дом Акценти Случай на заразен с антракс е установен във Владимирово

Случай на заразен с антракс е установен във Владимирово

15.02.2023

601

Случай на заразен с антракс е установен в област Добрич. Сформирана е комисия от представители на Регионалната здравна инспекция и Областната дирекция по безопасност на храните за предприемане на съответните действия, съобщщи БНР.

Заразеният е бил настанен за допълнителни изследвания в болница във Варна и вече е изписан. Предстои ваксиниране на животните в населеното място, откъдето е дошла заразата.

Заболелият мъж от кожна форма на антракс е жител на село Владимирово. Заразата е дошла от една от козите му, чието месо са консумирали със съпругата му.

От Областната дирекция по безопасност на храните в Добрич е извършена проверка на място, информира директорът ѝ д-р Стелиана Генчева.

По данни на собствениците други хора не са консумирали от това месо, което ще бъде унищожено в екарисаж.

Настаненият в болница във Варна мъж вече е изписан, в лечебно заведение за още изследвания остава съпругата му, която няма оплаквания, посочи още д-р Генчева.

https://trud.bg/

Случай на заразен с антракс е установен в село Владимирово

По данни на собствениците други хора не са консумирали от това месо, което ще бъде унищожено в екарисаж.

https://tribune.bg/

Антракс

Резюме

Антраксът е тежко инфекциозно заболяване, което протича с обща интоксикация и разнообразни клинични прояви. Заболяването се отнася към групата на зоонозите – основен източник и резервоар на инфекцията са животните.

От какаво се причинява?

Bacillus anthracis e Грам – положителен бактерий с пръчковидна форма. Всички представители на род Bacillus не са взискателни към условията на съществуване и могат да образуват спори, които притежават висока устойчивост във външната среда. Местата, където се отделят антраксни бацили, са наречени от народа „мъртви полета”, защото антраксните спори се запазват години наред в почвата. Спорите на антраксния бацил могат да бъдат използвани и като биологично оръжие. Към рода се отнасят много видове, повечето от които са нормални, безвредни обитатели на почвата – спорофити. Други представители на рода причиняват инфекции с разнообразна локализация у лица с имунен дефицит.

Клетките на антраксния бацил се разполагат във вид на бамбукови пръчки. Притежава различни структурни гени, по-важни от които са капсулният, соматичният и протективният антиген. Най-важният фактор на патогенност на бацила е антраксният екзотоксин, който се състои от 3 компонента: протективен антиген, едема фактор (предизвиква оток), летален фактор. Капсулата на бацила има антифагоцитни свойства (потиска фагоцитозата, която е важна защитна функция на имунната система).

Какви са болестните промени?

Източник на инфекцията са болните от антракс домашни и диви животни. Те отделят бацили с изпражненията в почвата, където бацилите се превръщат в спори, запазващи своята жизненоспособност десетки години. Териториите, където се натрупват трупове на умрели от антракс животни или почвата е богата на спори поради изпражненията на болни животни, са известни като „проклети или мъртви полета”. Човек може да се зарази с антракс по различен начин:

контактен – при контакт с умрели животни, при обработка на кожа от болни животни и т.н;
въздушно-прахов път – след инхалиране на спори, най-често при извършване на различни дейности в животновъдството;
алиментарен път- чрез поглъщане на месо от болни от антракс животни. Така възниква чревната форма на заболяването.

Става ясно, че антраксът може да се предава чрез въздух, вода, храна, почва, предмети от външната среда, дори чрез кръвосмучещи насекоми.

Предаването от човек на човек е рядко. Патологичните промени при заразяване с антракс произлизат от двата най-важни фактора на патогенност на антраксния бацил: капсулата, която има антифагоцитни свойства и антраксия екзотоксин с неговите компоненти: летален фактор, едема фактор и протективен антиген. Трите компонента действат комплексно. Протективният антиген се свързва с макрофагите, което спомага за навлизането в клетките на едема фактора и леталния фактор. По биохимичен механизъм (чрез увеличаване на вътреклетъчната концентрация на цАМФ – цикличен аденозин монофосфат) едема факторът повишава секреция на течности от клетките, което предизвиква оток. Леталият фактор от своя страна стимулира клетките на имунната система да отделят проинфламаторни цитокини – медиатори на възпалителния процес. Те обуславят локалната възпалителна реакция и общите прояви на интоксикация.

Тези процеси се развиват в различни тъкани според пътя на заразяване: контактен – в кожен участък, инхалаторен – в белите дробове, алиментарен – в храносмилателния тракт.

Какви са симптомите?

Клиничните симптоми на заболяването се определят от клиничната форма. Първичните клинични форми се определят от пътя на заразяване и са следните:

Кожна форма на антракс – най-честа;
Инхалаторен антракс – антраксна пневмония;
Гастро-интестинална форма – засягане на храносмилателния тракт при поглъщане на вода или храна, заразени с антраксни спори.

Кожният антракс е изява на заболяването в над 90% от случаите. Заразяването става при проникване на антраксните спори през наранена кожа. Инкубационният период е няколко дни. Първоначално възникват неспецифични оплаквания – субфебрилитет, неразположение, уморяемост, главоболие. Кожните лезии най-често се разполагат по откритите части на тялото. Първоначално се появява сърбяща папула, която се разширява и около нея се появяват везикули, изпълнени с хеморагично съдържимо (кървава възпалителна течност – ексудат). Възпалението е с хеморагично-некротичен характер. Около кожния участък се формира зачервяване и оток. Кожната лезия се характеризира с липса на чувствителност. След като папулите и везикулите се спукат, мястото се изпълва с некротична тъкан с черно-син цвят, откъдето идва и названието на болестта „синя пъпка”. Регионалните лимфни възли се подуват. При локализация на процеса в областта на лицето се образуват големи були, изпълнени с хеморагично съдържимо, силно изразен оток на лицето и уголемяване на лимфните възли – „edema malignum” (прилича на оток от алергичен произход при анафилактичен шок). Общите симптоми са силно изразени – втрисане, висока температура, силно изразена отпадналост, шок. Кожната форма протича сравнително тежко и може да прогресира до антраксна септицемия и антраксен менингит.

