– Харесва ми, че са много позитивни и винаги са усмихнати и приветливи. Те тръгват с позитивност напред – фън трябва да има! Това е разликата с нас, българите, включвам се и аз в това число, защото ми отне много години да възприема това тяхно качество – ние сме негативни и винаги тръгваме с лошото. Например отиваме на концерт, за да плюем човека, а не отиваме да имаме гуд тайм (хубаво изживяване). Говоря за хората на моите години и нагоре, те имат този манталитет, при младежите сигурно е различно.
– Лили Иванова имаше фотосесия в първия брой на българския „Плейбой“. Срещала ли си се с нея?
– Когато за първи път видях Лили, беше на „Мелодия на годината“, където бях с двамата, чиито имена няма да споменавам. Имаше парти в хотела и Лили се появява цялата в бяло – с едно пухено палто и ефектът беше все едно Бионсе се появява сега! Аз съм била на 15 години и за мен беше „уау“ – нещо като ангел се появи за секунда, завъртя се и изчезна. Следващата ми история с нея беше около 2004-та година, по време на „Мъж на годината“. Тогава аз спях в Радисън и си спомням, че с Илиана Бойчева снимахме всичко и в един момент във фоайето: „Оh, my God, това е Лили Иванова!“ Илиана ми каза да отида и да ѝ кажа здравей – отидох и викам: „Здравей, не знам дали ме помниш, бях с еди-кои си едно време. Само исках да ти кажа, че си страхотна и съм ти голям фен!“ Тя беше много мила и ми благодари. Страхотно впечатление ми направи. Евала на тази жена – друга като нея няма да има!
– А с кои популярни българи, живеещи в Щатите се познаваш и как ти подейства успехът на Мария Бакалова в Холивуд? С твоята атрактивна визия не си ли се изкушавала и ти да се снимаш в киното?
– Стоичков го познавам от Лос Анджелис. С група приятели бяхме в един ресторант и станах свидетел как футболната звезда Кака дойде на крака да поздрави Стоичков и да му каже „здравей!“ Също така, хората постоянно идваха при него за автограф. Като ме питат от къде съм и кажа, че съм от България и моментално реагират: „Стоичков!“ Относно Мария Бакалова, гледах я в „Борат 2“ и евала за такъв успех на българин. Казах си – както ти си била при Лари Кинг и в „Плейбой“, така и тя явно е била на правилния кастинг и с правилните хора и е спечелила! Димитър Маринов също го виждам в много шоута тук, гледам и сериали с него в главни роли –браво! Аз лично не съм се изкушавала от киното, защото знам колко е трудно. Убедих се в това и след като се снимах в клипа на Д2 – „И пак вали“, където имаше доста актьорска игра.
– Кой от известните рок музиканти, с които си излизала – Пол Стенли, Фред Дърст, Слаш, или Мат Соръм, успя да те впечатли най-много?
– Пол Стенли – страхотен, невероятен мъж! Всички съвети, които ми е дал, са ми били полезни и го слагам на първо място. Когато се срещнахме, аз бях на 18 години и като му казвах, че го обичам, а той: „Боже, Соня, ти си толкова млада, животът е пред теб, ти трябва да живееш!“ Спокойно можеше да каже: „Идвай тук и раждай деца!“, и така да приключа. Истината е, че аз не исках да бъда с Пол Стенли, аз исках да бъда като него! Помня колко ми хареса първия концерт на „KISS“ и реших, че това искам да правя. След като гостувах на Лари Кинг, Пол Стенли ми се обади: „Соня, преди една година ти не говореше английски, а сега си при Лари – аз не съм бил при него! Браво, какъв успех!“ Преди време един българин си беше купил картина на Пол Стенли и когато той разбрал, че е от България го попитал: „Познаваш ли Соня Васи?!“ За мен това е човек, това е успех – шапка му свалям!
– Какво е твоето лично отношение към наркотиците и какъв е твоят „наркотик“ в живота, който ти дава сила?
– Никога не са ме привличали наркотиците. Освен това, от 4 години изобщо не пия и се чувствам невероятно, преди това пиех един път в месеца. Моят „наркотик“, или по-скоро допинг е да бъда на сцената и да получавам тази любов от хората. Мисля, че българите ме обичат и сега ми липсват сцената и феновете!
– Защо реши да посветиш песента ти „Like a dream“ на Васил Илиев?
– Това беше невероятно! Когато той почина, същата вечер имах такива сънища, все едно се случват наистина и в тях той ми казваше: „Аз не съм умрял, аз съм жив, това е само за да избягам и ще дойда там с лимузина!“ Разказах това на басиста на групата ми и той написа този текст. Преди майка да почине и предната вечер отново сънувах един по-особен сън, който ми подсказа какво ще се случи – събудих се със сълзи в очите.
– През ноември предстоят президентските избори в Америка. Кой е твоят фаворит – Тръмп, или Байдън?
– Аз съм демократ, това е! Виждам как хората тук се разделят заради политически пристрастия и дори приключват семейства по тази причина. Политическата ситуация е такава, че всеки трябва да гласува.
– В какво вярваш и кои са най-важните уроци, които си научила и искаш да предадеш и на дъщеря ти?
– Вярвам в любовта и най-важно – оцених какво значи родител и това да си жив и здрав! Сега разбирам, че нищо друго няма значение, освен това да си здрав и в момента живея за деня и момента. Осъзнах това, когато бях с Бриана в „Чилдренс Хоспитал“ (Детската болница), където умират деца и виждаш всякакви драми и буквално не знаеш дали ще излезеш отново да видиш слънцето. Там разбрах, че трябва да живееш в момента. Ако си ок и нищо не те боли, семейството и родителите ти са ок – какво друго да си пожелаеш!
https://trud.bg/
