Смяната на времето е въведено през 1976 г. в Европа по искане на Франция. В България тази практика е въведена през 1979 г. С постановление от 1997 година лятното часово време влиза в сила от 3,00 ч. сутринта в последната неделя на месец март. Кога преминаваме към лятно време? Тази пролет ще преместим стрелките с час напред в 3:00 часа сутринта на 27 март 2022 година (неделя). Отнася се за живеещите на територията на Република България. Това означава, че ще разполагаме с 1 час по-малко за сън, но пък за сметка на това денят ще започне да нараства и да се стъмва по-късно. Ще остане ли смяната на времето? През септември 2018 година Европейската комисия излезе с предложение местенето на стрелките да се случи за последно, като различните държави да изберат дали искат да останат на астрономическо време (зимно), или на лятно часово време. Прекратяването на смяната на часа обаче засега се отложи. Идеята за смяна на времето първо хрумва на Бенджамин Франклин. Той пише писмо до редактор на вестник “Парижки журнал” през 1784 г., като предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано. На практика идеята е приложена от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. Великобритания е втората държава, която в началото въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г.
В България лятното часово време е въведено на 1 април 1979 година. От 1979 г. до 1996 г. включително лятното време започва от 0 часа на последната неделя на март (или първата неделя на април) и продължава до 0 часа на последната неделя на септември (или първата неделя на октомври). През 1997 и 1998 година лятното време започва в 3 часа на последната неделя на март и продължава до 3 часа на последната неделя на октомври. От 1999 г. лятното време започва в 3 часа на последната неделя на март и продължава до 4 часа на последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с 1 час назад – т.е. до 3 часа астрономическо време.
Смисълът на преместването на стрелките с час напред и час назад е да осигури на организма повече светлина и повече активност. И така всяка година в последната неделя на март часовниците се местят с един час напред, а в последната неделя на октомври се връщат обратно.
Преминаването към лятно часово време обърква вътрешния часовник и повишава риска от инфаркт. Но не бива да драматизираме лекото разместване на един час все пак. Дисбалансът се дължи на факта, че ритъмът във всекидневието ни се определя не от часовника, а от дневната светлина. Резултатите от проучване, публикувани в списание Current Biology показват, че вътрешният часовник на човека се нагажда към промените в съответствие със сезона спрямо изгрева на слънцето. Изгревът регулира естествения ритъм на сън и бодърстване и през летните месеци. Преместването на часовника в лятното часово време пречи на естествената настройка на вътрешния часовник. Смяната от лятно на зимно часово време и обратно влияе върху естествените ритми в организма, въпреки че човек обикновено успява в рамките на няколко дни да се пригоди към промените.
НДТ