Гастро-интестиналният антракс се развива при поглъщане на спори през храносмилателния тракт. Проявява се като хеморагично-некротично възпаление в областта на фаринкса или в стената на тънките и дебелите черва. Заболяването пак започва с неспецифични симптоми – неразположение, гадене, безапетитие, субфебрилитет. В хода на заболяането се появява повръщане на кървави материи – хематемеза, кървава диария, силни коремни болки. Сравнително бързо чревната форма прогресира до септичен шок и фатален край. При локализация на процеса в устната кухина и фаринкса – орофарингеална форма, се появяват язвено-некротични лезии, оток на лицето и лимфните възли, затруднено гълтане, висока температура, гърлобол. Също е възможно развитие на токсинемия, шок и смърт.

Инхалаторният антракс се развива при вдишване на антраксни спори. Настъпва хеморагично-некротичо възпаление на дихателните пътища и белите дробове – хеморагична певмония. Началото на болестта се характеризира с неспецифични оплаквания – неразположение, главоболие, висока температура, уморяемост, болки в гърдите и мускулите. Сравнително бързо заболяването прогресира и се появяват признаци на дихателна недостатъчност – диспнея, цианоза. Кашлицата е с отделяне на кървави храчки. Дишането е силно затруднено поради отока. Прогнозата е неблагоприятна. Поради навлизане на токсина в кръвта бързо настъпва септичен шок и смърт.

И трите клинични форми на антракс могат да прогресират до антраксен сепсис и антраксен менингит. При антраксен сепсис микроорганизмите по кръвен и лимфен път се разпространяват от първичната си локализация из целия организъм. Общото състояние е силно увредено, настъпват и промени в съзнанието и фатален край в повечето случаи. Антраксният менингит се диагностицира рядко. След развитие на първичната антраксна форма обикновено състоянието на пациентите отново се влошава и се появяват възбудни явления, гърчове, промени в съзнанието, менингеален синдром – силно главоболие, повръщане „на фонтан”, вратна ригидност.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина и епидемиологичните данни. Важна насока дава професията на заразените лица – работа с животински продукти и изделия, с животни, пребиваване в „антраксни полета”. Усилено трябва да се търси входната врата на инфекцията. Кожната форма на антракс е най-честа и има типична клинична картина. Лабораторните изследвания могат да покажат единствено данни за бактериално възпаление, но са неспецифични.

Микробиологичното изследване потвърждава диагнозата. Първоначалното микроскопско изследване на взетите материали (кръв, секрети от кожна лезия, материали от умрели животни или от почва, вода, храна) има ориентировъчно значение. Виждат се Грам-положителни бактерии, разположени във верижки с вид на бамбукова пръчка. Откриването на специфични антраксни антигени може да стане чрез т.нар термопреципитация по Асколи – получава се характерна пръстеновидна преципитация с известни антиантраксни серуми. Културелното изследване за доказване на причинителя се извършва чрез посяване върху специфични хранителни среди, чрез които се изолира причинителят. За поставяне на експресна диагноза се използват познати антиантраксни серуми срещу соматични, капсулни и спорови антраксни антигени. Аглутинацията се доказва чрез имунофлуоресцентен метод.

С какво може да се обърка?

Кожната форма на заболяването може да наподоби редица кожни, гнойно-некротични лезии, причинени от широк кръг бактериални инфекции – стафилококови, стрептококови, анаеробни инфекции на зъбите, туларемия, кожна туберкулоза, сифилистична лезия, рикетсизони инфекции, газова гангрена. Не трябва да се забравя, че кожната лезия при антракс е обезчувствена. Чревната форма на заболяването може да прилича по клинична симптоматика на остър хирургичен корем, тежко протичаща хранителна токсикоинфекции, ентероколит, причинен от клостридии и др. Белодробният антракс може да се обърка с вирусна или грипна пневмония, която също има хеморагичен характер. За потвърждаване на диагнозата спомага прецизната анамнеза и епидемиологичните данни, както и внимателното търсене на входната врата.

Как се лекува?

Лечението трябва да започне възможно най-бързо дори при непотвърдена диагноза. Лечението се извършва с широкоспектърни антибиотици, най-често от групата на пеницилините във високи дози и продължително време. Препоръчва се комбинация от различни групи антибиотици – тетрациклини, амфениколи, хинолони. Симптоматично лечение се прилага според клиничната форма на заболяването – лечение на дихателната недостатъчност, рехидратация, противоедемна терапия, обезболяващи средства, антипиретици.

Как да се предпазим?

Профилактиката срещу антракс е предмет предимно на ветеринарните служби. Трябва да се извършва строг контрол над пасищата, животните да се имунизират ежегодно, да се провежда ветеринарен контрол над клането на животни в домашни условия и т.н. В САЩ, за лица, изложени на висок риск от заразяване, е изработена и се прилага убита ваксина.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

При всеки рисков пациент, съмнителен за заразен от антракс, е необходимо незабавно започване на антибактериална терапия още преди потвърждаване на диагнозата. Лечението трябва да бъде проведено в специализирано инфекциозно отделение с високодозова, продължителна и комбинирана антибиотична терапия. Задължително е уведомяване на ветеринарните служби. При кожния антракс леталитетът е около 20%. Другите форми на антракс завършват летално в голям процент от случаите.

http://www.medik.bg/